Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5839 от 27.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 77751/2024
Вид
Решение № 5839
Подписан
27.03.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5839 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110177751 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № 422668/31.12.2024 г., депозирана от Ц. Б. Н., ЕГН: **********. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове против “ПБ.” ЕООД с правно основание:

1. Чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на 19 238,11 лв. - неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.;

2. Чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за заплащане на 22 259,94 лв. - неплатено допълнително възнаграждение под формата на бонус;

3. Чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на 47 072,22 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 39 дни.

По искане на ищцата с Определение № 51683 от 19.12.2024 г. на СРС, 141 с-в, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 19 238,11 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г., а с Определение № 1117 от 09.01.2025 г. на СРС, 53 с-в, е допуснато обезпечение на предявени осъдителни искове за сумата от 47 072,22 лв., представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за сумата от 22 259,94 лв., представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника.

Ищцата твърди, че е изпълнявала длъжността на изпълнителен директор в ответното дружество по силата на трудово правоотношение, възникнало с трудов договор от 1

20.10.2014 г. Твърди, че трудовият договор бил изменен на основание чл. 119 КТ два пъти. С допълнително споразумение от 01.01.2019 г. размерът на дължимото трудово възнаграждение бил изменен на 17 033,20 лв. С допълнително споразумение от 03.11.2014 г. било уговорено и заплащане на допълнително възнаграждение под формата на бонуси, които да се изплащат два пъти годишно в размер на една нетна заплата. Сочи, че за 2024 г. е бил изплатен едни бонус на 07.06.2024 г. в размер на 44 519,88 лв., а вторият дължим бонус не е заплатен.

Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед от 25.11.2024 г., съгласно която на ищцата е следвало да бъде изплатено възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск за 39 дни в размер на 47 072,22 лв., формулирано както следва: за 2022 г. - един работен ден; за 2023 г.

- 20 работни дни; за 2024 г. - 18 работни дни. Твърди, че същото не е изплатено. В допълнение ищцата твърди да е престирала работна сила за период от 16 работни дни за месец ноември 2024 г., за което не е получила трудово възнаграждение. Посочва, че последното заплатено трудово възнаграждение е в размер на 22 259,94 лв. за месец октомври, платено на 08.11.2024 г.

Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 88 570,27 лв., сбор от сумата от 19 238,11 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.; сумата от 47 072,22 лв. - обезщетение за неизползван годишен платен отпуск; сумата от 22 259,94 лв. - неплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус, ведно с мораторната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Посочена е банкова сметка за доброволно изплащане на сумите. Претендират се разноски в настоящото исково производство, както и разноски в обезпечителното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх.

№ 62231/21.02.2025 г. от ответника, с който са оспорени предявените искове поради тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 20.10.2014 г., както и, че същото е било прекратено по взаимно съгласие на 25.11.2024 г.

Твърди се, че допълнителното трудово възнаграждение под формата на бонус е уговорено като платимо два пъти в годината и в този смисъл се дължи само при изтекла календарна година. Поради същите съображения счита, че не е възникнало задължение за плащане на претендираната сума от 22 259,94 лв., както и че вече платеното допълнително възнаграждение за 2024 г. следва да бъде върнато. В условията на евентуалност оспорва размера на отделно дължимите бонуси за годината, доколкото същите били в размер на една нетна заплата, която за ищцата била 17 033,20 лв. Прави възражение на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД за прихващане на недължимо получения бонус в размер на 22 259,94 лв. с претендираните от ищцата суми.

Ответникът твърди, че между него и “ТБ” ЕАД има скл ючен договор, по силата на който то е предоставило на ответника телекомуникационно оборудване в рамките на определен 2 бюджет. Твърди се, че ищцата е поръчвала и получавала такова оборудване, като за периода от 11.06.2020 г. до 21.05.2024 г. полученото от нея оборудване е на обща стойност от 111 569,89 лв. Твърди, че оборудването не е върнато на ответника. Поради това ответникът иска то да му буде върнато, а в условията на евентуалност прави възражение с правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД за прихващане на равностойността на даденото оборудване с претендираните от ищцата суми.

С молба от 30.11.2026 г. от страна на ищцата е направено изменение на иска, в което се моли ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер 45 560,51 евро (брутен размер) и 41 992,76 евро (нетен размер), която сума е сбор от следните претенции:

1. Неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. в размер на 9 675,72 евро (брутен размер) и 8 558,32 евро (нетен размер);

2. Дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 39 дни в размер на 24 503,47 евро (брутен размер) и 22 053,12 евро (нетен размер);

3. Неплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус в размер на 11 381,32 евро.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал по делото е приложен Трудов договор № 104/20.10.2014 г., сключен между “ПБ” ЕООД, ЕИК ***, в качеството на работодател, и Ц. Б. Н., ЕГН **********, в качеството й на служител. С Решение от 21.05.2015 г. на “Полтурист” ЕООД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на “ПБ” ЕООД, е взето решение търговската фирма на дружеството да бъде изменена от “ПБ” ЕООД на “ПБ.” ЕООД, като промяната е вписана в ТРРЮЛНЦ.

