Решение № 260130 от 15.10.2021, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1372/2020
- Вид
- Решение № 260130
- Подписан
- 15.10.2021
- В сила
- 11.11.2021
- Състав
- ГАЛИНА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 477, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№
260130 гр.
Нови пазар, 15.10.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Николова при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1372 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на НПРС срещу ответника Р.Д.Р. ***, за признаване за установено, че същия дължи сумите 229, 67 лв. – абонаментни такси и услуги и 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и направените в двете производства разноски.
Предявените искове са два установителни иска по чл. 415 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 229, 67 лв. главница и иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора.
Исковете са спрямо ответника Р.Д.Р. от с. Н., която е уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги № *** от ***г. относно мобилен номер ***. Ответникът не изпълнил текущите си задължения да заплаща дължимите месечни абонаментни такси и услуги в размер на 229,67 лв., обективирани в 3 фактури издадени в периода от месец октомври до месец декември 2018 г. Последвало предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя и поради неговата забава в плащанията. Така се породило и задължение за заплащане на неустойка в общ размер на 62,46 лв., представляващ три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. За вземанията ищецът подал първо заявление по чл. 410 от ГПК и съдът издал заповед за изпълнение на парично вземане № 508 от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 810/2020 г. на НПРС. Заповедта за изпълнение обаче била връчена на длъжника при условията на чл. 477, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви установителен иск за вземането. Ищецът моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че същия дължи 229, 67 лв. – абонаментни такси и услуги, 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и направените в двете производства разноски.
Ответникът Р.Д.Р. не е намерен на постоянния си и настоящ адрес. Книжата са му връчени при условията на чл. 47 от ГПК. На разноски на ищеца му е назначен особен представител – определения от *АК адв. Р.Т..
В законоустановения срок е получен писмен отговор от особения представител, като исковете са определени като допустими, но неоснователни по съществото си. Посочено е, че във фактура № ***от ***г. на обща стойност 186,19 лв. и с отчетен период ***г. - ***г. ищецът не отразил коректно потреблението. Същият начислил абонаментна такса в размер на 39,14 лв. без ДДС, при договорена такава по конкретния договор 24,99 лв., дори и с таксата за първоначално активиране от 10,99 лв. с ДДС сумата по фактурата пак надвишава тези стойности. Освен това твърди, че ответникът изразходвал 80 минути в международна зона от общо 100 минути, които са включени в плана му. Но в графа „Международни разговори“ били отразени още 63 мин., използвани извън пакета, без приспадане на останалите 20 минути в същата зона. Особеният представител счита, че издадената фактура не отразява реално потребените и незаплатени услуги, поради което сумата по тази фактура е недължима. С тези аргументи намира за недължими и сумите по фактура с № ***от ***г. Относно фактура № *** от ***г. се твърди, че са начислени суми за мобилен интернет 4800 MB, докато с договора страните са уговорили доставянето на 3800 МВ. Оспорено е и задължението за неустойка по фактура № *** от ***г. особеният представител твърди, че не ставало ясно кога и как е прекратен договора за мобилни услуги, за да се търси уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Акцентира се върху липсата на писмено предупреждение за прекратяване, връчено на ответника, както изисква закона по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С изложените аргументи ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***., по което е издадена Заповед за изпълнение № ***г., с която длъжникът Р.Д.Р. е задължен да плати на „Теленор България” ЕАД, сумите от 229, 67 лв. – абонаментни такси и услуги и 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и направените в двете производства разноски, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните, наличието на действителен договор за мобилни услуги *** от ***г.
Този договор, приложен по делото е сключен при договорени с него условия за срок от 24 месеца (крайният срок е посочен на 11.09.2020 г.), при тарифен план Тотал с месечен абонаментен план от 24,99лв. с включен ДДС, за предпочетен номер +359*********.
Изрично е посочено, че цената за план Тотал, включва неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС. Посочено е още, че се включват 100 минути към межд.зона 1,2 и Балкани.
С договора са предоставени като допълнителни услуги в рамките на договорения пакет – роуминг; 5000МВ мобилен интернет в БГ;
3800МВ мобилен интернет в зона ЕС и др.
По заповедното производство е представено копие от декларация – съгласие за примане на ОУ на Теленор България ЕАД, както и копие от ценовата листа на ищеца. Приложени са и самите ОУ. Не са приложени копия от фактурите.
По исковото производство освен посочените вече доказателства са приложени и копия от самите фактури: фактура № ***/***г.
– включва абонаментна такса в размер на 39,14 лв. без ДДС и потребителски услуги в размер на 117,68 лв. След направени отстъпки е посочена като обща стойност на фактурата сумата от 186,19 лв. без ДДС или 186,19 лв. Крайният срок за заплащане на тази фактура е до 20.10.2018 г.; фактура № ***/***г.
