Решение № 808 от 15.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Стара Загора, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от А. Г. Гражданско дело № 20245530103629 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК от ищеца „Изи финанс” ЕООД против И. С. Т. за признаване за установено по отношение на ответника вземането за което са се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5390/2015г. на Старозагорския районен съд - 200,00 лева главница, 125,98 лева договорна лихва за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., 100,00 лева неустойка претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода от 19.05.2023 г. до 14.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК, произтичащи от договор за предоставяне на кредит от разстояние ********** Претендират и за заплащане разноските по двете дела.

В срока по чл.131 ГПК ответникът И. С. Т. представя писмен отговор, в който оспорва претенцията за дължимата главница като недоказана по основание, размер и погасяването й по давност. Твърди, че договорът е нищожен поради протИ.речие със ЗПК, като счита клаузите за претендитаните договорната лихва и неустойка също за нищожни. Претендира направените разноски.

1

В исковата си молба ищецът твърди, че на **********, в качеството на кредитодател сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние ********** при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. На посочения от клиента мобилен номер бил осъществен разговор със същия, който обикновено се записвал, за което кредитополучателят бил уведомен. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер:

************* и следният имейл: ********** По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 200.00 лв. /двеста лева/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът П., а именно: в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: BG25FINV915010BGN0LEBW, BIG:

2

FINVBGSF.

Моли, в случай на оспорване и с цел спестяване на процесуално време на основание чл. 192 от ГПК съдът да задължи: „Първа инвестиционна банка“ АД да предостави справка дали по сметка с IBAN: **********, BIG:

FINVBGSF титуляр е ответника Т., както и дали по нея му е била преведена сума в размер на 200.00 лв. от „Изи финанс“ ЕООД, на какво основание и на коя дата.

Видно от чл. 7 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 200.00 лв., разпределено на 6 вноски, всяка от които в размер на 83.33 лв. за периода 01.12.2013г. - 30.04.2014г. Нямало плащания покриващи главницата по договора. Поради това претендира главница за периода: 01.12.2013г.

30.04.2014г. в общ размер на 200.00 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва/такса за ползване на кредита, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора.

Размера бил 0.6% на ден от оставащата главница. Според срока на договора общият размер бил 125.98 лв. Нямало плащания за договорна лихва.

Претендира договорна/възнаградителна лихва за периода ********** до 30.04.2014г. в размер на 125.98 лв.

По договора била начислена и неустойка при неплащане на всяка вноска от главницата. Основанието било чл. 20 от Договора. Неустойката била в размер на 50.00 лв. върху всяка неплатена вноска. Понастоящем била начислена неустойка само за два дни, т.е. в размер на 100.00 лв.

Към датата на входиране на настоящата искова молба

Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 425.98 лв., от които:

200.00 лв. главница по предоставения кредит, 125.98 лв. договорна лихва за периода ********** до 30.04.2014г. и неустойка в размер на 100.00 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.05.2023г. до 14.01.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

При преценка за действителността на договора, моли да се вземе предвид чл. 145 от ЗЗПК, съгласно която при преценка за неравноправност на клаузите 3 следвало да се извърши преценка към датата на сключване на договора. Както по отношение на тогавашната правна уредба, така и във връзка с тогава приложимата съдебна практика. И не на последно място разбиранията на съдилищата за добри нрави и евентуално протИ.речие с тях. Видно било, че към настоящата 2024г. голяма част от клаузите на договора биха били нищожни поради протИ.речие с добрите нрави. Но договорът бил сключен преди 11 години, поради което следвало да се извърши преценка към онзи момент.

Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв..

Претендира разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв..

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И. С. Т. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А. Г. сумата от 425.98 лв., от които: 200.00 лв. главница но предоставения кредит, 125.98 лв. договорна лихва за периода ********** до 30.04.2014г. и неустойка в размер на 100.00 лв. претендирана със заявление но заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.05.2023г. до 14.01.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането имало издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5390/2015г. на Районен съд Стара Загора.

Моли, съдът да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв.

Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

4

Моли, в случай, че са налице условията на чл. 237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.

Моли, в случай че са налице условията на чл. 238 - чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор чрез процесуалния си представител адв.М., в който твърди, че по допустимостта на обективно съединените искове - счита същите за допустими, предявени от надлежна страна, носител на правото на иск.

Счита иска за главница в размер на 200 лв. (двеста лева), по Договор за предоставяне на кредит от разстояние **********, за изцяло неоснователен, тъй като главницата по процесният договор в размер на 200 лв. (двеста лева) била погасена по давност, с оглед на което моли съдът да отхвърли иска изцяло.

Счита иска за Договорна лихва за периода 01.11.2013 г.- 30.04.2014г., в размер на 125.98 лв. (сто двадесет и пет лева и деветдесет и осем ст.), по Договор за предоставяне на кредит от разстояние **********, за изцяло неоснователен, като съображенията му са следните:

В действителност процесният договор бил сключен на дата ********** Ищеца с депозиране (а не входиране, думата ВХОДИРАМ, не съществувала в Речник на Българския език) на исковата молба не бил представил подписан от ответника „Договор за предоставяне на кредит от разстояние **********“, като също така не бил представил на съда и погасителен план подписан от ответника, което било нарушение на правилата на чл. 11, т. 11, пр.2-ро „включително погасителен план“, от ЗПК. След като не били приложени по делото подписан договор и погасителен план, то иска за договорна лихва се явявал недоказан.

Насетне, процесната лихва била нищожна на основание чл. 11, т.10 от ЗПК, ответника получил по процесният договор сумата в размер на 200 лева (двеста лева), а за шест месеца му се начислявала лихва в размер на над 60% (шестдесет процента), което на годишна база бил над 120 % ( сто и двадесет процента).

Счита иска за Неустойка за изцяло неоснователен, тъй като претендираната неустойка протИ.речала на нормата на чл.33, ал.2 от ЗПК, с 5 оглед на което твърди, че Неустойката по процения договор била нищожна.

Ищецът твърдял, че следвало при постановяване на решението съда да се съобрази с факта, че договора бил сключен преди 11 (единадесет) години, явно за да се наведе твърдението, че не следвало да се прилагат нормите на ЗПК, преди изменението им и публикуването им в ДВ, бр. 53 от 22.04.2014г., в сила от 23.06.2014г.

С Тълкувателно Решение 4/2013 от 18.06.2014 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 22 май 2014 год., отговарял на въпроса поставен в т.9 на въпроса, а именно:

„Към кой момент се установява съществуването на вземането но издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235, ал.З ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.“, като постановява, че „Посоченият в нормата на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес, обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право.“

Твърди, че независимо от факта, че към момента на сключване на договора, в правния мир не съществували нормите на ЗПК, на които норми в отговора на исковата молба се позовавал ответника, който норми били публикувани в ДВ, бр. 53 от 22.04.2014г., и били в сила от 23.06.2014г., то с оглед на цитираното тълкувателно решение, счита, че следвало нормите на чл.