Решение № 11 от 11.02.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Търговище, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Търговско дело № 20253500900019 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за сумата 29 521.90 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 2 816.69 лв.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Р. И. от гр. Търговище, с която (предвид и уточнителната молба от 02.05.25 г.) срещу ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, е предявен иск за сумата от общо 29 521.90 лв. – представляваща неразрешени трансакции, с посочено правно осн.чл. 78, чл. 79 и чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като в обстоятелствената част на молбата е посочено, че става въпрос за общо 24 трансакции, извършени от банката без съгласие/разрешение на ищцата в периода 12.07.2024 г. – 14.07.2024 г. на ПОС терминал във Франция, от които: 11 трансакции на обща стойност 14 883.89 лв. от старата карта на ищцата D. M.Card 5169***6662 и 13 трансакции на обща стойност 14 638.01 лв. с новата карта VISA D. 437851*******3620.

По подробно изложени доводи и съображения, ищцата счита, че е ощетена с исковите суми, поради извършването на неразрешени платежни операции, чрез които банковата й сметка е „била източена“ и тъй като, съобразно чл. 79 1 от ЗПУПС, банката-ответник носи отговорност за възстановяване на сумите на неразрешени платежни операции, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 29 521.90 лв., представляващи 24 бр. неразрешени транзакции; сумата 2 816.68 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2024 г. (от когато банката е изпаднала в забава, съгл.чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС) до 24.03.2025 г. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.25 г. до окончателното изплащане на вземането; претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 372 от ГПК от ответника е постъпил отговор чрез юрк. Д., със становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции с множество възражения, с основен довод, че не са налице неразрешени платежни операции, доколкото съгласно всички данни и доказателства достъпът е осъществен от потребител, с парола и чрез въвеждане на ПИН или биометрични данни, установяващи, че електронното изявление за изпълнение на процесната платежна операция изхождат от оправомощено за това лице. В условията на евентуалност, при извод, че операциите са неразрешени – ответникът счита претенцията за неоснователна, с довод, че е налице изключението по чл. 80, ал. З от ЗПУПС. При извод за основателност на исковете, възразява срещу размера и периода, за който са претендирани лихвите по чл. 86 от ЗЗД, позовавайки се на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, с довод, че Банката е уведомена за извършените трансакции с декларации за оспорване от 22.07.2024 г. (приложени по делото). Претендира разноски.

В представената в срока и по реда на чл. 373 от ГПК допълнителна искова молба (ДИМ) ищцата е изложила подробно становище по възраженията в отговора, с искане за обявяване на посочени факти/обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване, съгласно чл.

146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК. В срока по чл. 373 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на ДИМ.

С определението по реда и на осн.чл. 374 от ГПК съдът е приел исковата молба за редовна и допустима; посочил е, че е запознат с практиката на ВКС относно подсъдността на искове, както и в конкретния случай – че при предявена претенция за заплащане на суми, с които е задължена сметката на ищцата чрез 24 бр. неразрешени от нея платежни операции, 22 от които суми 2 от 2,94 лв. до 5 000 лв. и две в размер 6 6032,82 лв. и 6 498.51 лв., се касае за отделни искове, произтичащи от едно правоотношение между страните (пр. определение № 43/12.01.2021г. на ВКС по ч.т.д 2055/2020 г., ТК), но предвид разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от ГПК и петитума на исковата молба, с твърдения за един и същ правопораждащ факт при всички операции, съдът е обосновал своята компетентен да разгледа иска.

В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си.

За да се произнесе по исковете съдът съобрази следното:

Предявеният иск е обусловен от твърденията на ищцата, че при посещение на клон на ответната банка в гр. Търговище, за да получи новата си дебитна карта, поради изтичане валидността на старата, е уведомена от служител на банката, че старата й карта ще бъде деактивирана 15 минути след получаване на новата, но въпреки това, именно от старата й дебитна карта D. MasterCard 5169***6662 са извършени 11 бр. трансакции на обща стойност 14 883.89 лв. в периода 12-14.07.2024г. на ПОС терминали във Франция (видно от писмо на банката изх. № Ж-2810/1 от 12.08.24г.), а с новата й дебитна карта VISA D. 437851*******3620, в същия период са извършени още 13 трансакции на обща стойност 14 638.01 лв. за покупки чрез ПОС терминал отново във Франция. Сочейки, че не е получавала никакви уведомителни СМС-и за извършените трансакции; че по времето на трансакциите не само, че не е била във Франция, но и не е напускала гр.

