Определение № 672 от 09.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500415 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл. и е образувано по частна жалба на К. А. С. с ЕГН-********** против определение № 272/24.02.2026г. по гр.д.№ 315/2026г. на НРС , с което производството по делото е прекратено на основание чл.126,ал.1 ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност извода на НРС , че висящността на гр.д.№ 1399/2025г. обуславяло приложението на чл.126,ал.1 ГПк-респ. прекратяване на по-късно заведеното дело, тъй като по гр.д.№ 1399/2025г. се намирало в междинна процесуална фаза, като дори допустимостта на въззивния контрол бил предмет на висящо производство пред Апелативен съд-Бургас.На следващо място не били налице основание за прилагане на чл.126,ал.1 ГПК и за прекратяване на настоящето съдебно производство, тъй като по първото дело / явно по гр.д.№ 1399/2025г. / липсвало произнасяне по съществото на спора. На трето място изтъква нарушаване на принципа за достъп до правосъдие, тъй катокогато първото дело не достигне до разглеждане по същество, а второто се прекратява, се стигало до положение ищецът да остане без реален достъп до съдебно разрешаване на спора. Моли БОС да отмени обжалваното определение и делото да се върне на НРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като предявена в срок, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като тъй като спорът е тредов такъв/ по КТ/ , на основание чл.359 ГПК държавна такса за частната жалба не се дължи от частния жалбоподател.

При разглеждане по същество на частната жалба настоящата въззивна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството по гр.д.№ 315/2026г. по описа на НРС е образувано по искова молба от К. А. С. с ЕГН-********** с посочен адрес за връчване: „чрез СЕСВ“ срещу „Дайв груп КМ“ ЕООД с ЕИК-207597219 с посочени седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.Перущица № 53 с управител Калоян Петев Мерзов. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума от общо 1900лв.-възнаграждение за извършена от ищеца дейност като воден спасител на плаж Иракли за периода 10.08.2025г. - 17.08.2025г. и 01.09.2025г.10.09.2025г. по силата на постигната между страните устна договорка.

Отправено е и искане за присъждане на законната лихва върху главницата от 11.09.2025г., когато ответникът изпаднал в забава до изплащане на вземането.

Претендират се съдебни разноски;направено е искане по чл.83, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение НРС на основание чл.126,ал.1 ГПК е прекратил производството по гр.д.№ 315/2026г. по описа на съда ,като е изложил съображения за висящност на идентично гр.д.№ 1399/2025г. на НРС към момента на постановяване на прекратителното определение.

В конкретния случай и след извършена от БОС служебна справка в електронната папка на в.ч.гр.д.№ 2093/2025г. по описа на БОС, с което е потвърдено разпореждане за връщане на исковата молба на К. С. срещу „ДАЙВ ГРУП КМ“ ЕООД и за прекратяване на производството по гр.д.№ 1399/2025г. на НРС става ясно, че е налице идентитет на страните, предмета на спора и исканията по двете дела, а именно- по гр.д.№ 1399/2025г. на НРС и по гр.д.№ 315/2026г. на НРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Установена е забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

След служебна справка настоящият съдебен състав установи, че производството по гр.д.№ 1399/2025г. на НРС е приключило, като с влязло в сила определение № 102/26.02.2026г. по в.ч.гр.д.№ 61/2026г. на Апелативен съд-Бургас е потвърдено определение № 21/06.01.2026г. по в.ч.гр.д.№ 2093/2025г. на БОС.

Следователно, към момента няма друго висящо гражданско дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, за да се приложи диспозицията на нормата на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Това новонастъпило обстоятелство, което е от значение за допустимостта на иска по гр.д. № 315/2026г. на НРС следва да се отчете в производството по разглеждане на частната жалба на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 273 вр. чл. 235, ал. 3 от ГПК.

2

Обжалваното определение поради това следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 272/24.02.2026г. по гр.д.№ 315/2026г. по описа на НРС.

ВРЪЩА делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3