Решение № 22961 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22961 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110162751 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу З. Х. С., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2 746,63 лв., представляваща главница по сключен между /ФИРМА/" и ответника Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CARD*************/27.05.2022г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/, с Приложение № 1 от 09.11.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 683,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.05.2022 г. до 08.11.2022 г. и сумата в размер на 204,74 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 09.11.2022 г. до 04.07.2023 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 37580/2023г., по описа на СРС, 45 с-в.

В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/" - кредитодател, и ответната странакредитополучател, е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*************/27.05.2022г., съгласно Закона за потребителския кредит. Съгласно Приложение Договор за револвиращ кредит с код за усвояване CREX-************, представляващо неразделна част от процесния договор е предоставена на кредитополучателя сумата в размер 3000 лв., която ответникът усвоил в периода от 27.05.2022 г. до 08.11.2022 г. за извършена покупка на изплащане.

Съгласно процесния договор, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 23.35%. Посочва, че за ползването на картата Картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата, поместена в процесния договор. На следващо място ищецът твърди, че подписвайки договора, страните са договорили, че ако Кредитополучателят не извърши една или две месечни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за 1 периода на забава за всяка забавена вноска. На 09.11.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата на което вземанията, произтичащи от процесния договор са прехвърлени в полза на /ФИРМА/, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което ответникът е уведомен. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е уведомен за извършената цесия и поради това ищецът не е материално легитимиран да предяви исковете.

Твърди, че договорът за цесия е недействителен. Поддържа, че липсва облигационно правоотношение между страните и че ответникът не е получавал процесната сума.

В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 283151/05.09.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът З. Х. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Д., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е да установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на исковете се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 37580/ 2023 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срок е подадено възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявените установителин претенции по този ред са допустими.

От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се претендират процесните суми произтича от договор за потребителски кредит CARD************* от 27.05.2022г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и З. Х. С., като кредитополучател, съгласно който на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на 3000,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез карта CARD*************. Твърди се че ищецът се е възползвал от предоставения му кредит посредством услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“, като е усвоил част от сумата в размер на 2548,68 лева, в периода – 27.05.2022г. до 08.11.2022г. Съгласно договора ответникът дължи върху усвоения размер от кредита фиксиран годишен лихвен процент от 23,35%, като ГПР по договора е посочен като 23,17%.

Сключването на договора се оспорва от ответника, както и усвояването на сумата.

2

По възражението на ответника, че цесията не е породила действие спрямо него. Не се оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение № 1/09.11.2022г. към Рамков договор за цесия от 15.02.2022г., вземането по договора е прехвърлено на ищеца. Спорно е обаче дали цесията е породила действие спрямо ответника. С разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.

Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.20 по делото. Такова уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като се установява, че са правени опити за уведомяване на ответника на адреса по договора, но безуспешни. С разрешението дадено от ВКС в Решение |№123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ ТО и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.

№1711/13г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пред.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящият случай, уведомлението е прието на л.21 по делото и е връчено на процесуалния представител на ответника на 12.01.2024г. С оглед на представеното с исковата молба уведомление за цесия от цесионера и изричното му упълномощаване от цедента за съобщаване на цесията, съдът намира цесията за съобщена на длъжника, чрез процесуалния му представител. В решение на ВКС по гр.д.№5759/2014г. е даден положителен отговор по въпроса за възможността за съобщаване на цесията от цесионера, който е упълномощен за това от цедента. По въпроса за валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото производство е даден положителен отговор в решение на ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК също е посочено, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, което се установи в производството. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и така нареченото двойно плащане. В случая ответникът не е навел подобни твърдения.

Изслушаната съдебно счетоводна експертиза установява, че съгласно месечно извлечение на /ФИРМА/, за периода от 14.05.2022г. до 15.06.2022г. по кредитна карта с № 536543…000 с титуляр З. Х. С. е посочен кредитен лимит от 3 000 лева, като общо използваната сума е в размер на 2548,68 лева, разполагаема сума от 451,32 лева; дължими суми към 01.07.2022г. в размер на 94,40 лева по процесния договор с посочена дата на покупка - 30.05.2022г., като в извлечението датата е посочена и като дата на транзакцията.

Вещото лице е установило, че е незаплатена сума по договора за главница в размер на 3

2746,63 лева, 683,19 лева – договорна лихва и сумата от 224,61 лева лихва за забава, за периода от 09.11.2022г. до 06.07.2023г.

Ответникът твърди, че не е сключил договора и не е усвоил суми по него. В тази връзка съдът е допуснал изслушване на СТЕ. Според изслушаната ССчЕ сумата е преведена, съгласно представените справки от ищеца на 30.05.2022г., като в извлечението датата е посочена и като дата на транзакцията. Не е представена фактура за закупената стока. До изслушване на съдебно-техническа експертизата не се стигна, тъй като ищецът не предостави на вещото лице нужните документи, не оказа нужното съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.