Решение № 557 от 27.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 553/2026
- Вид
- Решение № 557
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Други актове по делото
- Определение № 1654 от 02.04.2026 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
- Разпореждане № 2556 от 09.04.2026 · Пламен Атанасов Атанасов
- Протокол № 683 от 05.05.2026 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 557 гр. Варна, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100500553 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 от ГПК.
Образувано е образувано по молба на Я. Р. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
*************, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №186, подадена чрез пълномощника му адв.А. Д., за отмяна на неприсъствено Решение №140/12.01.2024г. поправено на основание чл.247 от ГПК с Решение №279/24.01.2024г., двете постановени по гр.д.№9569/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Пейнетикс“ АД, с ЕИК 131574695, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК като е прието за установено, че молителят-ответник дължи на ищеца сумата от 7520лв., представляваща сбор от получени без правно основание суми, вследствие от извършени неправомерни платежни операции, без наличен съответстващ на последните баланс по сметката му, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК07.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №4794 от 09.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№12958/2021г. по описа на Районен съд Варна.
С молбата се излага, че лицето е било лишено от възможността да участва в производството по установителният иск, поради ненадлежното му призоваване /връчване на призовките по делото/. Твърди се, че молителят е узнал за решението, респективно за установеното с него вземане при получаване на покана за доброволно изпълнение на 01.12.2025г. по образувано изп.дело №20223110109569 по описа на ЧСИ Христо Г.. Сочи се, че видно направените справки по гр.дело №9569/2022г. по описа на Районен съд Варна, на съда е бил известен адресът за връчване на съдебните съобщения, а именно: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №44. Счита се, че именно на този е следвало да бъдат връчвани 1 съдебните книжа, а при невъзможност е следвало да бъдат изчерпани всички процесуални възможности свързани с адреса и това да бъде надлежно удостоверено. Поддържа се, че първостепенният съд неправилно е извършил връчване чрез работодател-“Ула“ ЕООД на 22.11.2022г. Поддържа се още, че то е осъществено при допуснати процесуални нарушения на чл.46 от ГПК, тъй като не е била направена проверка, в момента на предаване на призовката, дали продължава да е налице действително трудово правоотношение с Я. Я..
Сочи се, че призовката е приета от лице на длъжност “човешки ресурси“, без данни за възможност то да получава подобни книжа от името на работодателя, като наред с това не е посочен часът на връчване на книжата. В допълнение се сочи, че видно от приложено по делото писмо от “УЛА“ ООД, с изх.№И-044/16.05.2023г., Я. Р. Я. е бил техен служител до 23.11.2022г., като след тази дата трудовото му правоотношение е прекратено, за което е подадено уведомление до НАП. Сочи се още, че видно от въпросното писмо, дружеството не разполага с актуален адрес и телефон за контакт с Я. Я., предвид прекратяването на техните отношения. С оглед на изложеното молителят поддържа, че липсата на посочен час на връчване на призовката на 22.11.2022г. и непосредственото прекратяване на трудовото правоотношение на следващия ден, обуславя извод за невъзможност съобщението да е достигнало до него.
Наред с горното се поддържа, че правата на молителя като страна в производството са накърнени с оглед факта, че електронно дело не е надлежно водено и по него липсват прикачени книжа, което възпрепятства проверката на редовността на призоваването.
Моли се съдът да отмени постановените съдебни актове, да обезсили издадените въз основа на тях изпълнителни листи и да върне делото за ново разглеждане.
От насрещната страна по молбата-ищецът “Пейнетикс“ АД, е постъпил отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна на неприсъственото решение. Оспорват се доводите на молителя, като се поддържа, че преди да бъде връчена призовката на работодателя, лицето е търсено на постоянния му адрес и след като не е бил открит там, му е било залепено уведомление.
В съдебно заседание страните, чрез постъпили писмени молби от процесуалните им представители, поддържат становищата си за основателност, съответно за неоснователност на молбата за отмяна на неприсъствено решение.
Като обсъди наведените от страните доводи и въз основа на наличните данни по делото намира следното:
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В производството за отмяна на неприсъствено решение, предвидено в нормата на чл.240, ал.1 от ГПК, законодателят не е уредил изрични правила, поради което по аналогия следва да намерят приложение правилата за отмяната на влезлите в сила решения пред ВКС, визирани в чл.303 и сл. от ГПК.
Защитимото според закона право по чл.240, ал.1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса.
