Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 98 от 01.03.2017, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 99/2015
Вид
Определение № 98
Подписан
01.03.2017
Състав
РАДОСЛАВА СИМЕOНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22,ал.1,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.71 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 71, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.71,ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 и 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 и 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.373, ал.1 · Търговски закон
  • чл.374,ал.2 · Търговски закон

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

Врачанският окръжен съд търговско отделение в закрито заседание на 01.03.2017 год. в състав:

Председател:Радослава Симеонова

При участието на прокурора секретар

Като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова търговско дело N99 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.374 ГПК.

С искова молба вх.№9142 от 12.11.2015 год."РАЛИ"ЕООД

ЕИК 3*****,със седалище и адрес на управление,гр.София 1407,р-н "Лозенец",ул.*********3,вх.А,ап.8,представлявано от управителя М.А.К.,чрез адв.В.В.,САК е предявило срещу ДЖИ ЕС И-ТРАНС"ЕООД-ЕИК2******,със седалище и адрес на управление,гр.Враца-3000, ж.к."Сениче", бл.68,вх.Б,ет.7,ап.44,представлявано от управителя г.х. Г. иск за сумата 56879.23 лв., представляваща изплатено от "Райли"ЕООД обезщетение за частично недоставен /изгубен товар /от "ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД по СМR-товарителница №1741139,издадена в Барселона на 18.11.2011 год.,с която сума "Рали" ЕООД обеднява,а " ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД неоснователно се обогатява за сметка на

"Рали"ЕООД.Сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца,ведно със законната лихва върху главницата,от датата на исковата молба 12.11.2015 год. до датата на окончателното й заплащане,както и всички съдебни и деловодни разноски,в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С Определение №90 от 23.02.2017 год. докладчикът по делото Росица Иванова на основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК се е отвела от разглеждане на делото.

По делото предишният съдия докладчик е постановил две прекратителни определения.И двете са отменени по реда на инстанционният контрол от САС.

С Определение

№69/18.02.2016г. предишният съдебен състав, е приел, че искът за неоснователно обогатяване е субсидиарен и заради това, че ищецът разполага с друг иск за разрешаване на отношенията във връзка с изплатеното от него обезщетение за изгубен/откраднат/ товар с последващ превозвач по чл.37, б."а" от Конвенция CMR, е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.

Въззивната инстанция е приела,че не са отстранени нередовностите на исковата молба и не е ясно,точно с какъв иск е сезиран съда,за да се прецени неговата допустимост.

След ново оставяне на исковата молба без движение,предишният състав на съда е прекратил производството по делото,приемайки,че нередовностите на исковата молба отново не са отстранени.

С Определение №575/17.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№4945/2016г., Софийски апелативен съд приема, че претендираното от ищеца спорно вземане е индивидуализирано напълно откъм правопораждащи факти, основание и страни. Приема също, че ищецът е посочил с необходимите подробности, че между страните не е налице договор, че ответното дружество е причинило на трето лице вреда, за която трябва да отговаря, че ищецът е обезщетил третото лице за тази вреда и че това обезщетяване е довело до обогатяване без основание на ответника за сметка на ищеца. По тези съображения прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на производството,като САС е приел,че дали изложените обстоятелства обуславят квалификация на иска по чл.59 ЗЗД или по друга разпоредба е въпрос по съществото на спора,а не по редовността на исковата молба.

Настоящият съдебен състав констатира,че процедурата по размяна по чл.367 и сл. от ГПК е изчерпана и на основание чл.374 ГПК,дължи произнасяне по редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове,както и другите искания и възражения на страните,както и да им съобщи проекта са за доклад.

Проект на доклад

В исковата молба се твърди,че със заявка за автомобилен транспорт от 16.11.2011г.

"Шенкер"ЕООД-гр.София възложило на ищеца международен автомобилен транспорт от Испания,Барселона до България,с товарен пункт Spain TIR T.I.S.A.,Cale 4,N57-61,sektor C на групажни пратки с получател "Шенкер"ЕООД.Със заявка-договор за международен транспорт №60-11/11 ищецът превъзложил международния превоз на "Сертранс България"ООД и тъй като превозът бил групажен,в приложението към заявката били посочени три адреса на товарене,единият от които в Барселона,съгласно заявката на "Шенкер"ЕООД.

