Решение № 828 от 04.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Горна Оряховица, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. Дойков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело № 20244120102226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127а , ал. 2 от Семейния кодекс.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. **** , действащ чрез адв.

Ю. Д., АК Монтана , със съдебен адрес: гр. София, ул. **** против А. П. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. Г. Оряховица, ул. ****.

Ищецът твърди и сочи доказателства, че с ответницата са родители на детето Д. П. П., ЕГН: **********. Детето било родено по време на брака на двамата, като същият бил прекратен с Решение № 1067/ 06.11.2018г. по гр.д.

№ 2516/ 2018г. на Районен съд гр. Велико Търново. Съгласно съдебното решение упражняването на родителските права било възложено на майката.

Ищецът сочи, че Д. П. учи в гр. Велико Търново, като от м. март 2021г. фактически живее с баща си. П. твърди, че майката не давала съгласие детето да пътува в чужбина с бащата. Пътуването на дете в чужбина често било свързано с участие в различни програми за обмен на образователен опит, конкурси, олимпиади, екскурзии и състезания. Необходимостта детето да пътува била свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата култура, научаване на езика и др. Свободното придвижване на детето било и негово конституционно права, а също така и гарантирано от правото на ЕС.

Ищецът твърди, че с покана изпратена по ел. поща е поискал от ответницата А. да даде съгласието си, но тя била отказала, което не било в интерес на детето.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се замести съгласието на А. П. А. да бъде издаден задграничен паспорт на детето Д. П. П., като за целта бащата П. П. П. да подаде заявлението за издаване на документа и след това да получи изготвения паспорт. Иска се също да се замести съгласието на майката А. П. А., детето Д. П. П. да пътува заедно с бащата П. П. П. до 1 страните от Европейския съюз, до Великобритания, САЩ , както и до всички съседни държави на България извън ЕС – Сърбия, Турция, Македония, до навършване на пълнолетие на детето, три пъти в годината – всеки за срок до 25 дни, с право бащата да подава и получава всички необходими документи за снабдяване на детето с нужните разрешения, визи и други документи , изискуеми за извършване на пътуванията. Иска се допускане на предварително изпълнение на решението. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.

Ответницата А. П. А., представлявана от адв. П. П., АК Велико Търново, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Ответната страна намира предявения иск за допустим, но за неоснователен. Твърди се, че между родителите не са водени разговор по телефона или кореспонденция по ел. път, във връзка това детето да пътува в чужбина. За искането на ответника А. разбрала с получената искова молба.

На следващо място се сочи , че не са представени доказателства за конкретната причина, която налага Д. П. да пътува в чужбина, особено в страни извън ЕС – Великобритания, САЩ, Сърбия, Турция или Македония.

Заместването съгласието на родител следвало да се отнася за конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в интерес на детето.

Ответницата изтъква и обстоятелството, че Д. П. е ученичка, като искането да се даде разрешение да пътува три пъти в годината , всеки за срок от 25 дни не е в интерес на детето. Ако се даде разрешение, то следвало да бъде в неучебно за детето време.

Не били представени доказателства за предстоящи конкурси или олимпиади в САЩ, Сърбия, Македония и др. Пътуването на детето с цел екскурзии или почивки не представлявало такова с наложителна цел.

Ответната страна иска да се отхвърли иска по чл. 127а от СК относно пътуванията на детето, като алтернативно се претендира да се даде разрешение само за страните от ЕС, за срок от три години , един път в годината , извън учебно време.

Представени са писмени доказателства: копие на Удостоверение за раждане № 110328 издадено на 22.02.2011г. въз основа на акт за раждане № 0328/22.02.2011г. от Община Плевен; разпечатка от ел. поща; копие на Решение № 601/ 20.05.2022г. на ВТРС; копие на Решение № 260/ 25.06.2021г. по гр.д. № 855/ 2021г. на ГОРС; копие на Решение № 395/ 25.07.2023г. на ОС Велико Търново по в.гр.д. № 761/ 2021г.; копие на Определение № 2241/ 09.05.2024г. на ВКС по гр.д. № 5007/ 2003г. ; справка от РУ Горна Оряховица за издавани документи по ЗБЛД на Д. П. П.; социален доклад на ДСП Велико Търново; социален доклад на ДСП Горна Оряховица; копие на ученическа карта на Д. П.; удостоверение от Училище „Европа“; платежно нареждане към Училище „Европа“; разпечатки от интернет страница на Училище „Европа“ за учебни дейности и организирани посещения в чужбина; писмо от ел. поща.

По делото е изслушано детето Д. П. П.. Детето разказва, че живее и учи в гр. Велико Търново. Досега не е имала паспорт, като иска да пътува в чужбина – в Европа, Австралия и САЩ. Д. П. заявява, че иска пътуванията й да са за екскурзии и обучение. Баща й предлагал да посетят Гърция, но липсата на паспорт попречила. С майка си не били говорили за пътуване в чужбина, но 2 ако А. А. й предложила да пътуват до Австралия, Д. щяла да се съгласи. Д. твърди, че ще кандидатства за Езикова гимназия в гр. Велико Търново, където предлагали излизания в чужбина. Конкретно сочи, че нейна приятелка, ученичка в това училище, била посетила Нидерландия и Д. също искала да посети тази страна. Детето сочи, че родителите й не си комуникират по никакви въпроси, вкл. и за нейното пътуване в чужбина.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че ищцата и ответника са родители на детето Д.

