Решение № 3014 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330114630 по описа за 2023 година

С исковата молба ищцата М. А. В. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем № ***/28.09.2020 г., сключен с А. А. В. – н. на ищцата, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство № ***/28.09.2020 г., ., сключен с А. А. В. – н. на ищцата, е недействителен, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.

Ищецът твърди, че между нейния н. А. А. В. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/28.09.2020 г. Сочи, че нейният 1 н. е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник.

Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 35 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 41, 85 % не отговаря на действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит. Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020 г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице.

Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в пряко противоречие с целта на Директивата, доколкото задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит.

2

Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ГПК. Твърди, че задължавайки потребителят да сключи договор за поръчителство, кредитодателят е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД, като ако ищцата би изразила воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, а единственият й мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен, поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищцата не е страна по сключения договор за паричен заем и не е представила доказателства, че последната е наследник на А. А. В.. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска, какъвто не е обоснован с депозираната искова молба.

Твърди, че не са посочени конкретните основания за недействителност на договора за паричен заем. Възразява по отношение на цената на иска, тъй като счита, че цената на иска се определя от размера на договорната лихва, доколкото последната представлява цената на предоставената услуга. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва, доколкото заемодателят не предоставя средства, придобити чрез публично влогонабиране, поради което счита, че не следва да се обсъжда съответствието на тази цена с добрите нрави. Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен 3 изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в разпоредбата на чл. 4 от договора не са предвидени разходи по кредита. Счита, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита. Поддържа, че възнаграждението на дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и съответства на посочения в договора. Сочи, че в договора за кредит не е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за обезпечение, като изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 ЗПК, доколкото на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация, преди последният да бъде обвързан от договора за паричен заем. Оспорва изложените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото ищцата не може да предявява с иск чужди права пред съда, като не е достатъчно да са изложени твърдения, че ищцата е наследник на длъжника по договора. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство.

Счита, че правоотношението по договора за поръчителство е самостоятелно и е възникнало между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като разпоредбите на чл. 138 ЗЗД и сл. са относими в отношенията между тях. Поддържа, че ищецът е имал възможност да избира между три вида обезпечения, които да предостави. Счита, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е записано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство и всеки дееспособен потребител е могъл да разбере икономическите последици от сключване на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, като възнаграждението е определено след извършена преценка 4 на риска. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора.

Твърди, че обявяването на основния договор за недействителен води до прекратяване на поръчителството, но в случая дори да се установи, че договорът за кредит е недействителен – потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което докато има главен дълг – договорът за поръчителство не може да се приеме за нищожен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.

От събраните по делото доказателства се установява, че между А. А. В. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/28.09.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил на кредитополучателя сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на десет месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 93, 39 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 933, 90 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41, 89 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за 5 сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.