Решение № 593 от 29.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000502780 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263039 от 13.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 3554/2020 год. по описа на СГС, I-10 състав са отхвърлени предявени от Й. С. Т. против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на СРП, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, производството по което е прекратено и за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по сл.д. № XII-10/2003 г. на СВОП за престъпление по чл.195, ал.2 НК, производството по което е прекратено.

Решението е обжалвано от ищеца Й. С. Т. с доводи за неправилност. Твърди, че погасителна давност не трябва да има за да осъществи правото си на иск. Поддържа доводи, че никой не го е уведомил за правата му, като гражданин на Република България. Моли за отмяна на решението и уважаване на исковите му претенции.

Въззиваемият Прокуратура на Република България оспорва наведините по жалбата доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложимостта на института на погасителната давност.

Не е спорно по делото, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на СРП, като производство по това дело е прекратено с постановление от 14.11.2003 г. на СРП поради това, че деянието не е доказано. Не е спорно също така, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.05.2006 г. на СВОП, срещу ищеца и други четири лица е образувано и водено предварително производство за престъпления по чл.195, ал.2 НК, което поради невъзможност да бъдат доказани по безспорен, категоричен и несъмнен начин повдигнатите обвинения е прекратено на 08.05.2006 г. Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатите срещу ищецът обвинения и последващото прекратяване на производствата, поради недоказаност.

Релевираното от ответната страна с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции е основателно. За давността съдът не следи служебно, а следва да бъде направено възражение от ответната страна, което в случая е налице. Погасителната давност е юридически факт, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.

Упражняването на това потестативно право, чрез възражение пред съда, лишава носителя на субективното право от защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и принудително осъществявано. Давността започва да тече от момента в който вземането стане изискуемо. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС погасителната давност за реализиране отговорността на държавата започва да тече от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.

В настоящият случай ищецът не оспорва, а напротив – изрично признава в открито съдебно заседание, че уведомление за прекратяването на двете наказателни преписки са му връчени през 2005 или 2006 г. При това положение срокът за обжалване на постановлението за прекратяване, който е 7-дневен, е изтекъл в момент най-късно на 07.01.2007 г., като от този момент спрямо ищеца прокурорският акт се е стабилизирал и е започнала да тече давността за ангажиране на отговорността на държавата за причинените вреди. Исковете за обезщетение са предявени на 15.04.2020 г., т.е. след изтичане на 5-годишната давност.

Изложеното мотивира съда да приеме неоснователност на предявените искове, поради погасяването им по давност. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че никой не го е уведомил за гражданските му права, т.е. за възможността да предяви искове за обезщетение.

Това му субективно право е изрично разписано в правна норма по специалния ЗОДОВ, а незнанието на закона не оправдава никого.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски 2 съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263039 от 13.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 3554/2020 год. по описа на СГС, I-10 състав.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3