Определение № 657 от 21.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Благоевград, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: E.ия Дончева като разгледа докладваното от E.ия Дончева Търговско дело № 20251200900125 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 8270/28.05.2025 г., подадена Р. М. М., ЕГН **********, М. И. Г., ЕГН ********** и Д. М. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. М. М., тримата с адрес: гр. Р, ул. „. С. п.“ № 39, чрез адв. С.

К. Н., със съдебен адрес: гр. С., бул. “М“ №, ет., адв. С. К. Н. против **(D-5515) C, ***, чрез „А Б- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., ул. „Ген. Г.“ №, ет. , ап., в качеството му на представител за увреждане на претенции в Република България на*** (D-5515), с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сумата от по 26000,00 лева, частично предявен иск от 1000000,00 лв., по 400000,00 лв. на ищците Р. М. М. и М. И. Г., и 200000,00 лв. на ищеца Д. М. И., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Е. М. И., настъпила при ПТП на *** г. в град Б., Г., ведно с лихва за забава от 15.01.2025 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

След проверка на приложените по делото документи, съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

В отговора на исковата молба е направено възражение за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК.

Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани нередовността.

Съдът, на основание чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК изготви следния проект за доклад по делото:

1. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Е. М.. И., който загинал в резултат на ПТП, настъпило на *** г. в град Б., Г.. Пояснява се, че Е. И. е бил пътник в лек автомобил „Дачия“ с рег. № ***, управляван от М. П., като е 1 пътувал на предна дясна седалка до водача. Твърди се, че при настъпване на ПТП лекият автомобил се движел по У.ер Щ. (Републикански път 791) в посока от Б. към У.. След преминаване на лека комбинация от десен- ляв завой, непосредствено преди ПТП, лекият автомобил преминал на ляво през насрещното платно върху неукрепените зелени площи. След това лекият автомобил се ударил с предната си дясна част в крайпътно дърво. В резултат на силата на удара, задната част на автомобила се ударила с дясната си част в дървено укрепление. Оттам автомобилът бил отхвърлен и спрял в крайно положение върху дясната си страна.

Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Д.“ с рег. № *** М. П., който управлявал автомобила с превишена скорост, не е успял да го овладее и се е ударил в крайпътно дърво, след което се е преобърнал.

Ищците твърдят, че с внезапната смърт на Е. М.. И. изгубили най-близкия и мил за тях човек. Съкрушени са от нелепата и безвременна загуба на любимия човек. Обичали го безкрайно и връзката между тях била особено силна. Никога няма да го прежалят. Живеят с мисълта за смъртта му, не могат да преодолеят шока и ужаса, който изживели от смъртта на техния син и брат. Твърдят, че след това стресиращо преживяване отключили посттравматично стресово разстройство, което често води до депресивни състояния, изразяващи се потиснатост, безпокойство, ранимост, вътрешна опустошеност, невъзможност да се справят с ежедневните си дейности. Животът им загубил смисъл и след тежката травма се превърнал в борба за оцеляване. Твърди се, че ищците търпят и ще търпят болки и страдания от смъртта на E. М. И..

Сочи се, че собственикът на лек автомобил „Дачия“ с рег. № *** е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника *** (D-5515), валидна към датата на ПТП. Пояснява се, че представител на ответника за Република България е „Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, към което дружество на 15.01.2025 г. отправили писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на E. М. И.. Във връзка с отправената претенция, била образувана щета № 48/2025 г., но застрахователя отказал изплащане на обезщетение.

Направени са доказателствени искания.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.

Според ответника спорът относно дължимостта, както и размерите на евентуално дължими застрахователни обезщетения за репариране на твърдените вреди, следва да се разреши при прилагане на немското материално право.

Сочи се, че в настоящия казус се претендира обезщетение съгласно немския закон за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно управляваното в момента на ПТП от М. П. лек автомобил. Разяснява се, че съгласно посочения закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на ФР Г., застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в съответните немски правни разпоредби. Прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда не дава възможност вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части, към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди. Когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при пътнотранспортните произшествия, мястото на 2 тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а непреките последици от произшествията са без значение.

Разяснява се, че понятията „телесно увреждане“ и „непреки последици“ имат автономно значение и дефиниция съгласно Регламента Рим II. Телесно увреждане е всеки случай, при който е нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице- нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето или смърт. Именно това е пряката вреда от непозволеното увреждане, която има предвид Регламентът и към нея той фиксира привръзката относно приложимото право. В настоящия случай пряката вреда се изразявала в телесните увреждания, довели до смъртта на Е. М. И., вследствие процесното ПТП.

