Решение № 65 от 18.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Търговище, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Ел. Ив. Д. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530100799 по описа за 2025 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Г. Н. П. от гр.Т., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц. И.-ТАК, твърди в исковата молба, че на 28.07.2023г., докато вървяла по тротоара на бул.“Трайко Китанчев“ в гр.Търговище, в близост до барчето на МБАЛ Търговище, намиращо се срещу сградата на полицията, при придвижването й, ищцата се спънала на неравната настилка по тротоара и паднала на дясната си страна.Твърди, че получила наранявания по лицето и разкъсно-контузни рани, като присъстващи наблизо хора й помогнали да се изправи и я отвели в спешното отделение на болницата, където й била оказана първа помощ и било установено, че освен раните има и счупване на дясна раменна кост, наложило и хоспитализирането й.Излага, че лечението продължило около месец, като болката в този период не отшумявала, наложило се до купува лекарства и консумативи, след което и дълго време да извършва рехабилитация. Като твърди, че посочените вреди са причинени вследствие бездействието на Общината-като възложител, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за обезщетение от непозволено увреждане за причинените й имуществени вреди в размер на 72лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000лв., претендира със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.В съдебно заседанише исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адвЦ. И.ТАК, който пледира за уважаването им, претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответната страна, исковете се оспорват, като неоснователни и недоказани, с твърдения за липса на бездействие от страна на Общината, с оглед извършване на всички необходими действия по поддържане на процесния тротоар, съобразно уговореното между общината и ОП „Флора“, като изпълнител по дейностите и по ремонт на тротоарни, улични и пътни настилки, който тротоар бил в много добро състояние. Въведено е и е и възражение за съпричиняване от страна на ищцата до 80%, която не е съобразила възможността да премине на другия тротоар или да се движи по пътното платно съобр. възможността по чл.

108,ал.2 от ЗДвП; сочи се и разминаване в датата, на които претендира да е получила уврежданията, както и липса на яснота дали и какви точно разходи е направила за лечението си; излагат се подробни съображения, като се иска отхвърляне на претенциите; в евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди;претендира се присъждане на разноски и юрисконултско възнаграждение. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответната страна, който пледира за отхвърлянето на исковете, в евентуалност-за редуциране на обезщетението с оглед наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца; претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:От медицинско направление от 21.07.2023г., изд. от МБАЛ Търговище се установява, че ищцата е приета в болничното заведение на посочената дата с диагноза “Открита рана на други области на главата“, а от амбулаторен лист от 28.07.2023г., изд. от МБАЛ Търговшще се установява, че ищцата се е явила на преглед, като е поставена диагноза „Счупване на горния край на раменната кост“, като в анамнезата е посочено: „ Пациентка с травма при падане преди една седмица, при което получава болки и силно ограничени движения в дясната раменна става.Извършена имобилизация“. От Епикриза на ищцата, издадена от МБАЛ Търговище, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина се установява, че ищцата е приета в болничното заведение за лечение на 28.08.2023г. и изписана на 04.09.2023г., с посочена диагноза „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури.Последици от счупване на горен крайник с изключение на китката и дланта“, а в анамнезата е отразено, че „ на 21.07. след травма счупила дясната раменна кост; обезвижена за 21 дни; сега има болки и ограничено движние на дясната раменна става“.Приложено е и СМУ № 340/31.08.2023г., изд. от МБАЛ Търговище от което е видно, че при прегледа и от представения амбулаторен лист е констатирано наличие на разкъсно-контузна рана по челната област на главата - хирургично обработена; охлузвания по двете колене. Счупване на горния край на дясната раменна кост с поставена мека имобилизация, като се провежда рехабилитация и медикаментозно лечение, като в посоченото СМУ е отразена дата на инцидента като 21.08.2023г. Приложени са два бр. касови 2 бонове- от 21.07.2023г., изд. от аптека „Панацея“ гр.Търговище за сумата от 56,26лв. за фиксатор за горен крайник и от 21.08.2023г. , изд. от аптека „Виталис“ гр.Търговище за сумата от 15,80лв. за таблетки „Бетасерк“. С оглед въведените възражения на ответната страна за липса на бездействие, същата е представила по делото Правилник за дейността на общинско предприятие „Флора“ гр.Търговище, на което е възложено поддържането на тротоарите в града, ведно и от чл.2, съобр. който предприятието отговаря за ремонта на тротоярни, улични и пътни настилки.От приложената кореспонденция между Община Търговище и ЦСМП Търговище се установява, че с писмо от 07.07.2025г., изплатено от общината е поискана информациа относно това дали в периода от 15.07.2023г.-31.08.2023г. е постъпвал сигнал за оказване на спешна мед. помощ относно илцето Г. Н. П. с ЕГН **********, като видно от отговора на ЦСМП Търговище от 09.07.2025г. такъв сигнал за ищцата не е постъпвал в центъра за спешна помощ.Ответникът е представил и три бр. фотоснимки на процесния тротоар, неоспорени от ищцовата страна, от които е видно, че поставените тротоарни плочи са неравни, като е налице видимо повдигане в краищата на едни плочки и хлътване в краищата на други на тротоара в близост до стволовете на дърветата.По искане на ответника, личиня лекар на ищцата е представил медицинска документация, касаеща здравословното съсотяние на същаат, от окято се усатновява, че ищцата страна от хронични заболявания, а именно-артериална хипертония, глаукома, остеопороза и двустранна първична коксартроза, последици от мозъчен инфаркт, за които заболявания ищцата провежда редовно амбулаторно лечение, уточнено от кардиолот, ревматолог, невролог, вкл. и предписани медикаменти; приложени са и епикризи на ищцата от болнично лечение на ерозивен гастрит, остеопопоза, исхемичен мозъчен инсулт, увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб.