Решение № 61 от 08.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Девня, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100408 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Т. Л. И., ЕГН **********, адрес ***, чрез проц. представител – адв. Н. Н. срещу И. С.

И., ЕГН **********, адрес ***, с която се иска да бъде прекратен сключения между страните на *** г. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на посочената дата, като от брака нямат родени деца и не са придобили имущество, което да е в режим на СИО. Сочи се, че към настоящия момент съпрузите са във влошени взаимоотношения и са във фактическа раздяла от година и половина, като всеки живее самостоятелно в отделно жилище със свой собствен бюджет и домакинство. Излага се, че отношенията между двамата съпрузи са окончателно охладнели, като бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и брачната връзка е окончателно опразнена от дължимото според закона и морала съдържание. Вследствие на това той продължава да съществува само формално и е в тежест и на двамата съпрузи.

Поради това ищцата счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което моли да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че желае да запази фамилното си име И..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения 1 представител на ответника, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който се заявява, че искът е допустим и вероятно основателен.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител, чрез който заявява, че поддържа иска си.

Ответникът – редовно призован не се явява, представлява се назначения му особен представител.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното в оригинал по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 0002 от *** г., съставен в гр. Девня, област Варна. При сключване на брака ищцата е приела фамилно име И..

От показанията на разпитания по делото свидетел К. Н. К. се установява, че страните са се разделили преди около 2-3 години, когато ответникът е заминал да работи и живее в Германия. Свидетелят твърди, че от тогава съпрузите не живеят заедно, не са се събирали и не са правили опити да заздравят брачната си връзка. Заявява също, че още докато са живеели заедно те не са се разбирали, което е довело и до тяхната раздяла.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, който е без родствена връзка със страните по делото и излага информацията за лично възприети от него факти.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени от няколко години, като съвместното им съжителство е траяло съвсем кратко и дори през този период те не са се разбирали и между тях не е имало взаимна обич, доверие и подкрепа. При това състояние на брачната връзка, продължило през време на целия брак, същата трудно би била заздравена. В отношенията между страните липсва, а и некога не е имало взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, 2 което налага прекратяването му, тъй като той съществува само формално.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По въпросът, свързан с фамилното име на ответницата, съгласно трайната практика на ВКС нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Разпоредбата на чл. 53 СК дава право само на съпруга, приел името на другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на предбрачното име. За казусът иск по чл. 53 СК не е предявен от ответницата, поради което тя следва да запази фамилното си име от брака.

Съобразно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна държавна такса в размер 50 лв., която страните следва да бъдат осъдени да заплатят по равно, съобразно разпоредбата на чл. 329 ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между Т. Л.

И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН **********, за който е съставен за граждански брак № 0002 от *** г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Девня, обл. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода Т. Л. И., да носи брачното си фамилно име И. на основание чл.53 от СК.

ОСЪЖДА Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лв. и 00 ст./, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по 3 сметка на ДРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лв. и 00 ст./, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329 ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4