Определение № 260202 от 24.08.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер № V- 260202 Година 2020, 24.08 град Бургас

Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, V-ти въззивен състав На двадесет и четвърти август година две хиляди и двадесета в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Александър

МУРТЕВ

Секретар като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова въззивно гражданско дело номер 739 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба вх.№6122/06.02.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №184/15.01.2020г., постановено по гр.д.№8303/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С Решение №133/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№739/2020 по описа на БОС обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло, като е уважено възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение от 420 лв. на 240,07 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. /в редакцията към

15.05.2020г./.

С молба вх.№11346/08.07.2020г. адв. К., пълномощник на ищеца, е поискал изменение на решението в частта за разноските с мотив, че представения по делото договор за правна защита и съдействие е сключен на 08.05.2020г. т.е. преди изменението от 15.05.2020г.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменението на решението в частта за разноските. Направено е възражение, че с представения договор не се доказва заплатена услуга с ДДС.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок, страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което същата е допустима.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С молба вх.№6437/14.05.2020г. адв. К. е представил договор за правна защита и съдействие от 08.05.2020г., от който е видно, че договореното и платено в брой възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 420 лв. с вкл. ДДС.

За достоверна дата на сключване на договора следва да се приеме датата на входиране на молбата по делото, а именно 14.05.2020г., а не изписаната в договора-08.05.2020г. Независимо от това обаче и към 14.05.2020г. е действала Наредба №1 от 09.07.2004г. в редакцията й от 22.01.2019г.

Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от същата, при защита по граждански дела възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при материален интерес от 1667,84 лв. адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 346,75 лв. без ДДС. В този смисъл молбата е частично основателна.

По въпроса за начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба №1 от

09.07.2004г. в редакцията й от 22.01.2019г. съдът намира за необходимо да разясни следното:

Без съмнение размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство, както и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2,т.1 ЗДДС, но при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В случая по делото не е представена фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху услугата.

Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната разноски, а липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от възнаграждението, то следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. без ДДС, което се явява прекомерно по горните съображения и следва да бъде намалено до 346,75 лв. без ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Бургаският окръжен съд О П Р Е Д

Е Л И:

ИЗМЕНЯ Решение №133/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№739/2020 по описа на БОС в частта за разноските в следния смисъл:

ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Е.И.Е., ЕГН ********** *** сумата 346,75 лв. без ДДС / триста четиридесет и шест лв. и 75 ст./, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.