Решение № 89 от 07.03.2018, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 07.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дора Михайлова при секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 388 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Съдът е сезиран предявен от Д.К.А. срещу М.Г. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000.00 евро, предявена частично от обща дължима сума в размер на 130 000. 00 евро, получена от ответника при първоначална липса основание, както и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2016 г. ищецът превел по банковата сметка на ответника М.Г. в банка „У. Б.“ АД сумата от 130 000.

00 евро. На 11.05.2017 г. отправил нотариална покана до ответника да му върне тази сума.

Ответникът отказал да стори това с възражението, че тази сума получил в изпълнение на предварителен договор от 21.03.2016 г. за покупко-продажба на дружествените му дялове в „Д. А. Е.“ ООД, ЕИК:, от купувача „Д.“ ЕООД, ЕИК:. Налице бил и друг предварителен договор между „Д.“ ЕООД и ответника от дата 29.03.2016 г., с който било изрично уговорено, че част от продажната цена на дяловете в размер на 130 000. 00 евро щяла да бъде платена на продавача (ответник по исковете) именно от ищеца.

Ищецът твърди, че между него и ответника липсвали облигационни отношения, поради което за ответника не било налице основание да задържи сумата. Ищецът не бил страна по подписаните между „Д.“ ЕООД и М.Г. договори и не бил запознат с тяхното съдържание. Заявява, че не се е задължавал от името на „Д.“ ЕООД да превежда суми по облигационни отношения за покупко-продажба на дяловете на ответника в „Д. А. Е.“ ООД и всякакви уговорки в тези договори били нищожни спрямо него.

Твърди, че с ответника водил преговори в лично качество да закупи дяловете му в „Д.А.Е.“ ООД. Превел сумата с очакването да сключи нотариално заверен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Д.А.Е.“ ООД, но такъв договор така и не бил сключен.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът М.Г. е депозирал отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 ГПК, оспорвайки исковете. Признава, че на 04.04.2016 г. ищецът е превел по неговата сметка в „У.

Б.“ АД сума в размер на 130 000. 00 евро. Сумата обаче била преведена в изпълнение на чужд дълг - облигационно задължение на „Д." ЕООД, представлявано от управителя Р.А.Д., към ответника М.Г. с източник предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 21.03.2016 година. Ответникът поддръжа, че на 21.03.2016 г. „Д." ЕООД сключило като купувач с ответника М.Г. и с У.Г. като продавачи предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Д.А. Е." ООД, ЕИК, в което дружество ответникът е съдружник и притежавал 33 дружествени дяла с номинална стойност от 33. 00 лева. Подписите на страните под този предварителен договор бил нотариално заверени с peг. №

2719 от 21.03.2016 г. по описа на нотариус В.М., peг. №

053 при Нотариалната камара. По време на сключване на предварителния договор при нотариуса присъствал и самият ищец, който бил пряко заинтересован от сделката и бил част от екипа на „Д." ЕООД. Поради обстоятелството, че „Д." ЕООД не разполагало с всички необходими парични средства за заплащане на цената за продаваните дялове, дружеството-купувач започнало преговори за финансиране с „Б.Д.“ АД, като на 25.03.2016 г. служител на тази банка (С.Д. - ****************@*******.**) изпратил електронно съобщение до ищеца (*****************@*****.***) и до управителя на „Д." ЕООД – Р.Д. (*********@****.***), което съдържало условия по евентуалното финансиране и процедурата по разплащане чрез ескроу сметка. Още същия ден управителят на дружеството-купувач препратил това съобщение, съдържащо условията и процедурата по кредитиране, на единия от продавачите – У. Г. (*******@*******.**).

Купувачът „Д.“ ЕООД не заплатил в срок първоначално договорените суми, поради което на 29.03.2016 г. между същите страни било постигнато съглашение - предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на дружество „Д.А.Е." ООД - с което били удължени сроковете за плащане на продажната цена, договорена с предварителния договор от 21.03.2016 година. В договора от 29.03.2016 г. било посочено изрично (в чл. 3.2.1, изречение второ), че част от продажната цена на притежаваните от ответника дялове от капитала на „Д.А. Е." ООД, дължима от купувача „Д."

ЕООД, а именно сумата от 130 000. 00 евро, ще бъде заплатена от ищеца Д.К.А..

