Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3407 от 20.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2767/2025
Вид
Решение № 3407
Подписан
20.05.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3407 гр. С., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100102767 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. В. Г., с която е предявен срещу ДЗИ – Общо Застраховане ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лв. (20 451,68 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от произшествие, настъпило на 23.05.2024 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че eпострадал от пътно-транспортно произшествие, осъществило се по следния механизъм: на 23.05.2024 г. около 11:00 часа управлявал електрическа тротинетка – ZER010х, като се движел по бул.

„Александър Стамболийски“ в посока от бул. „Константин Величков“ към ул.

„Антон“ в дясната част на лявата пътна лента. Лек автомобил „Джип Ренегат“ с peг. № ******** е отнел предимството му, излизайки от реда на паркираните в дясната лента за движение в същата посока автомобили, като предприел маневра обратен завой и ударил тротинетката с предния ляв калник на лекия автомобил. Ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в множество открити рани на главата, охлузвания на кожата в областта на брадата, носа и бузата, дълбока разкъсно-контузни рани над дясната вежда, над дясната скула и на горната и долната устни, фрактypa па короната на горен централен резец и фрактура на мускулния израстък на долната челюст.

Приет е по спешност във ВМА. Изпитвал силни болки в областта на лицето и счупената челюст. Не можел да дъвче и да говори, приемал само течни храни.

Налице са белези, които водят до трайно загрозяване. Претендира обезщетение в размер на 40 000 лв. за понесените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 19.06.2024 г. и разноските.

Ответникът оспорва иска по размер, като го признава до сумата от 6 600 1 лв. Не оспорва: наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпване на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на ищеца. Посочва, че е определено застрахователно обезщетение, но поради непредставяне на банкова сметка, такова не е изплатено. Счита, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на 6 600 лева, над този размер навежда възражение за прекомерност. Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 79, т.4, чл. 80а, ал.1, т.2, чл.

80а, ал.2, т.3 и т.4 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на вредите.

Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава – сочи, че извънсъдебната претенция е предявена на 10.06.2024 г., на 05.03.2025 г. ответникът е изпратил писмо до процесуалния представител на ищеца с искане за предоставяне на банкова сметка на името на ищеца, за да се изплати определеното застрахователно обезщетение в размер на 6 600 лв., но данни за банкова сметка с титуляр ищеца не са предоставени. Ето защо се позовава на забава на кредитор и счита, че разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП от 23.05.2024 г., документите от досъдебното производство протокол за оглед, заедно със скицата на местопроизшествието), гласните доказателства (разпитания свидетелите Л. Г. Я., В. И. В. и Т. И. Д. – очевидци на ПТП), заключението на двете съдебно авто-технически експертизи по делото, че на 23.05.2024г. ищецът е управлявал електрическа тротинетка, като се е движел по бул. „Александър Стамболийски“ върху лявата пътна лента от двете с посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Вардар“ със скорост на движение около 25-30 км/ч. В същото време, лек автомобил „Джип“ е бил паркиран върху дясната пътна лента, успоредно на пътя, с посока към ул.

„Вардар“. Водачът на автомобила предприел изпълнение на маневра ляв завой, с цел да се включи в движението в дясната пътна лента чрез обратен завой, при което е навлязъл върху лявата пътна лента. Водачът на тротинетката не е имал техническа възможност да спре преди мястото на траекторията на движение на автомобила, като е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, вследствие на което е реализирано ПТП. Тротинетката с предната си част челно, е ударила автомобила в лявата му предна част странично, в зоната на преден ляв калник. Вследствие на удара, водачът на тротинетката е изгубил управлението и паднал върху терена. Установява се, че ПТП е настъпило върху дясната част на лявата пътна лента на бул. Ал.

Стамболийски. За това свидетелства очевидецът Л. Г. Я., възприел настъпването на самия удар, както и заключенията на двете експертизи.

