Решение № 1536 от 30.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1536 30.04.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6795 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* против М.Й.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. с чл. 9 ЗЗД, чл.342, ал.1 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1.по рамков договор от 05.09.2017 г. за номер ****

–207,71 лева – главница за предоставени ел. съобщителни услуги и 172,50 лева - дължими суми за предоставен апарат на изплащане LG K4 2017 Black+Pspd48 Trio MAT20, за които са издадени фактури за периода 26.09.2017 г.

– 26.02.2018 г.

2. по рамков договор от 05.09.2017 г. – 82,23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната

Поради липса на плащане се дължало и обезщетение за забава в размер на общо 37,62 лева върху главницата от общо 380,21 лева за периода 12.10.2017 г. – 21.12.2018 г.

За сумите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 89/04.01.2019 г. по ч.гр.д. № 20576/2018 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – възникването на облигационното правоотношение и ползването на сочените услуги; представените документи да носят подписи за ответника; предоставяне на твърдените услуги, чиято стойност да възлиза на исковите суми; да е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника, който не бил запознат с приложените ОУ, които не носели негов подпис, както и издадените фактури; нямало доказателства за предсрочно прекратяване на договорите, а от фактурите не ставало ясно дали касаят вземания по процесните договори. Не ставало ясно неустойките кой договор касаят, както и периодите, за които се отнасят. Нямало основание за дължимостта им, а клаузите за начисляването им били нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20576/2018 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /вкл. според посоченото в заявлението/. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 9 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:

От представения на лист 27 договор, ведно с приложения и ОУ се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на твърдяната от ищеца дата – 05.09.2017 г., съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ****. Бил е уговорен план с месечна абонаментна такса от 20,99 лв. с ДДС.

Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичането на срока, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока.

Този договор и всичките му приложения, които индивидуализират отношенията и уговорките между страните, носят подписи за ответницата – потребител на услугите. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК /вж. доклада по чл.

140 ГПК/, доказателства в полза оспорването авторството на подписите, положени за А., не бяха ангажирани. При това положение, оспорването в ОИМ, макар своевременно, се приема за неуспешно, а възраженията за недоказани и оттам – неоснователни. Наличието на облигационно правоотношение по договора за мобилни услуги с предоставения номер се приема за доказано, предвид представените писмени доказателства, при което страните са обвързани от уговорените права и задължения. Операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса, условия и срок на действие на договора, срещу задължението за плащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.

Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната, чието оспорване не бе доказано и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.

При сключването на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от А1 след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В чл. 54 от Общите условия е предвидено, че при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за това, ищцовото дружество има право едностранно да прекрати договора за услуги, като в случай, че забавата е продължила повече от 124 дни, договорът се счита автоматично прекратен.

За този номер съгласно твърденията на ищеца в исковата молба по фактурите са начислени - абонаментни такси, такива за ползвани услуги, смс, интернет и мобилна телевизия, ведно с направени отстъпки в размер на исковата сума 207,71 лева за периода 26.09.2017 г. – 26.02.2018 г. Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен и следва да бъде уважен в търсения размер.

Относно договора за лизинг:

Искът за лизингови вноски се установява от представения договор. Той също носи подпис за ответницата, чието оспорване не бе доказано, при което и за нея е възникнало задължението за плащане на дължимите вноски. Получаването на вещта – апарат LG K4 2017 Black+Pspd48 Trio MAT20 се установява от съставения приемо – предавателен протокол /л.39 – подписан/.

Плащане за процесния период не се доказва, поради което се дължи търсената сума от общо 172,50 лева – сбор от падежирали 5 вноски и

135 лева – предсрочно изискуем остатък от 6 до 23 вноска. Предвидена е месечна такава от 7,50 лева, като видно от чл. 12.3 от договора, изрично е постигната уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост, поради което се дължат всички суми като цена на лизингованата и предадена вещ, за която са издадени фактури за исковия период.

Предвид изложеното и ангажираните доказателства, съдът приема главните искове за дължимост на суми за предоставени услуги и цена на лизингованата вещ по договора за основателни и доказани, вкл. по размер. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Валидни облигационни правоотношения се доказват от представените и подписани за ответника договори с приложения, в които достатъчно ясно са индивидуализирани услугите, вещта, сроковете и цените за плащане.

Предоставените услуги са описани в издадените фактури, като ангажиментът за плащане на потреблението е изцяло за ответника. Видно от съдържанието им – изрично е посочено, че касаят именно ползването на предоставения с договора моб.номер – ****, респ. вноските на предоставената вещ - LG K4 2017 Black+Pspd48 Trio MAT20, като са начислявани уговорените месечни абонаментни такси в посочения в договора размер, описани са всички ползвани от абоната услуги, респ. месечни лизингови вноски от по 7,50 лева. Поради това и не се приема възражението, че не става ясно кой договор касаят. Фактурираните суми съответстват на условията, договорени между страните. Няма данни месечните сметки да са били оспорени от абоната в 6-месечния срок след фактурирането им, съгл. възможността по чл.26.6 от ОУ. Последните обвързват ответника, т.к., съгл. чл. 6 ОУ – имат задължителна сила за Мтел /А1/ и потребителите, което обстоятелство последните удостоверяват с подписа си под договора за услуги, като във всеки от процесните е упоменато, че неразделна част са ОУ, а с подписването им – абонатът е декларирал, че е запознат и съгласен с ОУ /вж. чл.4.4 от договора за услуги/.

Налице са и основания за прекратяване на договорите, предвид неизпълнението – за този за услуги спират плащанията от момента на издаване на първата фактура на 26.09.2017 г. /респ. след падежа й/, а по този за лизинг – изобщо няма плащания на посочените по – горе вноски за исковия период. Чл. 54.12 ОУ дава възможност на оператора едностранно да прекрати правоотношението при неизпълнение, продължило повече от 124 дни, както е в случая. Що се касае до лизинга – такава възможност е уредена в чл. 12.3, чийто ФС е осъществен, поради неплащането на повече от 2 вноски. Ответникът не доказва да е изправна страна в правоотношенията, при което са налице уговорените предпоставки за едностранното им прекратяване от оператора. Дължат се обаче начислените и уговорени суми за ползвани услуги и цена на получената вещ.

В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е предал и вещта, чиято цена следва да бъде заплатена. Липсват както твърдения, така и данни за извършено плащане от страна на ответника, а в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и цени на доставени услуги. Това не е сторено, като падежите по издадените фактури са настъпили и вземанията са изискуеми.

Възражението за погасителна давност е неоснователно. Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 31.12.2018 г. С него давността е прекъсната /искът се счита предявен – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.116, б. „б“ ЗЗД/. Тя е тригодишна /касае се за периодични платежи - услуги, лизинг, обезщетение и неустойки – чл. 111, б.„б“ и б.“в“ ЗЗД/. Тоест, погасени по давност вземания няма, т.к. такива се претендират за период от 26.09.2017 г., респ. 12.10.2017 г. за лихвата по чл. 86 ЗЗД, при което три години до сезиране на съда на 31.12.2018 г. не са изтекли.

Предвид изложеното, предявените главни искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването като последица.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:

Искът за неустойка по договора за мобилни услуги в размер на три месечни такси от по 17,48 лева без ДДС или търсената от 52,47 лева, за която е издадена фактура /л.56/, е неоснователен.

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор 6.3.1, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора, но не повече от три, е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята на която и да е от страните или на една, определена от тях.

Разпечатката съдържа 43 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84408592-d9d0-43e8-970b-442dc56927aa