В изпълнение на постигнатото съгласие в договора от

29.03.2016г. на 04.04.2016 г. били извършени три банкови превода, както следва: в изпълнение на чл. 3.1.1 от договора купувачът „Д." ЕООД превел по банкова сметка *** Г. сума в размер на EUR 150 000 (сто и петдесет хиляди евро); в изпълнение на чл. 3.1.2, изречение първо, купувачът „Д." ЕООД превел по банкова сметка *** М.Г. сума в размер на EUR 20

000 (двадесет хиляди евро); в изпълнение на чл. 3.1.2, изречение второ, от договора ищецът Д.К.А. превел по банкова сметка *** М.Г. сума в размер на EUR

130 000 (сто и тридесет хиляди евро).

Ответникът сочи, че още на 04.04.2016 г. управителят на дружеството-купувач „Д." ЕООД – Р.А.Д. - изпратил до другия продавач У.Г. три електронни писма, в които като прикачени файлове се съдържали преводните нареждания за извършените три банкови превода.

Ответникът заявява, че ищецът е знаел и е целял да извърши превода към него като продавач по договорите, посочени по-горе, с което е изпълнил задължение на „Д." ЕООД. След нареждане на сумата ищецът е предоставил на управителя на „Д." ЕООД съответното преводно нареждане, който пък своя страна го е изпратил до продавача У.Г.. Ето защо поддържа, че извършеното плащане на сумата от 130 000. 00 евро е с основание, поради което липсва причина сумата да бъде върната на ищеца.

Ответникът сочи, че на 22.03.2016 г. между Р.Д., управител на „Д." ЕООД, е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Д." ЕООД с нотариална заверка на подписите peг. № 571/22.03.2016 г. по описа на нотариус К.А., peг. № 152 в НК. Съгласно посочения договор ищецът е трябвало да стане съдружник в дружество „Д." ЕООД, но въпреки че е била заявена в TP, промяната не била вписана. Промяната на обстоятелствата била заявена в TP на

04.04.2016 г., т.е. в същия ден, в който ищецът е наредил сумата от 130 000. 00 евро към сметката на ответника.

Ответникът твърди, че ищецът действал като част от екипа на „Д." ЕООД, което се потвърждавало от e-mail, който на 26.05.2016 г. бил изпратен от ищеца лично до адв. К. К. К. (на електронен адрес ****************@******.**) в качеството му на адвокат на М.Г. и У. Г., съдействащ им в правната част от сделката. Като прикачен файл към този e-mail се съдържали допълнителни условия по заплащане от страна на „Д." ЕООД (посредством използването на ескроу сметка) на остатъчната част от продажната цена за дяловете на „Д.А. Е." ООД. В изпратения от ищеца e-mail (в прикачения файл към него) изрично се посочвало, че предмет на сделка е „прехвърляне 100% от дяловете на „Д.А. Е.“ ООД в полза на „Д.“ ЕООД“. Този факт напълно опровергавал твърдението на ищеца в исковата молба, че е водил разговори в лично качество да закупи продаваните дялове. Напротив - разговорите винаги били само в една посока, а именно „Д." ЕООД да закупи дяловете от капитала на „Д.А. Е." ООД.

Поради независещи от продавачите причини, „Д." ЕООД така и не успяло да намери финансиране за заплащане на оставащите суми по сделката. На 09.06.2016 г. ищецът изпратил пореден e-mail, в който изрично заявявал, че поради технически причини все още нямали възможност да изготвят ескроу сметка съгласно договорните отношения.

По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските по производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е указал на страните, че приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.04.2016 г. ищецът Д.К.А. е платил на ответника М.Г. сумата от 130 000. 00 евро. Този факт се установява и от платежно нареждане за кредитен превод по сметка на М.Г. в „У.Б.“ АД – IBAN ***, в което като основание за плащането е посочено „по договор“.

С нотариална покана от 11.05.2017 г., връчена на ответника М.Г. на 17.05.2017 г. срещу разписка, ищецът поискал тази сума да му бъде върната, тъй като между него и ответника облигационно правоотношение не съществувало.

