Определение № 301 от 04.03.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Благоевград, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100565 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№565/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано след изпращането му по подсъдност от С по искова молба вх.№7637/13.01.2026г., подадена от „Топпредставлявано от П – Изпълнителен директор, и инж.М – Председател на УС, срещу А. С. П., ЕГН **********, гр., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №932/06.11.2025г. по ч.гр.д. №1348/2025г. по описа на Районен съд-Ч

При извършената проверка на исковата молба, на основание чл.130 от ГПК, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим.

Горният извод съдът прави въз основа на приложените по делото материали, от анализа на които се установява следното:

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление с вх.

№6624/04.11.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника А. С. П., по което е образувано ч.гр.д.

№1348/2025г. по описа на Районен съд-Чирпан. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №932/06.11.2025г. по ч.гр.д.

№1348/2025г. по описа на Районен съд-Чирпан.

Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на посочения в заявлението адрес гр.С, откъдето съобщението се е върнало на 15.11.2025г. невръчено с отбелязване, че по данни на С, лицето не живее на адреса.

При тези данни, заповедният съд с Определение №748/02.12.2025г. е указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването следва да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 15.12.2025г., и в указания срок – на 13.01.2026г. заявителят „Тое предявил иск срещу длъжника А. С. П. иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

1

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и надлежното извършване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение в рамките на заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск /т.10а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато възражението е подадено в срок /т.1/ и когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /т.2/. В настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника и същият не е подал възражение в срок, поради което не е налице основание по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

Не е било налице и основание по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск. Хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК изисква наличието на две кумулативно предвидени представки. Първата предпоставка е заповедта за изпълнение да е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК.

В настоящия случай заповедта не е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След като съобщението до длъжника с приложената към него заповед за изпълнение се е върнало невръчено с отбелязване, че ответникът не живее на адреса, то в съответствие с чл.47, ал.1, изр. последно от ГПК, съдът е следвало да разпореди на адреса да се залепи уведомление. След изтичане на срока по чл.47, ал.2 от ГПК за получаване на книжата от канцеларията на съда, съдът е следвало да извърши служебно справка за адресна регистрация по силата на чл.47, ал.3 от ГПК и да разпореди връчване на установените от справката адреси, както и да извърши служебно справка за месторабота на длъжника и да разпореди връчване по месторабота или място на осъществяване на стопанска дейност. Едва след изчерпване на горната процедура, на основание чл.47, ал.5 от ГПК заповедта се смята за редовно връчена, респ. е налице първата предпоставка на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

В настоящия случай заповедният съд е дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, без да е залепил уведомление на адреса, откъдето съобщението се е върнало невръчено; без да е проверил адресната регистрация на длъжника /установява се, че длъжникът има регистриран настоящ адрес в гр.Благоевград/; без да е извършил справка за месторабота и място на стопанска дейност, респ. не е извършил връчване на така установените 2 адреси, поради което няма как да се прецени и наличието на втората предпоставка на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – събрани ли са сведения, че длъжникът не живее на настоящия си адрес.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, евентуално същият е преждевременно предявен, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх.№7637/13.01.2026г., подадена от „Т..., представлявано от П – Изпълнителен директор, и инж.М..., срещу А. С. П., ЕГН **********, гр.С..., и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№565/2026г. по описа на Р...

Определението подлежи на обжалване пред Ос частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3