Решение № 485 от 24.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204658 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Интер ресторант-Янакиев стил“ ЕООД – гр.Търговище срещу Наказателно постановление № 03-2500483/17.10.2025г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка и отрича извършването на вмененото му нарушение. Твърди, че работното време на непълнолетната служителка М. П. е било съобразено с нейната възраст и в никой случай смяната й не е продължавала след 22,00ч. Заявява, че на датата на проверката смяната на посоченото лице е била от 17,00ч. до 22,00ч., като се позовава в тази връзка на данните от графика на работните смени. Навежда и твърдения, че служителката е останала в обекта след 22,00ч. по изрично настояване на проверяващите, а не в изпълнение на служебните си задължения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, а в условията на евентуалност- да намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Я. С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подчертава позицията си, че непълнолетното лице не е изпълнявало трудови функции след 22,00ч., а е било в обекта в изпълнение на дадени от проверяващите указания. Счита и че при попълването на декларация от непълнолетната е допусната незаконосъобразност, поради неучастието на родител при проверката. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за доказано извършването на процесното нарушение, като оспорва достоверността на част от свидетелските показания.

Отрича при попълването на декларация от непълнолетното лице да е допуснато нарушение на нормативните изисквания, както и данните в нея да са отразени под диктовка на проверяващите. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: В ъ з з и в н о т о дружество развивало ресторантьорска дейност в бистро/ресторант „***“, находящ се в гр.Варна, ***. За осъществяването на дейността си юридическото лице ангажирало работници, с които сключвало трудови договори.

На 21.11.2024г. между дружеството и лицето М. М. П. бил сключен Трудов договор №40, по силата на който последната приела да изпълнява длъжността сервитьор, на непълно работно време от 4 часа, като следвало да полага труд по утвърден график. Св.П. била непълнолетна и за приемането й на работа било издадено съответно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

Н а 20.08.2025г. свидетелите М. О. М.-Ж. и Н. А. Г.- инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в посочения обект. Проверката започнала в 21,20 часа и в хода й проверяващите установили, че в ресторанта в този момент 2 полагат труд две лица, едното от които била непълнолетната М. П.. Същата била поканена да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и св.П. декларирала, че има сключен трудов договор с въззивното дружество, като работи на длъжност сервитьор. Удостоверила, че получава възнаграждение в размер на 700 лева на месец и че почивният й ден е петък. Отразила в декларацията, че работното й време за този ден е от 19,00ч. до 23,00ч., без предвидени почивки.

Проверката продължила и след 22,00ч., като въпреки късният час св.П. продължила да изпълнява служебните си задължения, като обслужвала клиенти. Проверяващите установили това обстоятелство, както и че същата е непълнолетна, поради което снели допълнително сведение относно работното й време и П. писмено декларирала, че смяната й в деня на проверката е от 19,00ч. до 23,00ч., както и че през м. август 2025г. е работила само в тази смяна. Проверяващите счели, че по този начин е нарушена забраната за полагане на нощен труд от непълнолетни лица, поради което на 29.08.2025г. съставили акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че в качеството му на работодател, е нарушило разпоредбата на чл.140, ал.4, т.1, вр. ал.2 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 17.10.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800,00 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите М. О. М.-Ж. и Н. А. Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за 3 обективни и правдиви. Същите непосредствено са възприели извършваните от св.П. действия по изпълнение на служебните й задължения и след 22,00ч., като лично са събрали данни от нея относно работното й време.

Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и подписана от св.П. декларация, както и писмено изявление от същата, в които е отразила, че както в деня на проверката, така и през целия м. август 2025г. работи в смяна от 19,00ч. до 23,00ч.

Съдът счита за неоснователни доводите за допусната незаконосъобразност при попълването на посочената декларация, тъй като деклараторът е непълнолетен, а при попълването на документа не е присъствал негов родител. Попълването на декларацията не представлява извършване на правно действие, за което да се изисква съгласието на родител на лицето. Деклараторът следва да посочи в документа обективно съществуващи обстоятелства, по начин, съответстващ на действителността.

Такива задължения имат непълнолетните и при разпит в качеството на свидетели, като законът не изисква съгласието на родител за даването на показания от непълнолетен. Непълнолетните лица са наказателно отговорни за собствените си действия, включително при попълване на данни в декларация, която се изисква по закон, поради което според настоящия състав за изготвянето на процесната декларация не се е изисквало съгласие или присъствие на родител.

По делото като свидетел е разпитана непълнолетната М. П., която твърди, че е работела в междинна смяна от 18,00ч. до 22,00ч., но поради грешка е отразила в декларацията работното време за втора смяна-до 23,00ч., т.е. до края на работното време на ресторанта. Заявява, че работното й време е приключвало в 21,55ч., за да може да се прибере в дома си преди 22,00ч., но в деня на проверката е останала до 22,10ч. по изрично настояване на проверяващите. Като свидетел е разпитана и Е. Т. Й.а-управител на ресторанта, която също отрича работното време на непълнолетната да е било до 23,00ч. и твърди, че последната е задържана в обекта от проверяващите.

Доколкото П. и Й.а и към момента работят по трудови договори за въззивното дружество (а последната е и дъщеря на неговия управител ) и следователно не се явяват незаинтересувани и непредубедени свидетели, съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема за недостоверни показанията на посочените свидетелки относно работното време на непълнолетната, а също и твърденията им за оказан натиск от страна на проверяващите за попълването на декларацията и за оставане на П. в обекта и след 22,00ч. Изводът за недостоверността на показанията на посочените свидетели в тази им част се извежда не само от възможната им предубеденост, но се потвърждава и от обстоятелството, че работното време на заведението е 4 било до 23,00ч., а в него са присъствали само две служителки, като св.П. е била единственият сервитьор. Очевидно е, че не е възможно работното й време да е било до 22,00ч., тъй като при наличие на клиенти не би имало сервитьор, който да ги обслужи.

Изложените фактически изводи на съда не се опровергават от приложения по делото График за работно време за м.август 2025г., тъй като отразените в него смени изобщо не съответстват на данните по делото за полаган труд от свидетелите П. и Й.а и следователно съдържащата се в документа информация е напълно недостоверна. Основателни са и доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че в посочения график не е предвидено лице, което да поеме задълженията на непълнолетната за времето от 22,00ч. до 23,00ч. Недостоверността на показанията на П. и Й.а относно работното време на първата потвърждава и извода за несъответствието с обективната действителност на останалите, посочени погоре, твърдения на двете лица.

По изложените съображения съдът счете описаната фактическа обстановка, кореспондираща напълно на фактическите твърдения в наказателното постановление, за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Действията по изпълнение на трудовите задължения на непълнолетната след 22,00ч. са описани подробно, като фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно 5 достатъчна степен.