От заключението по назначената СМЕ, неосопрено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че вследствие на падането на ищцата, с посочена от вещото лице дата 21.08.2023г., същата е получила разкъсно-контузна рана по челото на главата хирургично обработена; охлузвания по предната повърхност на двете колена и счупване на горния край на дясната раменна кост с поставена мека обездвижваща превръзка.Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при падане върху терена, вследствие на лошо подредени тротоарни плочки, като е посочено, че разкъсно-контузната рана по челото е хирургично обработена, като тази рана и охлузванията по предната повърхност на двете колене са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването дясната раменна кост също е получено вследствие на падането на пострадалата върху терена, върху дясното рамо, което счупване е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на дясната ръка в областта на раменната става със среден срок за възстановяване 5-6 месеца, 3 като болки в тази област ще останат за продължителен период от време след получаване на травмата, които ще се появяват при студено и влажно време или по- тежък физически труд и това счупване ще изисква за по-продължителен период от време физикални и рехабилитационни процедури, както и медикаментозно лечение, което ще се заплаща от пострадалата.Уточнено е, че заздравяването (образуването на калус) при това счупване и с оглед възрастта на пострадалата ще е за около 1,5-2 месеца, като пълно възстановяване по отношение движението на ръката, може да се очаква след 6-тия месец.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че с оглед на възрастта на Г. Н. П. и с оглед на съпътстващите й заболявания от страна на централната нервна система и костната система, остеопоротични изменения, възстановяването ще е забавено за няколко месеца, доколкото при счупването на кости възстановяването отнема много продължителен период от време и след счупването остават болки в областта на счупената кост при студено и влажно време и при по - тежък физически труд, а възстановяването ще отнеме повече от шест месеца, тъй като ищцата има остеопороза и това разреждане на костта забавя възстановяването, а пък улеснява счупването, а болката на мястото на счупването може да остане до края на живота. От заключението по назначената СПсЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и отговарящо на поставените задачи, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е преживяла болка с повече от едно телесни места, като първоначално се е фокусирала върху кървящата рана и болката в коляното и медицинските специалисти също са обърнали внимание предимно на раната, а малко по-късно, след като съобщава, че има болки в рамото и ръката, е изпратена при лекар - ортопед, който установява счупване на горния край на раменната кост. По време на инцидента, ищцата е била в ясно съзнание и е имала преживяване на интензивен субективен стрес с реален страх за живота и здравето си. Този сблъсък с неочаквани външни дразнители е разгърнал психична реакция с преживяване на висока тревожност, опасения, безпокойство, упорито безсъние/употребявала е бензодиазепин/. Всичко това е по типа на остра стресова реакция, която е довела до разстройство в адаптацията в рамките на няколко дни.Вещото лице посочва, че този преживян инцидент при ищцата е довел до значими психологически последици, свързани със силен страх, но не толкова от болката, колкото от непрестанният вътрешен монолог, който я е ангажирал с мисловни модели от типа на „ами ако“, което я държи в постоянно притеснение. Започнала е да се придвижва несигурно и с повишено напрежение; движила се бавно и предпазливо. Това безпокойство е формирало по-голяма бдителност и предъвкване на ситуацията, което е довело до силен страх от обездвижване и загуба на автономност. Възприела е тялото си като „ненадеждно“, което е довело до хипернаблюдение на движенията, повишена тревожност, усещане за уязвимост. Когнитивната преработка на случилото се е в негативния спектър и се интерпретира от нея, като доказателство за остаряване. Това е 4 екзистенциална криза, а не медицински въпрос и няма данни за преувеличение и симулация на симптоми от страна на ищцата, но ежедневното функциониране на ищцата е засегнато частично от психологичните последици, тъй като те са довели до екзистенциална криза, което е признак, че държи и се опитва да поддържа живота си все още самостоятелно, но травматичното събитие е довело до колебания в нейните възможности, без да се е налагало и не се налага психологична терапия, а когнитивната преработка на случилото се е в негативния спектър и се интерпретира от нея, като доказателство за остаряване, което е нормални психолрогическа реакция на преживения от нея инцидент.В съдебно заседание вещото лице посочва, че ищцата е напълно адекватна и претърпения от нея съдов инцидент не се е отразил на когнитивните й способности. По делото са събрани и гласни доказателства, като св. Тр. И. Тр., съребрен родственик на ищцата твърди, че знае за инцидента, като на този ден тя тръгнала на разходка, но се спънала на плочките на тротоара, пада, при което лицето й било в кръв, а очевидци й се притекли на помощ и я откарали в болницата, където са видели, че има порезни рани и са я качили в хирургията, където ги обработвили и видели, че има пукнато или счупено рамо и крак. Свидетелят твърди също, че и до днес рамото и крака още я болят, макар да е ходила на физиотерапии в гр. Варна, където я карал свидетелят, както и във военна болница и в гр. Търговище, който полага грижи за нея и сега.Твърди, че ищцата още не се е справила и с психическата травма, като непрекъснато говори за инцидента.Съдът, преценявайки родството на свидетеля с ищцата съобр. изискванията по чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира показанията му като логични и непротиворечиви, дадени от лице, което е имало лични впечатления от състоянието на ищцата след инцидента и до момента.