Основанията, на които страната е лишена да участва по делото, са изчерпателно изброени в чл.240, ал.1 ГПК, а именно: по т.1 - ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно заседание; по т.2 - невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства и - т.3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени обстоятелства, който не е могла да преодолее.
2
В контекста на гореизложеното, първото от обстоятелствата подлежащи на проверка в производството по чл.240 от ГПК, е дали са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, т.е. дали ответника е уведомен за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и при неявяването му в съдебно заседание.
От Разпореждане №30891 от 25.08.2022г. на РС Варна, находящо се на л.42 от гр.д.
№9569/2022г., се установява, че наред с указанията по чл.131 от ГПК на молителят-ответник, са указани и последиците от неподаден отговор на ИМ и последващо процесуално бездействие. Това указание, съответства на предписаното в чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като видно от разписката за връчване на съобщението, то е станало достояние на ответника на 22.11.2022г., когато книжата са били връчени по местоработата на лицето.
Тук е мястото да се посочи, че доводите на молителя за порочност на посоченото връчване, са неоснователни. Безспорно се установява от направените от съда справки и изискана информация, че към 22.11.2022г., когато е извършено връчването до ответника, същият се е намирал в трудово-правоотношение с “УЛА“ ООД, като последващото прекратяване на правоотношението на 23.11.2022г., не влияе на редовността на връчването.
Още повече, че работодателят не е върнал съдебните книжа и не е съобщил на съда, че не е съумял да ги предаде на адресата. Едва по почин на съда във връзка с последващи процесуални действия, работодателя е върнал информация за настъпило в последствие прекратяване на трудовото-правоотношение, но отново не е съобщил, че книжата не са предадени на адресата.
Неоснователни са и оплакванията на молителя, че призовката до ответника е приета от лице на длъжност “човешки ресурси“, без данни за възможност то да получава подобни книжа от името на работодателя, като наред с това не е посочен и часът на връчване на книжата.
На първо място няма нормативно изискване за качеството на лицето, което може да получава книжата от името на работодателя, поради което получател може да е всяко лице, което е в служебни или трудови правоотношения с работодателя и което са намира в канцеларията /офиса/ на дружеството. В случая получаването на книжата именно от лице на длъжност “човешки ресурси“, което отговаря за персоналния състав на дружеството, в това число наемане и уволнения на служители, гарантира редовността на връчването.
На следващо няма законово изискване за посочване на час на връчване на книжата, тъй като за редовността е от значение достигането им до адресата на конкретна дата, а както вече се посочи в разглежданият казус това е станало по време на действие на трудовотоправоотношение на ответника.
В обобщение съдът намира, че не се констатират твърдените от молителя пороци на връчването, респективно, че същият не е лишен от възможността да упражни защитата си по независещи от него причини.
Последващото призоваване на ответника за участие в производство по делото, е станало при условията на чл.41, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК при еднозначно установеният факт, че връчването не може да се осъществи на адреса, на който същият вече е бил призован, като наред с това в горецитираното Разпореждане №30891 от 25.08.2022г. са указани и последиците от напускане на адреса, без да се посочи на съда нов /друг/ адрес за призоваване.
За пълнота следва да се отбележи, че интересите на ответника са били значително охранени, тъй като първоинстанционният съд е положил усилия над предвидените в закона за призоваване на страната, които обаче не са дали резултат по независещи от съда причини.
В проведеното о.с.з. на 14.12.2022г. по гр.д.№9569/2022г. на РС Варна, поради проявено пълно процесуално бездействие от страна на ответника, представител на ищеца е поискал постановяване на решение по чл.238, ал.1 от ГПК.
3
Първоинстанционният съд, правилно е възприел, че ответника е надлежно предупреден за последиците от пропускане на срока за размяна на книжата, също така отсъствието му в съдебно заседание и липсата на становище за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което и в съответствие със закона е постановил неприсъствено решение.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че участието на молителят-ответник в първоинстанционното производство, е надлежно обезпечено, чрез редовно връчени указания за последиците от процесуалното му бездействие и чрез редовното му призоваване. Ето защо намира, че молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника по молбата-ищец, се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за извършването им възлизат на сумата от общо 246 евро.
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Я. Р. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
*************, за отмяна на неприсъствено Решение №140/12.01.2024г. поправено на основание чл.247 от ГПК с Решение №279/24.01.2024г., двете постановени по гр.д.
№9569/2022г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Я. Р. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *************, да заплати “Пейнетикс“ АД, с ЕИК 131574695, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №76А, ет.партер, представлявано От Валери Маринов Вълчев, сумата от 246 евро, представляваща деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4