От своя страна,със заявка -договор от 18.11.2011 год. за извършване на транспортна услуга "Сертранс България"ООД превъзлага транспорта на ответното дружеството "ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД.

Превозът бил извършен с автокомпозиция,съставена от влекач с рег.№ВР 3025ВС и ремарке рег.№R 1203BCL.За пратката на "Шенкер"ЕООД с посочения по-горе адрес на товарене в Барселона била съставена CMR-товарителница №1741139 от 18.11.2011г.При пристигането на товарната композиция в склада на получателя "Шенкер"ЕООД била установена липса на част от групажния товар,за което в товарителницата била направена забележка и съставен авариен протокол№11382 от 09.12.2011г. на "Карго Консулт"ЕООД,в който подробно била изброена липсващата стока с изпращач Antonio Puig SA и получател по товарителница "Шенкер"ЕООД.,предназначена на "Сарантис България"ООД.Проверката на аварийния комисар била поискана от ответното дружество и установената фактурна стойност на липсващата стока била изчислена на сумата 78 403.36 евро.

Ищецът твърди,че причина за липсата на част от стоката е кражба,извършена по време на превоза.За събитието на 22.11.2011 год. бил издаден писмен документ от пътната полиция гр.Александрия,Италия, и удостоверение от 13.01.2012 год. на Областна Дирекция на МВР София,РУ Полиция-Сливница.Обстоятелствата във връзка с извършване на кражбата били изложени в писмени обяснения на водача Еневе от 28.11.2011 год.

Тъй като липсващата стока не била доставена на крайния получател "Сарантис България"ЕООД,за правоимащия по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз/CMR/ "Шенкер"ЕООД,като получател по товарителницата, възниквало според ищеца правото да претендира обезщетение за недоставения товар,което било сторено с рекламационно писмо №594/28.11.2011г. към "Рали"ЕООД.От своя страна ищецът отправил до ответника три писма,с които било напомнено,че "Сертранс България"ООД носи отговорност за настъпилата по време на превоза щета.Според ищеца следващото се обезщетение към датата на кражбата възлиза на 29 351.77 евро,изчислено по методиката на чл.71,ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.23.3 от Конвенция CMR.

Със спогодба от 09.11.2012г. ищецът се задължил да заплати на правоимащия получател по товарителницата стойността на липсващата стока,като по силата на спогодбата "Шенкер"ЕООД му прехвърлил всички свои права като получател на откраднатите стоки,предназначени за "Сарантис България" ЕООД ,подробно описани в аварийния протокол

На

28.01.2013 год. към спогодбата от 09.11.2012 год. бил подписан анекс№1,който променил срока на плащане на обезщетението за недоставен товар.С платежно нареждане от 01.02.2013 год.,ищецът превел на

"Шенкер"ЕООД сумата 56879.23 лв.,представляваща обезщетение за недоставената стока.В платежния документ,като основание за плащане било посочено задължение по анекс №1/28.01.2013 год.Реалното плащане ищецът удостоверявал с представеното с исковата молба дневно извлечение от сметката на

"Рали"ЕООД в "Уникредит Булбанк"АД за 01.02.2013 год.,в което плащането към "Шенкер"ЕООД е описано ,като третата поред банкова операция за деня.

Ищецът твърди,че вината за кражбата,лежи изцяло на ответника-превозвач,който не е положил грижата на добър стопанин по време на превоза,като опази приетия товар и го достави на получателя.Според ищецът ответникът следва сам да понесе обезщетението,независимо от това дали го е изплатил той или друг превозвач съгласно чл.37 б."а" от Конвенцията СМR.

Твърди

,че с плащане на обезщетението ,търпи вреда в размер на платеното обезщетение,определено при условията на ограничената отговорност на превозвача съгласно разпоредбите на чл.23,т.3 от Конвенцията СМR и чл.71,ал.3 от ЗАвтП.

Твърди,че след извършване на плащането,ищецът обеднява със стойността на платеното обезщетение в размер на 56879.23 лв. за сметка на ответника -превозвач,като това му дава основание да претендира от него заплащане на платената сума.

Сезира съда с доказателствени искания,за приобщаване като доказателства по делото на представени в заверен препис писмени документи по опис от №1 до 28.

В срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Излага съображения за нередовност на исковата молба

Твърди,че ищецът не е уточнил в исковата молба цената на иска. В изложението по исковата молба навежда доводи, които обосновават иск по чл.17, т.1 вр. чл.37 КДМАПС (CMR) вр. чл.71 ЗАвтП вр. чл.373, ал.1 ТЗ. В петитума се излага претенция за неоснователно обогятяване.