Търговище; че на 13.07.24 г. е получила телефонно обаждане от банков служител за направени множество плащания към френски търговци, но въпреки уверенията му, че картата й ще бъде блокирана, на практика банката е бездействала и е допуснала да бъдат извършени неразрешени от нея плащания, без обяснения от страна на ответника относно причината да не бъдат блокирани картите й още на 13.07.2024 г.

По фактите:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по искане на ищцата от 15.05.2017 г. й е предоставено електронно банкиране чрез „MyFibank“ по посочените в искането две сметки, водени на нейно име в ПИБ (л. 225-228). На 18.07.2019 г. ищцата е получила от ПИБ дебитна карта D.

MasterCard PayPass 516975хххххх6662, валидна до 07.2024 г. и ПИН-код в запечатан плик. Видно от Протокол за получаване на дебитна карта VISA 3

D., на 12.07.2024г., 09:46 ч. ищцата е получила дебитна карта с № ***3620, валидна до 07.2029 и ПИН-код в запечатан плик (л. 229).

Безспорно е обстоятелството, че в периода 12-14.07.2024 г. от дебитната карта на ищцата D. M.Card 5169***6662 са извършени 11 бр. трансакции на обща стойност 14 883.89 лв., а от дебитна карта VISA D.

437851*******3620, в същия период, са извършени още 13 трансакции на обща стойност 14 638.01 лв. От писмените доказателства и заключението на приетата съдебно-компютърна техническа експертиза (СКТЕ) се установява че плащанията са извършени от ПОС терминали във Франция.

С определението по чл. 374 от ГПК от 10.10.2025г., на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към процесните две дебитни карти (описани по-горе) в ответната банка е открита, водена и поддържана само една банкова разплащателна сметка с посочения IBAN, както и че процесните 24 бр. трансакции са извършени в периода 12.07-14.07.2024 г., а в проведеното първо о.с.з. на 04.12.2025 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1. Банката е извършила посочените на стр. 2, раздел ІІ, т. 4 от отговора на ИМ трансакции, отразени в табличен вид (идентични на посочените от ищцата трансакции в уточняващата искова молба); 2. Двете дебитни карти с посочени по делото номера (т. 10 от ДИМ), с които са извършени процесните трансакции, са били дигитализирани на мобилно устройство с операционна система на Apple за извършване на разплащания чрез услугата ApplePay; 3. Процесните трансакции са извършени след достъпване до Мобилно приложение „Моята Фибанк“ в периода от 12.07.2024г. до 14.07.2024 г. по мобилно устройство с операционна система на Apple.

В отговор на указанията на съда в протоколно определение № 384/09.12.25 г. във връзка с изискания от банката видеозапис от процесния банкомат от 12.07.24г., в писменото уточнение от 10.12.25 г. ответникът е заявил, че записът е унищожен.

По делото са приложени 6 бр. декларации за оспорване на трансакции, извършени с банкови карти на „ПИБ“ АД от 22.07.24 г., подадени и подписани от ищцата, касаещи извършените трансакции на 12, 13 и 14.07.24 г. (л. 117122, л. 137-146), както и Общи условия на ПИБ за електронно банкиране 4

„Моята Fibank“ от 15.05.2017 г. (л.123-136), с декларирани от ищцата обстоятелства във връзка с оспорването, в т.ч. пояснения, че на 13.07.24 г. е получила обаждане за направени множество трансакции, които не е наредила и заявление, че желае да й бъдат върнати всички суми, както и да бъде уведомявана своевременно за всичко по случая по имейл.

