Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 64/2023
Вид
Решение № 171
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500064 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1080 / 24. 10. 2022г., постановено по гр. д. № 20221720101154 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е осъден А. С. А., с ЕГН: **********, е постоянен адрес: ***, да заплати на Б. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, като дадена на отпаднало основание по развален договор от 08.01.2022 г., наименуван „разписка за депозит при покупка на имот“.

Е осъден А. С. А., с ЕГН: **********, е постоянен адрес: ***, да заплати на Б. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 - ро ЗЗД, сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски хонорари по договори, сключени между Б. Й. Т. и Адвокатско дружество „А. и М.“ на 10.01.2022 г., 01.02.2022 г. и 08.02.2022 г., както и нотариални такси 1 за изготвяне и връчване на нотариална покана, претърпени от неизпълнението на развален договор от 08.01.2022 г., наименуван „разписка за депозит при покупка на имот“.

Е осъден А. С. А., с ЕГН: **********, е постоянен адрес: ***, да заплати на Б. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД сумата в размер на 1405 /хиляда четиристотин и пет/ лева, представляваща направени разноски в настоящото и в обезпечителното производство.

Недоволен от решението е останал А. С. А., който чрез адвокат Б. В. от АК – гр. ***, го е обжалвал изцяло. По обстойно изложени съображения във въззивната жалба, жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и да бъдат отхвърлени предявените искове на ищцата срещу него. Основните доводи са, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а въз основа на тези които е обсъдил е направил неправилни крайни изводи : съдът не е взел предвид удостоверителната сила на констативен протокол от на нотариус П. от 10. 02. 2022г., който не е бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК и Т. производство не е провеждано и с който се установява, че причината да не се сключи окончателния договор е отказът на Б. Й. Т.; ако задълженото лице по сключен предварителен договор не е титуляр на правото на собственост, това не води до недействителност на предварителния договор, нито го обезмисля; целта на предварителния договор е срещу платеното от ищцата капаро продавачът да да преустанови предлагането на имота на други лица и да поеме ангажимент да да продаде именно на ищцата; че съдът е направил погрешна интерпретация на изявлението на А. А., И.Б. и А. А., че няма заявени претенции към правото на собственост на върху имота от трети лица и няма основание да се приеме, че трети лица биха предявили претеции към имота по съдебен ред, като изявление извършено от нотариуса, не е възприето от страна на Пернишкия районен съд, а е будило недоумения у същия.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Подържа въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат Б. В. и моли да му бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

2

В дадения от съда срок по чл. 149, ал.3 от ГПК, както и до настоящия момент, не е представена писмена защита.

Насрещната страна Б. Й. Т., чрез адвокат И. М., в срок е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Поддържа подадения писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат И. М.. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пернишкият районен съд е приел, че са предявени два обективно съединени иска: единият с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, а другият с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД.

Приел е за безспорно обстоятелството, че Б. Й. Т. и А. С. А. са сключили договор от 08. 01. 2022 г., наименуван „разписка за депозит при покупка на имот“, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищцата, а тя да закупи следния недвижим имот: сграда, представляваща къща, находяща се в ***, състояща се от сутерен, два етажа и таванско помещение, заедно с поземления имот, в който е построена сградата, представляващ съгласно КККР ПИ с идентификатор ***.

Отбелязал е, че в чл. 1.2 от договора е определен срок за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот до 11. 02.

2022 г.

Посочил е, че на основание чл. 1.3 от процесния договор, ищцата е заплатила сумата от 5 000 лева на ответника при подписването му, като съгласно чл. 1.4. същият служи за разписка. Остатъкът от продажната цена в размер на 124 000 лева е посочено, че ще бъде изплатен в уговорения срок.

Отбелязал е, че съгласно чл. 3 от договора, задатъкът гарантира изключителното право на купувача да сключи с продавача окончателен договор за покупко-продажба на описания в чл. 1 недвижим имот за срока по чл. 1, ал. 2.

Отбелязал е, че съгласно уговореното в чл.5.2, вр. чл. 5.1 от договора /депозитната разписка/, в случай, че се окаже, че продавачът не е собственик или не е едноличен собственик върху процесния имот, както и ако върху имота има вписани тежести, ограничени вещни права в полза на трети лица, както и ако се установи, че трети лица имат вещни или облигационни права, 3 които биха били противопоставими на купувача, или имотът се окаже предмет на съдебен спор или се установят обстоятелства, при които има основание да се приеме, че трети лица биха предявили претенции върху имота по съдебен ред, продавачът е длъжен да възстанови на купувача сумата на задатъка по чл. 2 от договора в размер на 5000 /пет хиляди/ лева в срок от 3 /три/ работни дни, считано от получаване на писмено искане за това.