Счита, че исковата претенция не е ясна и достатъчно конкретизирана. Ето защо, сезира съда с искане , да задължи ищеца да уточни исковата си претенция.

С отговора се въвеждат правоизключващи възражения:

1. Твърди,че има влязло в сила съдебно Решение №68/03.08.2013 по Т.Д.№92-2012/ОС-Враца със същия предмет и същите страни. Ищец по Т.Д.№92- 2012/ОС-Враца е ищецът в настоящия процес Рали ЕООД, ответник е Сертранс България ООД, а трета страна-помагач на ответника е ответника в настоящия процес Джи Ес И Транс ЕООД.

По силата на това съдебно решение Окръжен Съд Враца отхвърля предявените от Рали ЕООД искове за сумата 56 879,23лв., представляваща стойност на частично недоставен (изгубен) товар по заявка - договор за международен транспорт №60-11/11, CMR-товарителница №1741139, издадена в Барселона на 18.11.2011 и спогодба от 09.11.2012 и за сумата 5 670,65лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, като неоснователни и недоказани.

Поддържа,че встъпването на подпомагащата страна (какъвто е случаят с Джи Ес И Транс ЕООД в Т.Д.№92-2012) е участие на трето лице в исковия процес, за да се издейства благоприятно решение на една от главните страни, но която встъпилото лице помага в защита на своя интерес и то е средство за защита срещу неблагоприятните за него последици от неправилно решение в такъв процес. Правото за участие на помагача се обуславя и от интереса на това лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Силата на пресъденото нещо по това решение се разпростира в отношенията между встъпилата страна и подпомаганата страна. (В този смисъл: Тълкувателно решение №1-2001 по т.гр.д.№1-2000 на ОСГК-ВКС).

2.Твърди,че в Окръжен Съд Враца има образувано тд.д.№72/2013по описа на ВрОС,при което е налице хипотезата на чл.126 ГПК. Ето защо, на основание чл.126, ал.1 ГПК, по-късно заведеното дело (в конкретния случай:

Т.Д.№99-2015/ОС-Враца) следва да бъде прекратено.

3.Възражение за изтекла давност.

Ответникът ,заявява,че не е получил рекламация от страна на Рали ЕООД или от страна на Сертранс България ООД или от който и да е друг свързан с процесното правоотношение. Представената рекламация от Сертранс България ООД до Джи Ес И Транс ЕООД,не е подписвана от управителя на ответното дружеството,нито от което и да е друго лице от името на ответника.

Прави възражение за изтекла давност по смисъла на чл.32, т.1, б.(а) КДМАПС (CMR). Счита, че периода на давността следва да се изчислява от 28.11.2011г., датата на доставяне на стоката.

Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на исковата претенция.

Относно твърдението на "Рали"

ЕООД , че е заплатил обезщетение за недоставения товар на получателя на товара Шенкер ЕООД,излага правни съображения,че в процесния случай ищецът не е имал правен интерес да заплати това обезщетение и не е имал право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по правилата на чл.74 и 74 ЗЗД.Поддържа,че "Рали" ЕООД е заплатил обезщетение по силата на самостоятелно, отделно съглашение (спогодба от 09.11.2012 заедно с Анекс №128.01.2013), поради което няма право на регрес към превозвача, за който ищецът твърди, че е Джи Ес И Транс ЕООД.

Според изложеното в отговора,правен интерес да иска обезщетение за изгубената стока, всъщност, има испанското юридическо лице Антонио Пуиг СА, Испания, което е изпращач на процесната стока за Сарантис България ООД. Фиатк Взаимни застраховки и презастраховки, Испания, е изплатило застрахователно обезщетение на изпращача за изгубената стока в размер на 39 723,97 евро. Посоченият испански застраховател, обаче, не се е суброгирал в правата на Antonio Puig SA. Така товародателят, като лице, което реално е понесло вредата от неизпълнението на превозния договор, е обезщетен от своя застраховател, който е трето лице по отношение на превозния договор. Всъщност, т.нар. „обезщетяване” е извършено от чуждо за превозното отношение лице и ищецът некоректно твърди, че е изпълнил задължение на ответника спрямо действителен кредитор - Шенкер ЕООД.