Решение № 2510 от 23.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100505533 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата Д. М. Ц., чрез адв. Д. Г., против решение № 20070274 от 06.12.2022 г. по гр.д. № 17384/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Ц. против А. Й. К. и Д. Й. Н.

(конституирани, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Й.С.Х.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на склад с площ от 12,42 кв.м., находящ се в югоизточната част на сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

София, с адрес ул. „*********, което складово помещение е прилежащо към самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор ***, с площ от 90,75 кв.м., находящ се на втория етаж от жилищната сграда, придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 151/ 19.12.2012 г. по описа на нотариус С.К.а.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно тъй като изводът на районния съд за недоказаност на твърдението на ищцата е необосновано. В процесната жилищна сграда има три жилища и шест складови помещения, поради което към всеки апартамент трябва да има по две складови помещения. Твърди се също, че мазетата са обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и след като тя притежава 40/100 ид.ч. от общите части на сградата, то притежава процесните две складови помещения, което съвпада с процента на 1 притежаваните общи части – североизточна изба, за която искът по чл. 108 ЗС е уважен и процесното складово помещение, за което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. Излага се, че по делбения протокол от 1969 г. складовото помещение от 12,42 кв.м. е поставено в дял, като принадлежност към южното жилище в приземието, състоящо се от стая, кухня и зимнично помещение (образувано от три броя складови помещения, включително и от процесното складово помещение от 12,42 кв.м.), заедно с южната част от тавана и второстепенна пристройка в дворното място, на съпрузите П.Х. и З.М., което е наследено от децата им С., А.И А.З.. С.З е праводател на ответника Й.Х., който е праводател на ищцата по договора за покупко-продажба, сключен с нотариалния акт № 151/2012 г., поради което ищцата е придобила собствеността и върху процесното избено помещение. А и е установено от събраните гласни доказателства, че процесното помещение е ползвано от З.М., впоследствие от сина му С.З и от частния правоприемник на последния – Й.Х., който е живял в процесната стая, ползвана за жилищни нужди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 108 ЗС досежно складовото помещение от 12,42 кв.м. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответницата А. Й. К., чрез адв. И. П., с който се поддържа неоснователност на същата. Твърди се, че процесното складово помещение не е принадлежност към придобитото от ищцата жилище. Иска се потвърждаване на решението в обожаваната част. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по предявения от Д. М. Ц. против А. Й. К. и Д. Й. Н. (конституирани, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Й.С.Х.) иск с правно основание чл. 108 ЗС относно складово помещение с площ от 12,42 кв.м., находящ се в югоизточната част на сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес ул.

„*********.

Като придобивно основание ищцата е заявила договор за покупко-продажба на апартамент с идентификатор ***, с площ от 90,75 кв.м., находящ се на втория етаж от жилищната сграда, сключен с нотариален акт № 151/ 19.12.2012 г. по описа на нотариус С.К.а, към което жилище принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС представляват североизточно мазе с площ от 8,14 кв.м. (за което искът по чл. 108 ЗС е уважен с решението на районния съд, влязло в сила в тази част) и процесното складово помещение от 12,42 кв.м., разположено в югоизточната част на сутеренния етаж на сградата. Твърди, че процесната жилищна сграда има три жилища и шест складови помещения, поради което мазето в североизточната част и процесното складово помещение в югоизточната част са 2 принадлежност към нейния апартамент.

Настоящият състав споделя, на основание чл. 272 ГПК, изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Искът по чл. 108 ЗС относно процесното складово помещение от 12,42 кв.м., находящо се н югоизточната част на приземния етаж от сградата, е неоснователен.

Твърдението на ищцата, че това помещение представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към придобития от нея жилищен обект – апартамент не се установява от събраните по делото доказателства. Жилището е придобито на основание договор за покупко-продажба, сключен с Й.С.Х. (първоначален ответник и наследодател на конституираните на основание чл. 227 ГПК ответници след смъртта му) с НА № 151/19.12.2012 г. Продавачът по същия се е легитимирал като собственик с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с родителите си С.З Х. и С.Й.Х., сключен с НА № 78/01.11.2001 г. С този нотариален акт Й.С.Х. е придобил апартамента на втория етаж с площ от 90, 75 кв.м., заедно с принадлежащите към жилището североизточно мазе и таван и с 40/100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Тоест, процесното складово помещение не е било принадлежност към жилището, придобито от ищцата и не е описано като прилежащо към апартамента складово помещение нито в НА № 151/19.12.2012 г., нито в нотариалния акт на продавача № 78/01.11.2001 г. Прилежащо складово помещение към жилището е североизточното мазе и таван. Процесното складово помещение не е описано като принадлежност към процесното жилище, находящо се на втория етаж от жилищната сграда, и в одобрената съдебна спогодба по делбено дело № 3337/1969 г. на СНС, с която прехвърлителите по договора от 01.11.2001 г. са се легитимирали като собственици. В същата е посочено, че в дял на С.З Х. и С.Й.Х. придобиват жилището на втория етаж, ведно с прилежащите му североизточно избено помещение и таванско помещение. Затова не би могло да се приеме, че с покупката на жилището (главната вещ) ищцата е придобила и процесното складово помещение от 12,42 кв.м., на основание разпоредбата на чл. 98 ЗС, според която принадлежността следва главната вещ.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че индивидуалните складови помещения към апартаментите представляват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС и след като ищцата притежава 40/100 ид.ч. от общите части на сградата, то притежава и процесните две складови помещения, които съвпадат с процента на притежаваните общи части. Това твърдение противоречи на посоченото от ищцата придобивно основание по чл.

98 ЗС, с оглед твърдението й, че складовото помещение, заедно със североизточното мазе представляват принадлежност към апартамента й, тъй като не може едно помещение едновременно да е принадлежност към самостоятелен обект на собственост - жилище и обща част на сградата. На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза от 12.06.2019 г., както и от споразумението по делбеното 3 дело от 1969 г., се установява, че по одобрения архитектурен план процесното складово помещение представлява принадлежност към самостоятелен обект в сграда, че предназначението му не е променяно в жилищно, но фактически се е ползвало като жилищно помещение заедно с други помещения от приземния етаж и е придобито в изключителен дял от З.Х.М. и П.Й.Х., а като прилежащо помещение към апартамента, който впоследствие е придобит от ищцата, е разпределено само североизточното избено помещение и таванското помещение.

Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че след като З.М. и П.Х. са наследодатели на Й.Х., а Й.Х. е продавач по договора, сключен с НА № 151/19.12.2012 г., то с прехвърлянето на апартамента е прехвърлена и собствеността върху избеното помещение.

Ищцата е частен правоприемник от ответника Й.С.Х. по договор да покупко-продажба и придобива собственост само върху продадените обекти, а не всички права, които Й.Х. е имал по наследство от родителите си към сключване на договора за покупко-продажба от 21012 г.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.

Претенцията на въззиваемите А. Й. К. и Д. Й. Н. по чл. 78, ал. 3 ГПК, за присъждане на разноски, направени във въззивното производство, не следва да се уважава тъй като по делото няма представени доказателства за извършвани във въззивното производство от ответниците по иска разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20070274 от 06.12.2022 г. по гр.д. № 17384/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Ц. против А. Й. К. и Д. Й. Н. (конституирани, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Й.С.Х.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на склад с площ от 12,42 кв.м., находящ се в югоизточната част на сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес ул. „*********, което складово помещение е прилежащо по смисъла на чл. 98 ЗС към самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор ***, с площ от 90,75 кв.м., находящ се на втория етаж от жилищната сграда, придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 151/ 19.12.2012 г. по описа на нотариус С.К.а.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5