Съдът е приел, че след извършване на адвокатска консултация, се е установило, че ищецът е собственик на 3/6 идеални части от недвижими поземлен имот и от сградата, а останалите 3/6 идеални части от поземления имот и от сградата са съсобственост на лелята на ответника В. А. К. и брата на ответника А. С. А..

Пернишкият районен съд е отбелязал, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело № 209 от 2019 г., на 02.08.2019 г. А. С. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху 3/ 6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота ***, с площ по скица от 463 кв.м., номер по предходен план *** в кв. *** парцел ***, както и върху 3/ 6 идеални части от следните построени в поземления имот самостоятелни обекти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 3, намиращ се на етаж 0 от сграда № 1 с площ от 24 кв.м.; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обект № 4, представляващ друг вид самостоятелен обект, намиращ се на етаж 0 от сграда № 1 с площ от 17 кв.м.; 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обект № 5, представляващ друг вид самостоятелен обект, намиращ се на етаж 0 от сграда № 1 с площ от 17 кв.м.; 4. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 1, намиращ се на етаж 1 от сграда № 1 с площ от 80 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; 5. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 2, намиращ се на етаж 2 от сграда № 1 с площ от 80 кв.м., заедно с прилежащ таван и съответните идеални части от общите части на сградата, е констативен. Съдът е посочил, че нотариалния акт не поражда права за ответника, а само констатира такива, като в производството по делото е установено, че ответникът не е собственик на тези 3/6 идеални части, а напротив – установено е, че не е собственик на тях. Не е възприел и 4 твърдението на нотариус П., че щом няма заявени претенции от трети лица към процесния имот, не се очаква да има такива по съдебен ред. Съдът е посочил, че декларации, със заверка на подписите от 06. 10. 2020г. от А. С. А. и И.В.Б., нямат никакво правно значение.

Въз основа на изложеното, съдът е направил извод, че в полза на ищцата е възникнало правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали договор от 08.

01. 2022 г., наименуван „разписка за депозит при покупка на имот“.

Отбелязал е, че ищцата с изявлението си, обективирано в нотариалната покана до ответника, не е дала подходящ срок за изпълнение на задължението му да прехвъли изцяло собствеността върху имота, поради което следва да се приеме, че ефектът на развалянето на договора настъпва след изтичане на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок, ако и в този срок длъжникът не е изпълнил, като следва да се приеме, че срокът от един месец, считано от датата на нотариалната покана до завеждане на исковата молба, е подходящ. Съдът е отбелязл, че след като и в този срок длъжникът не е изпълнил посоченото задължение, като поддържа, че е собственик на целия имот, към момента на предявяване на исковата молба е настъпил ефектът на разваляне на сключения договор.

С оглед гореизложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че платената от ищцата по разваления договор сума в размер на 5000 лева, представляваща част от продажната цена, подлежи на връщане като дадена на отпаднало основание и искът по чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД следва да се уважи като основателен.

По искът с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД.

Съдът е отбелязал, че ищцата като изправна страна надлежно е развалила по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД процесния договор от 08. 01. 2022г., наименуван „разписка за депозит при покупка на имот“. Същата обаче е претърпяла вреди от неизпълнението на задължението на ответника по договора да прехвърли изцяло собствеността върху процесния недвижим имот, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договорите, сключени между Б. Й. Т. и Адвокатско дружество „А. и М.“, както следва300 лева по договора от 10.01.2022 г., 200 лева по договора от 01.02.2022 г. и 250 лева по договора от 08.02.2022 г., както и 150 лева за нотариални такси за изготвяне и връчване на нотариална покана, или общо 900 лева., поради което 5 ответникът далжи заплащане на тази сума на ищцата.

Пернишкият районен съд е направил извод, че искът по чл. 88, ал. 1, изр.

2- ро ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът е присъдил в тежест на ответника направените от ищцата разноски в производството пред РС – Перник.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия о т Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Извършвайки проверка по реда на чл. 269 от ГПК за процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част, се явява процесуално допустимо : Налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал Пернишкият районен съд. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на исковете и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на исковете. Съдът се е произнесъл по предявените искове.