В отговор, вписан в акт № 47, том V, рег. № 6689/2017 г., на нотариус В. М., рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, ответникът М.Г. заявил, че полученият на 04.04.2016 г. паричен превод на сумата от 130 000. 00 евро е в изпълнение на съществуващо задължение на „Д.“ ЕООД към него (М.Г.), възникнало от предварителен договор от 21.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Д.А.Е.“ ООД, в което съдружник бил ответникът М.Г., както и от предварителен договор за покупко-продажба на тези дружествени дялове от 29.03.2016 г., с който били удължени първоначално уговорените срокове за плащане, и с който страните постигнали съгласие, че част от продажната цена, а именно сумата от 130 000. 00 евро, ще бъде платена на продавача от трето за съглашението лице, а именно от ищеца Д.К.А..

С договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Д.А.Е.“ ООД, сключен на 14.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите, Р. А.Д. прехвърлил (със съгласие на другите съдружници, видно от протокол от 14.03.2016 г.) на Уалид Г. 33 дяла от дружествения капитал на „Д. А.Е.“ ООД за сумата от 33. 00 лева. С договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Д.А.Ч.“ ООД, сключен на 14.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите, Р.А.Д. прехвърлил (със съгласие на другите съдружници, видно от протокол от 14.03.2016 г.) на У.Г. и 33 дяла от дружествения капитал на „Д.А.Ч.“ ООД за сумата от 33. 00 лева.

Видно от предварителен договор (с нотариална заверка на подписите) за покупко-продажба на дружествени дялове от 21.03.2016 г., У. Г. и М.Г., от една страна като продавачи, и „Дакомада“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Д., от друга като купувач, постигнали съгласие продавачите да продадат на купувача собствените си общо 100 (У.Г. своите 67, а М.Г. собствените си 33, видно от справка в ТР по партидата на „Д.А. Е.“ ООД) дружествени дяла от капитала на „Д.

А.Е.“ ООД за сумата от общо 600 000 евро, платими както следва:

402 000. 00 евро - на продавача У.Г., от която 201 000. 00 евро – в деня на подписване на този договор и по банкова сметка, ***, а остатъкът от 201 000. 00 евро – в срок до 11.04.2016 г. и по същата банкова сметка; ***.

00 евро - на продавача М.Г., от която 99 000. 00 евро – в деня на подписване на този договор и по банкова сметка, ***, а остатъкът от 99 000.

00 евро – в срок до 11.04.2016 г., когато следвало да бъдат сключени и договорите за покупко-продажба (чл. 3 и чл. 5 от договора).

С предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.03.2016 г. страните удължили срока за сключване на договорите за покупко-продажба на дружествените дялове до 30.05.2016 г. (чл. 4 от договора), като предоговорили и сроковете и начина на заплащане на продажната цена от общо 600 000. 00 евро, както следва – сумата от 402 000. 00 евро била платима на продавача У.Г., от която 150 000. 00 евро – в срок до 08.04.2016 г. и по следната банкова сметка *** Г. в „У.Б.“ АД – IBAN ***, а остатъкът от 252 000. 00 евро – в срок до 30.05.2016 г. и по същата банкова сметка; ***. 00 евро била платима на продавача М.Г., от която 150 000. 00 евро – в срок до 08.04.2016 г. и по следната банкова сметка *** М.Г. в „У.Б.“ АД – IBAN ***, като една част от тези 150 000. 00 евро, а именно частта от 130 000. 00 евро, страните се съгласили да бъде преведена на продавача М.Г. от третото лице – ищеца Д.К.А. (чл. 3.2.1. от договора). Остатъкът от 48 000. 00 евро бил платим в срок до 30.05.2016 година. Ищецът е оспорил достоверността на датата на този договор. Извод за факта, че договорът е с достоверна дата, следва от операционна бележка за swift превод от 04.04.2016 г., с която „Д.“ ЕООД е превело сумата от 150 00. 00 евро по банковата сметка на У. Г. в „У. Б.“ АД – IBAN ***, с основание за плащането „по договор“, а по сметката на М.Г. – сумата от 20 000. 00 евро с основание за плащането „по договор“. Изпълнението на посочената дата на това парично задължение с източник предварителен договор за покупко-продажба, съобразно уговореното в чл. 3.1.1, е индиция, че най-късно към 04.04.2016 г. договорът, на който се позовава ответникът, със сигурност е съществувал. Ето защо наведеното от ищеца възражение е неоснователно.