П. П., ЕГН: **********, родена на 19.02.2011г. в гр. Плевен. По делото не се спори, че детето е ученичка в гр. Велико Търново, като упражняването на родителските права е възложено на майката, но Д. живее фактически при бащата. От представените писмени доказателства става ясно, че до момента на Д. П. не са били издавани паспорти. Детето не е напускало територията на Република България и не е пътувало с някой от двамата родители.

От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че двамата родители не контактуват лично един с друг, отношенията им са изострени и липсва комуникация относно издаването на паспорт на Д. П. и пътуванията й в чужбина. Въпреки заявеното с отговора на исковата молба и последвалите писмени бележки, майката не е дала съгласие на детето да бъде издаден паспорт по реда на ЗБЛД. Липсва и комуникация между двамата родители за реда, сроковете и държавите до които Д. П. ще може да пътува.

Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодкс.

Същият е процесуално допустим.

От събраните доказателства могат да се направят следните изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се разрешава от съда. Възможността за издаване на задграничен паспорт на дете и за пътуване извън страната не зависи от упражняването на родителските права и за целта е необходимо съгласието на двамата родители, удостоверено по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи.

Следва липсата на съгласие на майката да бъде заместено със съдебния акт по чл. 127а, ал. 2 от СК и предявената молба да бъде уважена.

Съображенията на съда изхождат от няколко обстоятелства.

В хода на производството се установи, че майката и бащата трудно комуникират помежду си за нуждите на детето Д. П. П.. В уреждането на отношенията им касаещи детето липсва доброволност, отстъпчивост и разбиране нуждите на детето, като това отношенията им винаги се уреждат със съдебна санкция, както е и по настоящото производство. Майката заявява, чрез процесуалния си представител, че желае да даде съгласие отношенията им да бъдат уредени чрез спогодба, но до приключване на съдебното дирене не се стигна до такава. Постигането на съдебна спогодба не е задължение на страната в процеса, но по настоящото дело процесуалното поведение на страната единствено индикира липсата на действително съгласие детето да получи паспорт. Разпоредбата на чл. 45 от ЗБЛД указва, че заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, 3 настойници или попечители. Следва да се отчете, че на 19.02.2025г. Д. П. е навършила четиринадесетгодишна възраст. В Правилника за издаване на българските лични документи по – подробно е описано, че заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители или попечители изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ, като полагат подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице ( чл. 23, ал. 2), като при отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя влязло в сила съдебно решение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18 години ( чл. 23, ал. 3, т. 1) или при разногласие между родителите за издаване на паспорт или заместващ го документ на лице, ненавършило 18 години, към заявлението се прeдставя влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт ( чл. 23, ал. 4, т. 1). В тази връзка чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс постановяват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като когато родителите не постигнат съгласие за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

По делото се установи, че ищецът няма съгласието на майката да бъде издаден паспорт. Посочената разпоредба на чл. 127а от СК поставя като условия за водене на производството само липсата на общо съгласие, като такова към момента няма. Както се посочи, майката не е дала съгласието си за издаване на паспорт, като единствено декларира подобно желание по делото, но извънпроцесуалното й поведение сочи, че няма активно поведение да бъде дадено такова съгласие, което поддържа спора между родителите. Следва да се посочи, че наличието на редовен български личен документ (по смисъла на §1, т. 2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД) е условие за законосъобразното напускане и завръщане в страната на българските граждани по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД. От писмените доказателства по делото се установи, че Д. П. П. няма издаден паспорт, който да й позволи да пътува извън страната. Независимо от нейното желание и възможностите, които детето би имало да пътува – заявеното от нея лично, че с баща си са имали възможност да посетят Гърция, както и това, че Д. посещава уроци в Училища „Европа“, които дават възможност да се пътува с учебна целя в други държави, майката не е дала своето категорично съгласие да бъде издаден паспорт на дъщеря й. Следва съгласието на майката да бъде издаден паспорт на детето да бъде заместено с настоящото съдебно решение. Наличието на паспорт ще даде възможност на Д. П. да пътува активно извън страната, което е в интерес на детето. Същата декларира желание и възможности за това, като липсата на паспорт се явява обективна пречка за част от пътуванията й. Липсата на съгласие, дадено от майката , не следва да бъде в противоречие с интересите на детето.

По отношение иска да се замести съгласието на майката за пътуване в чужбина. Следва това искане също да бъде уважено. Настоящият състав, при вземане на решение по този въпрос, съобрази дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т.д. № 1/ 2016г. на ВКС разяснения. Както е посочено в него производството по чл. 127а СК „е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно 4 установените по делото обстоятелства.“ Наред с това „изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал.