Решение № 3766 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3766 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Цветомир М. Минчев

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20261100502787 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 21419/23.02.2026 год. (на ЧСИ Р.М.), подадена от Столична община против Постановление ат 18.02.2026 г. по изпълнително дело № 202679000400223, с което е отказано да бъде редуциран адвокатски хонорар, минимално определен съобразно възнагражденията за адвокатска работа.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че не са били необходими много или специфични действия на взискателя, респ. неговия процесуален представител, които да обосноват по – висока оценка на положения от труд. Поддържа, че действията на процесуалния представител се изчерпват с подаване на стандартна молба за образуване на изпълнителното дело и посочване на ответника, поради което и иска възнаграждението му да се определи в минималния размер, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото е било налице доброволно плащане от страна на длъжника. Допълнително е аргументирал липсата на фактическа и правна сложност по конкретното дело. Моли съда да отмени постановлението и да намали адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателя „БМ Груп Инженеринг“ ЕООД, чрез адв. Б., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Р.М. е 1 представила подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 202679000400223 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано по молба от „БМ Груп Инженеринг“ ЕООД от 27.01.2026 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.12.2025 г. по т.д. № 472/2025 г. по описа на СГС, VІ-16 състав, с който Столична община е осъдена да заплати н а„БМ Груп Инженеринг“ ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД сумата от 29712,69 лева – възнаграждение по договор № РТР23-ДГ55-3 от 23.10.2023 г., представляващо неплатен остатък по фактура № 929/19.02.2024 г. на стойност 94673,69 лева, с ДДС и сумата от 15584,44 лева – неустойка за забава в плащането по договора в максимален размер, начислена за периода 20.02.2023 г. до 09.03.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от предявяване на исковата молба – 10.03.2025 до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 7931,91 лева – разноски за производството.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за правно обслужване от 26.01.2026 г., сключен между „БМ Груп Инженеринг“ ЕООД и адвокат С.Б., с който е уговорено възнаграждение в размер на 1357 евро без ДДС. В договора страните са удостоверили, че сумата е платена.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Столична община на 28.01.2026 г., като на 29.01.1026 г. длъжникът е направил искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение като е заявено възражение за неговата прекомерност.

С молба вх. № 17647/11.02.2026 г. взискателят чрез адв. Б. е направила искане да бъдат предприети изпълнителни действия като бъде наложен запор върху банкови сметки на Столична община и в изпълнение на направеното искане ЧСИ е наложил запор на 13.02.2026 г.

С обжалваното постановление ЧСИ Р.М. е отказала изменение на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

2

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление ат 18.02.2026 г. по изпълнително дело № 202679000400223, с което е отказано да бъде редуциран адвокатски хонорар, минимално определен съобразно възнагражденията за адвокатска работа. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой в размер на 1357 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. Настоящият съдебен състав, с оглед нищожността на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради противоречието й с чл. 101 от ДФЕС, следва да прецени основателността на направеното възражение, като се съобрази с ал. 2 на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. дали платеното възнаграждение е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед извършените от адвоката процесуални действия по представителство в етапа на развитие на изпълнителното производство.

В конкретния случай, процесуалния представител на взискателя е извършил процесуални действия по образуване на изпълнително дело, както и по водене на делото, доколкото с молба, следваща изтичане на срока за доброволно изпълнение е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия. Видно от представените в изпълнителното дело доказателства е, че преди образуване на изпълнителното дело взискателят е отправил и покана за доброволно изпълнение, като по делото има косвени данни (съобщение за вдигане на запор), че дължимите суми са събрани в резултат на наложения запор върху банкови сметки, поискан от взискателя чрез процесуалния му представител на 11.02.2026 г.

Следователно и уговореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед извършените действия, както и с оглед размера на претендираната сума- 33479,54 евро.

Предвид на изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 21419/23.02.2026 год. (на ЧСИ Р.М.), подадена от Столична община против Постановление ат 18.02.2026 г. по изпълнително дело № 202679000400223, с което е отказано да бъде редуциран адвокатски хонорар, минимално определен съобразно възнагражденията за адвокатска работа като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4