– включва абонаментна такса в размер на 22,48 лв. без ДДС, разговори и др.таксувани услуги на стойност
0,64 лв. без
ДДС. Всичко възлизало на 21,46 лв. без ДДС или 25,75 лв. с ДДС. Посочен е остатък от предишен период в размер на 186,19лв. Крайният срок за заплащане е до 20.11.2018 г. фактура № ***.
– включва абонаментна такса в размер на 22,82 лв. без ДДС, приспаднати са общо 1,66лв. и след облагане с ДДС е посочено като крайна стойност 24,98лв. Посочени са и задълженията от предходен период с ДДС в размер на 211,94лв. Крайният срок за заплащане е до 20.12.2018 г.
Издадена е и фактура № ***/***, с която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 62,46лв. Посочени са и задълженията от предходен период с ДДС в размер на 211,94лв. Крайният срок за заплащане е до 20.12.2018 г.
По делото е назначена комплексна експертиза, чиято задача е била да установи Какви телекомуникационни и мобилни услуги е ползвал длъжника за отчетния период 11.09.-04.12.2018 г. – разговори (отделно в страната, в чужбина, роуминг – в страната и в ЕС), SMS, MMS, интернет и др.; Каква е стойността на тези услуги според зададените в договор № *** от ***г. цени; Има ли разминаване в услугите, предоставени на ответника и тези, които са фактурирани в първите три фактури; Кога е преустановено предоставянето на услуги на ответника. Вещите лица по експертизата, сочат, че самата проверка на документите се ограничава до изисканите от тях и приложени по делото договор за мобилни услуги и 4 бр. фактури. От експертизата се установява, че посочените във фактурите цени са за действително предоставени услуги, които били потребени от ответника, а самото остойностяване отговаряло на предоставената ценова листа. Вещите лица сочат, че за датата на преустановяване на поредоставянето на услугите била 27.12.2018 г., посочено от ищеца, но писмени доказателства за това към експертизата липсват.
Относно оспореното задължение по фактура № ***от ***г. на обща стойност 186,19 лв. и с отчетен период ***г. - ***г. съдът намира, че в действителност е налице разминаване между договореното между страните, като абонаментна такса в размер на 24,99лв. и посоченото и начислено с фактурата такова в размер на 39,14лв. Съгласно подробната справка за потреблението се установява, че няма надвишаване на предоставените и включени в абонаментната такса лимити на потребените услуги. Извън пакета Тотал са били използвани 2 бр. допълнителни услуги на обща стойност от 16,66лв., както и такива за текстови съобщения на стойност 2,03лв. и международни разговори на стойност 98,91лв. и разговори към „грижа за клиента“ в размер на 0,08лв.
Начислените допълнителни услуги са на обща стойност 117,68лв.
Сключения между страните договор съдържа ясно определени условия единствено относно абонаментната такса и включените в рамките на нея услуги. Относно предоставените допълнителни услуги в договора не се съдържа никаква информация, а стойността на тези услуги е посочена, при това не твърде ясно, в приложената по делото ценова листа за абонаментните планове от дата ***г.
Съгласно посоченото в т. 23, б. „г“ от ОУ към договорите на Теленор, абонатът заплаща месечна цена за ползване на допълнителни или други услуги – заплаща се от потребителя, когато такава е предвидена за съответната услуга, по начин уговорен в индивидуалния договор или посочен в условията за ползване на съответната услуга на страницата на Теленор в интернет, на посочен адрес или съгласно определеното в тези Общи условия.
Съдът намира, че доколкото в индивидуалният договор липсва посочване на цена и условия за заплащане на допълнителните услуги, то в тази част договорът не е индивидуално съобразен и договорен с потребителя на услугите.
Така сключения между ищеца и ответника договор за мобилни услуги № ***/***г. е сключен при предварително установени от ищеца общи условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, видно от договора и от приетата като писмено доказателство – декларация.
Съгласно общата разпоредба на чл. 7, ал. 3 от ГПК, вменяваща задължение на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът намира, че претендирането на суми за посочените в договора допълнителни услуги, за които няма яснота относно условията и цените на тяхното заплащане представлява по същество неравноправна клауза, доколкото не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В самия основен договор липсват посочени условия относно ползването на допълнителните услуги, а такова се съдържа единствено в ОУ. Това съответства на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В този смисъл, съдът намира, че претендираната по тази фактура сума, извън посоченото за абонаментна такса, като неравноправно определена следва да се отхвърли.
Съгласно посоченото в договора, план Тотал, включва неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, както и 100 минути към межд.зона 1,2 и Балкани. Видно от приложената към фактурата детайлна справка, в нея е отбелязано, че ползваните от абоната услуги включват 143 минути международни разговори, от които 80 в рамките на пакета и 63 извън него.
Разпечатката съдържа 42 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84366276-69d0-4872-9564-29855e75f7e8