Решение № 405 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509101 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, допълнено по реда на чл. 250 ГПК и поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, ответникът – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е осъден на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „СК“ АД сумата от 10 426,89 лева, представляваща недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение в периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. за обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, Столична община – район Връбница, с административен адрес в с. Мрамор, бул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2021 г., до окончателното плащане на вземането.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 21 736,04 лева и за периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски по делото в размер на сумата от 1 369,29 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски по делото в размер на сумата от 168,92 лева.

1

Срещу Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „СК“ АД, ЕИК: ****. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Излага, че независимо, че фактурите за неуважената част от иска на „СК“ АД, са издадени от доставчика на електрическа енергия, таксата за пренос ниско напрежение се определя след посочване на техните стойности от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, който от своя страна получава тези суми от продавача на електрическа енергия „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД. Счита, че крайният получател на процесните такси за пренос в периода 25.02.2019 г. – 12.03.2021 г., в общ размер на 10 960, 37лв., които не са уважени от първоинстанционния съд, е „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с оглед на което поддържа, че възстановяването им се дължи от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, като лице което неоснователно се е обогатило от заплатените от ищеца недължими суми за пренос на електрическа енергия на ниво „ниско напрежение“. Отправя се искане към съда да отмени решението в тази част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ****8, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага, че неоснователно „СК“ АД претендира връщане на суми, които е заплатило на друго дружество по издадени от друго дружество фактури. Счита за неоснователно твърдението, че е „краен получател“ на сумите, тъй като по делото не било доказано „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД да му е превеждало суми по процесиите фактури. Излага, че дори да е било доказано, „СК“ АД е следвало да претендира връщане на платеното от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта му, с която исковете са отхвърлени, като правилно и законосъобразно.

Срещу Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ответника

–

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ****8. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че независимо от собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на електрическите съоръжения, цените за мрежови услуги са дължими. Излага, че ищецът не бил сезирал ответника с искане да се промени схемата на захранване на обекта, като електромерът се монтира на различно място в трафопоста, а ответникът не можел да промени едностранно параметрите на съществуващото 2 присъединяване, както и да извърши реконструкции в съоръжения, които са собственост на ищеца. Отправя се искане към съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „СК“ АД, ЕИК: ****, с който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа, че съдът е достигнал до правилния извод от фактическа и правна гледна точка, че в конкретния казус средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл. 120 ЗЕ и чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, респ. не е налице законовата предпоставка за дължимостта на цената за достъп до и цената за пренос през електроразпределителната мрежа. Счита, че по делото е доказано, че след като средството за търговско измерване не е поставено в съответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, то не е налице условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред, поради което ищецът не е имал задължението да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през и достъп до електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, доколкото дължимостта на тези компоненти е обвързано от изричното условие за правомерно измерване. Поддържа, че видно от представените по делото доказателства, ищецът неколкократно е искал промяна на мястото на мерене, както и че възраженията на ответника в този смисъл са неотносими към същината на спора. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като обосновано, правилно и законосъобразно.

Срещу Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, с което е допълнено и поправено Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ****8. Излагат се съображения за неговата неправилност. Сочи, че е обжалвал в срок постановеното по делото решение от 25.03.2022 г., като с настоящата жалба обжалва допълнителното решението относно акцесорното вземане – лихвата, която счита, че е недължима поради недължимост на главното вземане (главницата). Отправя се искане към съда да отмени решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „СК“ АД, ЕИК: ****. Излага, че искането за допълване на решението били подадено в законоустановения срок и след като съдът е извършил проверка по допустимостта и основателността на молбата, същият правилно е постановил Решение № 7721/07.07.2022 г., с което е допълнил Решение № 2531/25.03.2022 г. и е осъдил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД да заплати на „СК“ АД законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 24.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Отправя се искане за потвърждаване на решението от 07.07.2022 г. и оставяне 3 на въззивната жалба без уважение.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразно така установените си правомощия, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни и допустими. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решенията, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „СК“АД срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с която моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 21 736, 04 лева, представляваща заплатена от ищеца, като потребител, сума без правно основание, представляваща такси за пренос през електропреносна мрежа ниско напрежение за периода от 30.06.2016 г. до 31.05.2021 г. Ищецът твърди, че е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, СО-район Връбница, с административен адрес: с.

Мрамор, ул. ****. Твърди се, че производствената сграда е захранена с електрическа енергия посредством трафопост, въведен в експлоатация на 19.12.2007 г. Отношенията между страните са възникнали през 2007 г., като същите са уредени с договор за достъп и пренос на ел. енергия, по силата на който ответникът се е задължил в качеството си на оператор на разпределителната мрежа да предоставя мрежови услуги срещу възнаграждение. Твърди се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергията, доставена на потребителите се измерва чрез СТИ –собственост на оператора, разположен до или на границата на имота на потребителя. Заявява, че доколкото СТИ не е разположено в съответствие с изискванията на закона, то е следвало да отчита мрежова услуга по средно напрежение, а не едновременно по средно и ниско такова. Сочи, че за процесния период е заплатена сумата от 21 736,04 лв. за пренос на ниско напрежение, каквото според ищеца е недължимо, именно поради неправилното монтиране на СТИ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с 4 който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че по отношение на сумите, за които са издадени фактури от „Енерго про – енергийни услуги“ ЕООД, липсва пасивна процесуална легитимация.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните вземания, предвид техния периодичен характер. Заявява, че безспорно обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което сумите са заплатени при наличие на основание. Оспорва заплащането на процесните суми.

СГС констатира следното:

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа потребител на електроенергия, доставяна в имот – „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“, изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, СО-район Връбница, с административен адрес: с. Мрамор, ул. ****.