От показанията на св. Ц. (съпруг на ищцата) се установява, че на 12.07.2024 г. (петък), преди да заминат на море в понеделник (15.07.2024 г.), минали с ищцата и децата им през банкомата на ПИБ АД на „Петте кюшета“, до Ветеринарната клиника на д-р Г. в гр. *********, където ищцата изтеглила около 150-200 лв. за покупки за морето, след което се разделили – ищцата с малката им дъщеря отишла до офиса на ответната банка в града, за да си „подмени“ старата дебитна карта, която изтичала. По споделено му от ищцата след завръщането й в къщи, служителят на банката я запитал дали иска да си остави старата дебитна карта, като й „казала“ (установява се от Протокола за получаване на картата от 12.07.24 г. името на служителката, предала картата), че до 15 минути картата няма да е активна и няма проблем да остане в нея.

Ищцата взела новата си карта, задържала старата. На следващия ден, събота, получила телефонно обаждане от Банката, в късния следобед, след 15-16 часа (по това време цялото семейство било у дома, предвид летните жеги), при което, свидетелят видял, че Н. видимо е притеснена от обаждането и я чул да казва/отговаря: „Не съм аз, нищо не плащам, не правя такива плащания, не сме ние, да се стопира“, пуснала телефона на високоговорител; в отговор на въпрос отсреща „Вие ли плащате такива големи суми пари?“, съпругата му поискала да й блокират картата, тъй като не прави плащания с нея. От банката й казали, че ще я блокират. В понеделник (15.07.24г.), рано сутринта, преди семейството да потегли за планувана морска почивка, съпругата му посетила банката, но се върнала, споделяйки, че не са й приели жалбата с обяснението, „че не са осчетоводени парите, нещо такова“. На молбата й „да спрат тегленията“ от нейната карта, тъй като не ги прави тя, в банката й отговорили, че това не може да стане, тъй като „сумата не е осчетоводена“. Такава писмена жалба успяла да подаде след като се върнали от морето – следващия понеделник (22.07.24 г.). Свидетелят заявява, че нито той, нито съпругата му знаят как и не са дигитализирали банковите си карти; той никога не е оперирал с картата на съпругата си, тя сама си оперирала; ищцата не е имала телефон марка Айфон - телефонът й е андроид, марка „Орро“. Няма инсталирано на 5 телефона си мобилно приложение „MyFibank“. Има лаптоп и оттам влизала в сайта на ПИБ, за да си проверява заплатата и сумите по сметката й. Картата й е със стандартния лимит 400 лв., какъвто бил и неговият. През процесния период ищцата не е посещавала Франция, нямат роднини или приятели/близки там. В преразпита му на 15.01.2026 г., свидетелят уточнява, че с ищцата са заедно от 2018 г. и нито тя, нито той са излизали извън България.

От заключението на приетата по делото СКТЕ и отговорите на поставените от страните въпроси, предвид и поясненията на в.лице при изслушването му в о.с.з. на 15.01.2026 г., в обобщение се установява, че: инсталирането и ползването на мобилното приложение MyFibank и дигитализацията на банкови карти чрез ApplePay са две различни последователни и технически действия, които не са тъждествени: първо се осъществява достъп и използване на приложението MyFibank и едва след това, чрез приложението, може да бъде иницииран процес по дигитализация на карта в средата на Apple Pay, обуславящо извод, че самият факт на дигитализация на карта в Apple Pay предполага предходен достъп до MyFibank от съответното устройство. В същото време, в процесния случай, от логфайловете, представени от ответника и анализирани от вещото лице, се установява, че е налице една-единствена инсталация на приложението MyFibank, осъществена на едно единствено устройство, което работи с операционна система iOs (на марката Apple) и е идентифицирано като iPhone 13, 4 ( iPhone 12 Pro Max) – това така идентифицирано устройство не е смартфонът на ищцата Орро А53s с Android. Вещото лице е категорично, че операционната система iOs е несъвместима с използваното от ищцата Android устройство; както и че ApplePay може да бъде инсталирано и използвано единствено на устройства от марката iPhone, работещи с операционна система iOs. Предвид вида и характера на осъществените процесни трансакции – вещото лице е посочило, че плащанията, предмет на делото, са извършени на физически ПОС- терминали; такъв вид плащания изискват физическо присъствие на устройството, в което е дигитализирана картата и не могат да бъдат извършени дистанционно през интернет. В разпита в о.с.з на 19.01.26 г.