Решение № 264 от 13.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 264

Хасково, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20247260701432 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на РАМИ АЛХАСАН ФАУЗИ, [държава], с посочен в жалбата адрес [населено място], [жк], [улица], и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Х., [жк], срещу Решение №12392/29.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че актът бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства и направен незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят заявява, че бил изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал С., но те били възприети неправилно. Той се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Твърди, че справките, цитирани от административния орган, били силно противоречиви относно ситуацията в Д. А., което се потвърдило с падането на режима на Б. А. А. – ноторно обстоятелство, потвърждаващо твърдяното от него. В частта на административния акт, в който са изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на акта бил преценил, че жалбоподателят не му е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателя бил налице и той не можел да се завърне в Сирия, поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Л. Г., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби, подадена чрез СДВНЧ – София ДМ – МВР под вх.№УРИ 105400-2376/25.07.2024 г. (с имена Р. Х.) и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№2091/02.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33664/02.08.2024 г., Р. А. Ф., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33664/02.08.2024 г. като Р. (собствено име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в С., Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, *** професия, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца, като за всички е посочено, че се намират в С..

С Писмо рег.№УП-33664/05.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Р. А. Ф. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-15472/26.09.2024 г. (Рег.№УП-33664/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33664/04.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р. А. Ф., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в Д. А. и живял там в района на града, който попадал в район Д. Бил завършил пети клас и нямал издадена лична карта. Работил в земеделието. Не бил служил в армията и не бил търсен. В област Джазира след 2018 г. управлявали кюрдите. Разказва, че напуснал Сирия, заради това, че животът там бил много труден. Той бил най-големият син в семейството и трябвало да помага. Освен това там имало война, биели се кюрдите с редовната армия и с арабските племена. Интервюираният сочи, че не бил пряк свидетел на военни действия и нямал близки познати и роднини, които да са пострадали вследствие на военните действия, като посочва, че последно през месец април 2024 г. в града станала стрелба с патрони. Семейството му останало в Д. А. З., Сирия, защото не можели да платят всички да напуснат. Обяснява, че напуснал Сирия през месец юни 2024 г., нелегално, сам, минал почти транзит през Турция, и пристигнал в България в същия месец, нелегално, през зелена граница, но не помнел точно датата.

Интервюираният декларира, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил арестуван или осъждан в държавата си на произход или в друга държава, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, както и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. Заявява, че в Сирия спрямо него лично не е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е бил обект на съдебно дело или процес. Заявява също, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище Рег.№УП-33664/18.11.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №12392/29.11.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. Ф., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

На 12.12.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 12.12.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил фактите от значение за спора и необосновано не е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти.

Противно на изложените в жалбата твърдения, от проведеното с чужденеца интервю не се установяват никакви заявени от него обстоятелства, които биха могли да се преценят като риск от изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, попадащи в хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Не се твърди от интервюирания такива основания за убежище да са възникнали и след като той вече се е намирал в приемащата държава, поради което наведените в тази насока доводи в жалбата са неотносими.

Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.