Решение № 6 от 04.04.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева при участието на секретаря Антонина В. Митева в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600384 по описа за 2021 година

Производство е образувано по въззивна жалба на подс. С. Б. Г. против присъда от

5.04.2021 г . на СНС ,15 състав , по н.о.х.д 2675 /2018 г.

С присъдата подс. С. Б. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Подс. Г. е признат за виновен и за две отделни престъпления по чл. 159 г пр.2 вр.чл. 159 б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК , като за всяко едно от тях, му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК по една година и шест месеца „лишаване от свобода „

Подс. Г. е признат за невиновен и на основание чл.304 НПК е оправдан и за две отделни престъпления по по чл. 159 г пр.2 вр.чл. 159 б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

На основание чл. 23 ал.1 НК съдът е наложил едно общо, най – тежкото от тези за отделните престъпления , а именно, „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца .

На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изпълнението на най – тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години .

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Г. е бил задържан по наказателното производство.

С присъдата е постановил връщане на веществените доказателства на техните собственици и възложил разноските по делото на подс. Г..

1

Във въззивната жалба и допълнение към нея подс. Г. ,чрез защитника си , обжалва присъдата в осъдителната и част като неправилна , незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила и закона.Излагат се кратки доводи по доказателствата проверени от решаващия съд.Предлага се да бъде отменена осъдителната присъда и постановена нова , с която подс Г. да бъде признат за невиновен .

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явяват лично и със защитника си .

Прокурорът оспорва жалбата и предлага присъдата като правилна да бъде потвърдената.

Защитникът на подс.Г. поддържа жалбата си. Посочва,че осъждането на подзащитния му е въз основа единствено и само на показанията на св. Д. Г. и В. С., защото са го посочили като човек , който се е възползвал от тях. Пояснява,че на подс.Г. е повдигнато обвинение след смъртта на И. С.. Двамата с подс.Г. са организирали конкурси за красота.След като е починал И. С. е „спретнато“ делото срещу подс.Г. за се отнеме лиценза за конкурс за красота признат в цял свят.Според защитата е нарушен принципа за непосредственост, за което развива съображения за поведението на двете свидетелки пред съда.Защитата счита,че осъждането на подсъдимия е съдебна грешка и е несправедливо.Предлага подс.Г. да бъде признат за невиновен на основание чл. 336 ал.1 т.3НПК бъде оправдан за извършено престъпление по чл.159г вр.чл.159а НК срещу св. Д. Г. и В. С. , и за престъплението по чл.321 ал.3 вр.ал.2 НК.

Подс.Г. в право на лична защитата посочва пред съда ,че не вярва как може да бъде осъден от колега на съдиите. Останал с чувството ,че съда е подкупен ,защото решението за осъждане е абсолютно нередовно. Негови приятели са шефовете на „ Мис Свят„ и „Мис Вселена„.От всички момичета познава едно или две.Другите момичета не познава въпреки ,че те правели срещу него нередовни изказвания.Св. Д. Г. е казала пред съда ,че няма нищо общо с него и няма причина той я принуждава да прави „разни работи „.Посочва,че е правил по пет конкурса на година и в тях са участвали по около 400 момичета , които се оплаквали,но само първата и втората, защото не са станали победителки, заради него.Счита ,че защитника му е прав, защото никога не се занимавал с „такъв бизнес”.Посочва още ,че е бил офицер и полковник , а също така „шеф” на рекламата в националната телевизия в продължение на десет години и член на партията. Не може да разбере как след като е бил човек , на когото са се молили да помага, някакви „момиченца“ от „милицията „ са били принуждавани и заплашвани да говорят срещу него. Посочва ,че е на 84 години и е абсолютен инвалид.

В право на последна дума подс.Г. заявява, че желае присъдата да бъде отменена и оправдан .

Въззивният съд като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото,служебно провери изцяло съдебния акт намери за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.Аргументите за нарушаване на принципа непосредственост и допуснати съществени процесуални нарушения са необосновани . Не е нарушен чл.18 НПК ,защото свидетелите са били разпитвани в д.п. не само от разследващ орган , но и пред съдия по реда на чл.223 НПК и от съда в хода на съдебното следствие.

Присъдата е правилна,обоснована и законосъобразна.

Решаващият съд е приел обоснована фактическата обстановка въз основа на проверените доказателства в хода на съдебното следствие както следва : показанията на свидетелите Д.

Б., И. С. и С. Л.,М. С.,М. Д. , обясненията на подс.Г., показанияна на свидетелките : Х. В., Г.

