Акт № 779 от 18.02.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 214

Номер

214

Година

26.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.03

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова дело номер

20114100100359 по описа за

2011 година

Постъпила е искова молба от Й. Ц. Й.-ВТАК,като пълномощник на Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,двамата от гр.П.,ул."Хр.С.”,№ ..Твърди се в молбата ,че ищците са родители на С. П. Ц.,починала в нощта на 31.05.2007 год. срещу 01.06.2007 год.Смъртта на дъщеря им настъпила при ПТП причинено виновно от И. .А. А..Същият при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ..в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.Твърди се ,че вината на А. била безспорно установена в с влязла в сила присъда по НОХД № 737/2007 год.В наказателното производство били уважени граждански искове срещу деликвента за обезщетяване на причинените на ищците имуществени вреди в размер по на 100 000 лв. на всеки от тях,ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането .Издадени били изпълнителни листове.

Твърди се,че в гражданско-правен аспект деянието на А. представлявало деликт,от който на ищците са причинени неимуществени вреди.Между тях като родители и починалото им дете съществували изключителни привързаност и обич.Живеели в едно домакинство,имали ежедневни и много близки контакти.Смъртта на детето прекъснала тези отношения и буквално сринала емоционалния им свят.ПрÞчиненото от деликвента А. съставлявало по смисъла на закона неимуществени вреди подлежащи на репариране.Твърди се,че ответникът ЗК”Б. И.” сключил задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № 04/507 0153085 с валидност от 05.05.2007 год. – до 04.05.2008 год. за лекия автомобил,при управлението на който са причинени вредите.Това ангажирало пряката му отговорност за репариране на вредите причинени виновно от застрахованото лице.Твърди се,че ищците представили на ответника издадените в тяхна полза изпълнителни листи и поискали плащане на присъденото спрямо деликвента обезщетение.Образувана била ликвидационна преписка/щета/ № *10200041. Застрахователят,ответник в настоящото производство ,предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат.Твърди се,че такова съпричиняване липсва,поради което намират за справедлив размера определен от наказателния съд - по 100 000 лв. на всеки от тях.

Прави се искане съдът да постанови решение,с което да бъде осъден ответника Застрахователна компания"Б. И.” –С. да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на С. П. Ц. настъпила при ПТП описана подробно в исковата молба,заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.Претендират се разноски.

Ответникът Застрахователна компания „Б. И.” ,с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.”,ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,.,представлявано от Р. И. Я. –Председател на УС и Изпълнителен директор и К. М. – член на УС и Изп.директор,чрез пълномощника В.Н. – юрисконсулт прави възражение за недопустимост на иска.Във връзка със същото събитие ищците вече се били снабдили с изпълнителни листове срещу виновния водач застрахован по застраховка”Гражданска отговорност”В рамките на наказателното производство са били предявени граждански искове,които са уважени в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.Твърди се,че правото на деликтно обезщетение и правото на пряк иск са във функционална връзка,т.к. макар и дължими на различни основания и двете са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди,породени от един и същ факт- настъпилото по вина на застрахования деликвент увреждане.Близките можели да търсят обезщетение алтернативно,а не кумулативно или от деликвента или от застрахователя.,чиято отговорност е гаранционно-обезпечителна.Присъждането на новото обезщетение по предявените искове би било в противоречие с основния правен принцип- за едни и същи вреди да се претендира обезщетение два пъти,като същото би довело до неоснователно обогатяване. Дори ищците да не били реализирали вземането си по изпълнителния лист,това обстоятелство не било основание да се направи друг извод.Правото на иск на увредените лица се погасявало с осъждането на ответника отговарящ на едно от двете основания.От друга страна виновния водач имал право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение,ако е удовлетворил увредения,съгласно действащите към момента на събитието разпоредба на чл.229 от КЗ.

Прави се искане съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

По направеното възражение за недопустимост на предявените искове.Възражението е неоснователно.Предявените искове са процесуално допустими.По този въпрос се е произнесъл ВКС с Тълк.решение № 2/06.06.2012 год. ОС ТК на ВКС.

На следващо място спори исковете по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата С. Ц..Спори исковете за присъждане на лихва.

Прави възражение за неподсъдност на съда.По възражението за местна подсъдност съдът се е произнесъл с определение от 06.07.2011 год.

Съдът като се запозна наведените с исковата молба и отговора по чл.131 ГПК на ответната страна твърдения и приложените доказателства приема следното:

Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че с влязла в сила присъда по НОХД № 738/2007 год. на ВТОС И. А. А. е признат за виновен в това,че 01.06.207 год. при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ..,в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за двÞжение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.