По силата на сключения трудов договор ищцата Ц. Б. Н. се е задължила да изпълнява длъжността “Изпълнителен директор”, с код по НКПД: 11207002. Предвидено е, че трудовият договор влиза в сила, считано от 20.10.2014 г., като се сключва като безсрочен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 16 980,00 лв., като е предвидено сумата да бъде изплащана ежемесечно еднократно, не по-късно от 5 число на месеца, следващ месеца на полагането на труда.

Платеният годишен отпуск на служителя е в размер на 20 работни дни годишно съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ.

С Допълнително споразумение от 03.11.2014 г. към Трудов договор № 104/20.10.2014 г. сключеният договор е изменен, като на основание чл. 119 и чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.11.2014 г., е предвидено, че на служителя ще се изплаща “два пъти всяка календарна година допълнително възнаграждение под формата на бонуси, равняващи се на една нетна заплата всеки и с всяка промяна на нетното възнаграждение на служителя да се променя и допълнителното възнаграждение”.

3

Със Заповед от 25.11.2024 г., подписана от работодателя “ПБ.” ЕООД и служителя Ц. Б. Н., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с постъпило писмено заявление от 25.11.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено. В заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в следния размер:

1. За 2022 г. - 1 работен ден съгласно чл. 319 КТ;

2. За 2023 г. - 20 работни дни съгласно чл. 319 КТ;

3. За 2024 г. - 18 работни дни съгласно чл. 319 КТ.

От ответника е представен Рамков договор от 22.08.2014 г., сключен между “ПБ” ЕООД, в качеството му на потребител, и “ТБ” ЕАД, в качеството му на оператор, по силата на който операторът предоставя на потребителя телекомуникационно оборудване и други електронни съобщителни услуги.

По делото са приложени приемо-предавателни протоколи, в който е посочено, че Н. С.

Луканова и дружеството-работодател “ПБ” ЕООД, в качеството на “предаващ”, предават устройства - компютърна техника, предоставена за служебни цели, на М.Х.Р., на длъжност “Проджект мениджър” в дружеството-работодател “ПБ” ЕООД, в качеството на приемащ.

Във връзка с възражението на ответното дружество за прихващане на равностойността на предоставено на служителя оборудване с претендираните от ищцата суми., в о.с.з., провело се на 04.06.2025 г., са изслушани свидетелските показания на И.К.И. също в качеството на служител в ответното дружество “ПБ.” ЕООД, който твърди, че в хода на работата си е получавал оборудване, предоставено от “ТБ” ЕАД. Посоченото оборудване е включвало предимно телефонни апарати. Свидетелят обяснява, че лично ищцата г-жа Н. го е изпращала до централата на “ТБ” ЕАД с цел получаване на оборудването, за което са се съставяли приемо-предавателни протоколи. Апаратите са били получавани доста пъти, като след това са били предоставяни на г-жа Н. в офиса, находящ се в гр. София, бул. “Патриарх Евтимий” № 86. Свидетелят посочва, че не му е правило впечатление ищцата да е изнасяла част от оборудването.

В о.с.з. са изслушани и свидетелските показания на Н. С., която е работила на длъжност “Оперативен счетоводител” в “ПБ.” ЕООД от 2016 г. до ноември 2025 г. Посочва, че знае за оборудването, получавано от “ТБ” ЕАД и използвано предимно за служители на дружеството, като контролът по получаването му е бил осъществяван от ищцата Ц. Н..

Протоколите за оборудването са се съхранявали в счетоводството на дружеството.

Техниката се е съхранявала и архивирала в счетоводния отдел, като устройствата не са били водени счетоводно като активи, защото са били на нулева стойност. Ц. Н. устно е посочвала от кого да се използва съответния лаптоп, а свидетелката г-жа С. след това го е предоставяла на посочения служител.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. С. Виолетова със задачи, формулирани служебно от съда, и допълнителни задачи, поставени от ответника.

4

Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и надлежно изготвено, общо начисленото трудово възнаграждение за периода от 01.11.2024 г. до 25.11.2024 г. е в размер на 18 924,08 лв. в брутен размер и 16 738,63 лв. в нетен размер.

По отношение на претендираното от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224, ал. 1 КТ се посочва, че 39 дни неизползван отпуск обезщетението се изчислява в размер на 47 924,63 лв. (брутен размер) и 43 132,17 лв. (нетен размер). Към момента на извършване на проверката от страна на вещото лице обезщетение не е изплатено от работодателя. По задачата, поставена от ответното дружество и касаеща общата стойност на полученото телекомуникационно оборудване, е посочено, че съобразно приложени по делото Таблици № 1 и № 2 стойността на оборудването е 110 337,00 лв.

Назначена е и съдебно-оценителна експертиза с вещо лице А. Т. Б.. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като надлежно и компетентно изготвено, въз основа на приложената по делото документация може да се направи извод, че пазарната стойност на процесното телекомуникационно оборудване към 31.12.2024 г., опредЕ. въз основа на пазарните цени на нови и употребявани модели устройства, е в размер на 72 820,00 лв. с ДДС, съответни 60 683,33 лв. без ДДС.