Р., М. Ч., Д. Г., Я. Б., М. Д., А. Ц., И. Р., П. М., В. С., Р. Т., П. Ц., В. К., С. Ц., В. М., Й. Ц., П.

И., С. А., А. К., Е. А., Д. Й., К. С., В. Д., В. Г., Е. С., В. И., Т. В., В. А., А. Г., Х. С., Т. Т., А.

Б., Р. С., Г. Л., Я. К., В. В., Т. Г., Д. Н., Г. П., К. Д., В. С., Л. Х., П. Н., з аключението на приетата,след изслушване на експерта, техническа експертиза,писмените доказателства по делото - справки за съдимост, от мобилни оператори, от информационни масиви на МВР; протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, протоколи за 2 разпознаване на лица, фотоалбуми; веществените доказателства и тези събрани със СРС .

Наказателното производство срещу св.Д. Б.,св. С. Л., св.И. С.,св.М. С. и св.М. Д. е прекратено.Тези свидетели са сключили съдебни споразумения на 28.01.2019 г.,на основание чл.384а вр.чл.384 НПК.

Свидетелят Д. А. Б. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т.

1 вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

Свидетелят Б. се е признал за виновен и за три отделни престъпления по чл. 159а ал. 2 т.6 вр. ал. 1 пр.1 НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК са му наложени наказания , за всяко едно от тях, по една година „Лишаване от свобода „ и „глоба“ в размер на по пет хиляди лева .

Подс. Д.А. Б. се е признал за виновен и за извършени тридесет и пет отделни престъпления по чл. 159г пр. 2 вр. 159а ал. 2 т. 6 вр. ал.1 пр.1 ред.ДВ бр.27 /2009 вр. чл. 20 ал. 2НК и при условията на чл. чл. 55 ал. 1т. 1 ал.2 НК за всяко от тях му е наложено отделно наказание за срок от една година „лишаване от свобода” и „ глоба „ в размер на 10 000лв.

На основание чл. 23НК му е наложено едно общо наказание най – тежкото от така определените наказания за всяко отделно престъпление , а именно една година и шест месеца „лишаване от свобода”. Към това наказание на основание чл. 23 ал.3 НК е присъединено наказанието „глоба „ в размер на 10 000 лв.

На основание чл. чл.66 ал.2 вр.ал.1 НК наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца е отложено за срок от три години и шест месеца , считано от влизане на споразумението в сила.

Св.И. М. С. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Св.И. С. се е признал за виновен за двадесет и едно отделни престъпления по чл.159г пр.2 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1пр.2 ,ред.ДВ бр.27 /2009г., вр.чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 вр.ал.2 НК му е наложено наказание , за всяко едно от тях, „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на по 10 000 лв.

На основание чл. 55 ал.3 НК съдът е постановил ,че не му налага по – лекото наказание – „глоба” в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 23 ал.1 НК е определено едно общо наказание ,най – тежкото от всички ,а именно „лишаване от свобода” за срок от една година .

На основание чл.66 ал.1НК наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години , считано от влизане в сила на споразумението.

На основание чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати част от направените по делото разноски.

Св.М. Л. С., се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

Св. М. Л. С. се е признал за виновен в извършване на четири отделни престъпления по чл.159г пр.2 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1пр.2 ,ред бр.27 /2009г., вр.чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 вр.ал.2 НК му е наложено за всяко едно от тях наказание „лишаване от свобода” за срок от по една година и „глоба” в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 55 ал.3 НК съдът е постановил ,че не му налага по – лекото наказание – „глоба” в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 23 ал.1 НК е определено едно общо наказание ,най – тежкото от всички наказания , а именно „лишаване от свобода” за срок от една година .

3

На основание чл.66 ал.1НК наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години , считано от влизане в сила на споразумението.

На основание чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати част от направените по делото разноски.

Св.М. Г. Д. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 321ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

Свидетелят се е признал за виновен и за извършени две отделни престъпления по чл. чл.159г пр.2 вр.чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1пр.2, ред бр.27 /2009г., вр.чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 вр.ал.2 НК му е наложено за всяко едно от тях наказание „лишаване от свобода” за срок от по една година и „глоба” в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 55 ал.3 НК съдът е постановил ,че не му налага по - лекото наказание – „глоба” в размер на 10 000 лв.

На основание чл. 23 ал.1 НК е определено едно общо наказание ,най – тежкото от всички , а именно „лишаване от свобода” за срок от една година.

На основание чл.66 ал.1НК наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години , считано от влизане в сила на споразумението.

На основание чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати част от направените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 60 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/843b2f46-8951-476d-99af-3770d8b53d53