Ищците Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,родители на починалата С.П. Ц. /л.31 от делото/ , са предявили в наказателното производство граждански искове за сумата от 100 000 лв. на всеки от тях,които са уважени и за които има издадени изпълнителни листове/л.21 и 22/.Ищците предявили за плащане на застрахователя издадените в тяхна полза изпълнителни листове и поискали плащане на присъденото им спрямо деликвента И. А. А. обезщетение по сключения договор за застраховка”Гражданска отговорност на автомобилистите”./л.30/.Образувана била ликвидационна преписка /щета/ № *10200041.Застрахователят,ответник в настоящото производство, предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат./л.32-35/.Към момента на настоящото съдебно производство оригиналите на изпълнителните листи,два броя се намират при ответника и няма плащане по тях./ Протокол от с.з. на 11.07.2011 год.,л.74 от делото/.

Според ищците такова съпричиняване липсвало,поради което намират за справедлив размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди,този определен от наказателния съд в размер на 100 000 лв. на всеки от двамата.

Спорно по делото е дължи ли ответникът на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди,като родители на починалата в резултат на ПТП на 01.06.207 год. Соня и в какъв размер.Има ли съпричиняване от страна на пострадалата Соня.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е събрал писмени доказателства,приел е заключение на съдебно медицинска експертиза.Изслушал е свидетели.

От заключението на двойната Съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р Г. и д-р П. - съдебен лекар и ортопед се установява,че непосредствената причина за смъртта на Соня Ц. е разкъсване на сърцето и аортата,довело до остра кръвозагуба.Смъртта е била неизбежна и настъпила веднага. При скорост на движение на лекия автомобил над 85 км/ч е описан т.н. „синдром на предпазния колан”,при който тялото получава увреждания от силното притискане в колана или провисване на него,в резултат на въртеливото движение на автомобила.При това се получавали съчетани гръдно коремни травми с разкъсване на вътрешни органи в гръдната и коремната кухина.Констатациите на експертите дадени в заключението са,че поставянето на предпазен колан от С. Ц. не би предотвратило по несъмнен начин получаването на описаните травматологични увреждания и смърт ,предвид начина на реализиране на ПТП и скоростта на движение на автомобила към този момент/115 км./ч./.Според експертите,ако пострадалата С. Ц. е била с поставен предпазен колан при тази скорост на движение на автомобила и ротация на купето при поставен триопорен предпазен колан се получават травми в гръдния кош,включително разкъсване на сърце и аорта,както и разкъсване на коремни паренхимни органи - далак,черен дроб,черва./л.87-88 от делото/.

За установяване размера на неимуществените вреди съдът е разпитал свидетелите на ищците Д. Н. Ч. /л.л76 - 77 от делото/.Свидетелката,която познава ищците свидетелства,че преди катастрофата те са били весели,жизнени и хубави хора,а след смъртта на С. станали тъжни,затворени.Ставало страшно около рождения ден на детето.Страдали не само родителите,но и всички около тях.Родителите тъгували за починалата си дъщеря.Т. ходела на терапии и психолог.

При така изложената фактическа обстановка ,възприета от съда за безспорно установена,се налагат следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.226,във вр.чл.223 КЗ,във вр.чл.52 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,за всеки от ищците ,които съдът намира за основателни и доказани по следните съображения:

По делото е безспорно установено,че на 01.06.207 год. И. А. А. от гр.П. при управление на МПС”О.В.” с ДК № ..,в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. Ц.. Установено ,че виновно е предизвикал ПТП.Видно от приложеното НОХД № 738 по описа за 2007 год. на ВТОС ,ВНОХД № 43/2002008 год. ВТАС и КНД № 281/2008 год.на ВКС същото е приключило с влязла в сила присъда Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците ,досежно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и вината на дееца.-чл.300 ГПК.

Съгласно нормата на чл.223 КЗ с договора за застраховка „гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените на трети лица вреди.

В случая е безспорно,че между извършителя И. А.А. - застрахован и Застрахователната компания „Б. И.” С. – застраховател , е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключения застрахователен договор – приложена полица със срок на действие от 00.00 на 05.05.2007 год. – до 24 .00 ч. на 04.05.2008 год.Застрахователното събитие е станало на 01.06.2007 год. по време на действие на договора.На тази дата И. А. А. управлявайки застрахования автомобил„Опел Вектра”,с ДК ВТ №.. е предизвикал ПТП,като е причинил смъртта на С. П. Ц. , дъщеря на ищците и трето лица по застраховката.Ищците като родители на починалото лице,майка и баща, имат право на неимуществени вреди. По силата на сключения застрахователен договор „гражданска отговорност” увреденият ,спрямо който застрахования е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахователя- чл.226,ал.1 КЗ.В случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат наследниците на починалия,като в случая това са майката и бащата – обстоятелство безспорно установено по делото от приложеното удостоверение.