Не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Дачия“ с рег. № *** към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Оспорва се основателността на исковите претенции.

Твърди се, че съгласно приложимото в настоящия казус законодателство на ФР Г., застрахователят не дължи изплащане на обезщетения на ищците.

Сочи се, че в случая застрахованият собственик на процесния автомобил своевременно е уведомил застрахователя си АКСА, че автомобилът му е бил откраднат от починалия и неговия съучастник преди настъпването на произшествието. Твърди се, че двамата извършители не са имали правно основание да ползват автомобила. Те не са били упълномощени от собственика му, това е станало без неговото знание и против волята му.

Разяснява се, че съгласно практиката на съдилищата във Ф. Р. Г. в случай, че след кражба на превозно средство, извършена от двама съучастници, единият от извършителите е ранен като пътник в откраднатото превозно средство, при ПТП, причинено от другия извършител като водач, увреденият извършител няма право, съгласно раздел 242 от Германския граждански кодекс ( B G B ) (незаконно упражняване на права), да предяви иск за обезщетение срещу съучастника си, който е управлявал автомобила. В подобни случаи на кражба не се полага застрахователно обезщетение на дееца и неговия помагач. Това е така, защото самите извършители (водачът и неговият спътник) дължат за деянието си, съгласно § 3 от немския Закон за гражданската отговорност, обезщетение на застрахователя на откраднатото МПС, който е обезщетил увредения собственик - неговия застрахован. С изплащане на дължимото обезщетение на правоимащия, застрахователят встъпва в неговите права срещу извършителите на престъпното деяние.

В условията на евентуалност от ответника се оспорват и размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като несъответни на твърдените вреди и прекомерно завишени.

Твърди се, че поради обстоятелството, че ПТП е настъпило на територията на ФР Г., претенцията е била обработена в съответствие с немската законодателна, съдебна и застрахователна практика. В случай на основателност на претенциите, застрахователят би предложил споразумения и впоследствие безусловно би изплатил на ищците обезщетителни суми, застрахователна практика във ФР Г.. Той би взел предвид и би се съобразил с присъжданото от съдилищата и тяхната практика по сходни случаи. В случай на основателност на претенциите, ответникът счита, че предявените искове, за разликата над 10000,00 евро за всеки правоимащ, 3 до пълните предявени размери са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства.

Сочи се, че съгласно германското законодателство (§ 844, параграф 3 от BGB), преживелите роднини, които са имали особено близки лични отношения със загиналия, към момента на увреждането, имат право на парично обезщетение за причинените болки и страдания. Подобна специална лична близост се предполага, ако преживелият е съпруг, партньор в живота, родител или дете на убития.

Оспорва се правната легитимация на Д. М. И.- сестра на починалия, да претендира и получи застрахователно обезщетение в условията на изключителна близост на взаимоотношенията й с починалия брат.

Твърди се, че не са се осъществили твърдените болки и страдания, търпени от ищците в следствие настъпилото ПТП- като вид, характер и интензитет на вредите. Претендираните обезщетения за неимуществени вреди не са адекватни и съразмерно на претърпените от ищците болки и страдания.

Оспорва се наличието на единствено виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва се и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Направено е възражение за съпричиняване.

2. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК- правната квалификация на претендираните права и възражения:

Компетентността на българския съд, за която съдът следи служебно, се определя от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 12.01.2015 г.

Съгласно чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 11 , ал. 1 б. „б“ и чл. 12 по отношение на застраховка за отговорност срещу застрахователя може да бъде предявен иск в съдилищата по местоживеене на ищеца или по настъпване на вредоносното събитие. При искове срещу застраховател за обезщетения на непреки жертви на ПТП приложим е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II). Съгласно общия текст на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Вредата е настъпила във Федерална Република Г., съответно приложимо е правото на ФРГ относно правната възможност да се предяви пряк иск към застраховател за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък родственик, настъпила при ПТП.

Съдът приема, че са предявени искове срещу застраховател от наследници на починало в ПТП на територията на Федерална Република Г. лице.

3. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, относно правата, които се признават и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване- признават се и съответно не се нуждаят от доказване следните факти: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Дачия“ с рег. № *** към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.