2

Според вещите лица водачът на лекия автомобил е имал възможност на предотврати настъпване на ПТП, като не потегля с автомобила си, навлизайки върху лявата пътна лента преди да е преминала тротинетката от лявата му страна, а водачът на тротинетката не е имал техническа възможност да спре преди мястото на произшествието при скоростта си на движение, като за него ТПТ е предотвратимо при скорост, непревишаваща 22 км/ч.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. И. Д. – водач на лекия автомобил, единствено в частта им относно мястото на настъпване на произшествието – върху трамвайните релси и относно това, че в момента на удара автомобилът не се е движел, а е бил спрял. В тази си част показанията противоречат на целия останал доказателствен материал, освен това са житейски нелогични – видно от изображенията от Google Earth, използвани от вещото лице инж. Т. в първоначалната съдебно-медицинска експертиза, настилката на трамвайните ленти е изключително неравна и неподходяща за движение на двуколесно моторно превозно средство.

Съдът приема, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лекия автомобил, който е потеглил с автомобила, навлизайки върху лявата пътна лента от дясната в момент, в който от задната му страна е приближавала електрическата тротинетка, навлизайки в опасната й зона за спиране – в нарушение на чл.25 ЗДвП, ал.1 и 2, вменяващ задължение на водачите на пътно превозно средство при предприемане на каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да завие наляво за навлизане по друг, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил охлузвания по кожата на лицето, главата и устните, както и счупване на преден горен десен резец. По спешност е приет във ВМА, където раните са обработени и зашити. Вещото лице приема, че не е налице счупване на кости на челюстта. При извършения личен преглед на ищеца, вещото лице установява белег от 2 см. в областта на челото, над дясната вежда. По окосмената част на главата, кожата на лицето и устните не се забелязват белези. Счупеният първи горен десен резец е възстановен след кореново лечение и поставена естетична коронка. Ищецът е търпял болки и страдания за около 30 дни. В началото не е имал възможност да се храни нормално, което продължило около 15-20 дни. Ищецът е напълно възстановен, като е останал белегът от 2 см. За периода от 23.05.2024 г. до 05.06.2024 г. ищецът е бил в отпуск по болест, общо 14 календарни дни.

Установява се от показанията на Р. К.а Г., майка на ищеца, че 3 възстановяването на ищеца е продължило около месец, в началото на периода се е чувствал много зле, имал болки, не е можел да дъвчи храната си, свидетелката му е помагала в ежедневието, имал е смущения в съня.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на лек автомобил „Джип Ренегат“, с per. № С********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.25, ал.1 и 2 ЗДвП. От представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Г., ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установи причинната връзка между получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Т. И. Д. при управление на лек автомобил „Джип Ренегат“, с per. № С********.

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП.

По изложените съображения в полза на ищецът е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия, наличие или липса на пълно възстановяване.

Установи се, че вследствие на ПТП ищецът е получил охлузвания по кожата на лицето, главата и устните, както и счупване на преден горен десен резец.

Изпитвал е болки и страдания до 30 дни, като първите 15 до 20 дни ищецът е имал затруднение при хранене. Според заключението на СМЕ към момента ищецът е напълно възстановен, като е налице остатъчен белег от 2 см. над дясната вежда. Съдът съобрази негативните изживявания на пострадалия, който към датата на произшествието е бил на 23 години; изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към 2024 г., съдът намира, че сумата от 10 000 лева или 5 122,92 евро е справедливото обезщетение.

Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди нарушение на чл. 79, т.4, чл. 80а, ал.1, т.2, чл.80а, ал.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, т.4 от ЗДвП за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, индивидуално електрическо превозно средство трябва да има изправни устройство за излъчване на бяла 4 или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад. Съдът намира това възражение за неоснователно. По делото не се установя, че към момента на ПТП процесната електрическа тротинетка да е била без включени светлини – двете приети експертизи обосновават извод, че няма обективни данни, от които да може да се обоснове извод за липса на включени светлини. От друга страна – произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, поради което съдът приема, че дори и формално да е нарушено соченото изискване, това не влияе на видимостта на водача на двуколесното МПС, съответно – не е в причинна връзка с настъпване на произшествието.

Съгласно чл. 80а, ал.1, т.2 ЗДвП водачът на индивидуално електрическо превозно средство е длъжен да се движи с изправно индивидуално електрическо превозно средство, което развива максимална скорост до 25 км/ч. Установи се от приетата по делото авто-техническа експертиза, че пострадалият е управлявал електрическата тротинетка със скорост между 25 км/ч и 30 км/ч. Установява се още, че за него произшествието е било непредотвратимо дори при движение със скорост от 25 км/ч. Ето защо съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 80а, ал.1, т.2 ЗДвП, което да е в причинна връзка с произшествието.