Решение № 636 от 11.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000504147 по описа за 2020 година

С Решение № 4772 от 06.08.2020г., постановено по гр.д.№ 3159/ 2019г., І-27 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на С. Б.

КР. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази су ма, считано от дата на прекратяване на наказателното производство 19.01. 2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен за разлика та над 20 000 лв. до 250 000 лв. Със същото решение са отхвърлени искове те с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от в размер общо на 188 505лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вре ди, включваща: 39 000 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000 евро - заплатено капаро за покупка на имот на „зелено“ , съгласно пред варителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010г.; 120 505 лв., представляващи цената, на която е продаден на публична продан семеен апартамент; 17 000 лв., представляващи разходвани семейни спестявания, ползвани за погасване на потребителски кредит; 12 000 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, съгласно КТ. Ищецът е осъден да заплати д.т. в полза на СГС в размер на 5.00лв., на основание чл.77 от ГПК.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част на иска за обезщетяване на неимуществените вреди и в отхвърлител ната част на обезщетението в размер на 12 000 лв., неизплатено трудово въз 1 награждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, а от ответника – в уважената част на иска за обезщетение на неимуществени вреди, ведно с присъдената законна лихва, с подробно изложени съображе ния в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде бен акт. ното:

Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно ос нование чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за имуще ствени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвине ние в извършване на престъпление, за което воденото срещу ищеца наказа телно производство е прекратено. В частта, с която са отхвърлени претен циите за обезщетяване на имуществени вреди за 39 000 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000 евро - заплатено капаро за покупка на имот на „зелено“, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010г.; - за 120 505 лв., представляващи цената, на която е продаден на публична продан семеен апартамент и за 17 000 лв., представляващи разходвани семейни спестявания, ползвани за погасване на потребителски кредит, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро бен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са на лице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на дър жавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение сре щу ищеца за престъпление от общ характер, производството по което е пре кратено поради недоказаност на обвинението. За неоснователно е намерено възражението на ответника по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като съпричиняване е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена ръзка с поведението на пострадалия, т.е. когато с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повди гане и поддържан на незаконно обвинение, но не и когато е упражнил свое процесуално право, гарантиращо му приключване на наказателното произ водство в разумен срок.

При обосноваване размера на претенцията за неимуществени вреди съдът е съобразил тежестта на обвинението, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от воденото наказателно производство, общата продължителност на производството от около 6 годи ни; задържането му за срок от 11 месеца, свързано с търпяни неудобство, притеснения и несигурност е приел, че сумата от 20 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните болки и страдания. За недоказани са приети твър денията, че по време на престоя в ареста е заболял от парадонтоза и че е имал психични проблеми, като и причинно-следствената връзка между дей ствията 2 на длъжностни лица от прокуратурата с публикации в интернет от носно задържането на ищеца. За да отхвърли иска за обезщетяване на иму ществени вреди в размер на 12 000 лв., неполучено трудово възнаграждение за 6 месеца, съдът е приел за неустановено по несъмнен начин, че прекратя ването на трудовото му правоотношение е свързано с незаконното обвине ние на ищеца.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на данни, обосно ваващи отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.

По делото категорично са установени елементите на фактическия със тав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, наказателното производство по кое то е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК/отм./-поради неотстранени съществени нарушения на процесуални правила, което е предпоставка за ан гажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, коя то е повдигнала обвинението. Настоящият състав изцяло споделя непроти воречивата практика на съдилищата по въпроса за приравняването по прав ни последици, с оглед основанието за ангажиране на отговорност за вреди по ЗОДОВ, прекратяването на наказателното производство от прокурату рата на основание чл.243, т.2 НПК, и от съда в случаите на чл.369, ал.4 НПК/отм./, тъй като основанието за прекратяването е едно и също. В този смисъл е Решение № 291/16.11.2011г. по гр.д. № 109/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. , с което е даден отговор именно на въпроса дали прекратяването на наказа телното производство на основание чл.369, ал.4 НПК следва да бъде подве дено под хипотезата на недоказаност на обвинението, което да съответства на основанието за търсена на отговорност по ЗОДОВ по чл.2,ал.1,т.3- дея нието не е извършено от лицето.

Неоснователно е оплакването на Прокуратурата на РБ за неправилна квалификация на исковете от първоинстанционния съд по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а не по чл.2б ЗОДОВ за ангажиране отговорност за дейност на орга ните на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решава не на делото в разумен срок. Не било съобразено, че именно бездействието на прокуратурата е довело до прекратяване на производството на основание чл.369,ал.4 НПК, както и че разпоредбата на чл.2бЗОДОВ била приета след цитираното Решение на ВКС от 2011г. Правната квалификация на иска съ дът извежда въз основа изнесените в исковата молба фактическите осно ва ния и петитум, които в случая изцяло припокриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба възра жение по чл.5 ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането поради използване от ищеца на правната възможност на производството по Гл.26 НПК „Уско ряване на наказателното производство“, от което се прави извод, че по него ва воля не се е стигнало до признаване от компетентен орган евентуалната незаконност на обвинението по повдигнатото обвинение, т.е. ищецът е пре пятствал оневиняването си. Упражняването от ищеца на разписани от зако на правни възможности не е и не може да се тълкува като поведение, с което да допринася за собственото си увреждане. А, направеното от ответната про куратура съждение, че по този начин ищецът е препятствал евентуалното си оневиняване, е неотносимо към защитния способ по чл.5 ЗОДОВ, тъй като освен, че е в сферата на предположенията, ищецът търси обезщетение в хи 3 потезата на прекратяване на наказателното производство по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, а не за „евентуална“ оправдателна присъда.

По жалбата на страните срещу присъдения от състава на СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди, намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на при чинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобразно дейст вително претърпените вреди от ищеца, болки и страдания, преценени с ог лед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД /т.11 от ТР №3/2005 на ОСГК/.

Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на нака зателното производство.

Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелст ва: тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъп ление по чл. 252, ал. 2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1,вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК – за това, че в съучастие като извършител с още три лица, без съответно разре шение са извършвали по занятие банкови и други финансови сделки /предо ставяне на парични заеми срещу 20 процента месечна лихва и срещу обе пе чение прехвърляне на собственост на недвижим имот/ както и платежни ус луги, за които се изисква такова разрешение, като са причинени значителни вреди и са получени значителни неправомерни доходи, за което е предвиде но наказание „лишаване от свобода от 5 до 10 години“; посочената в иско вата молба и установена продължителност на наказателното преследване - от 12.04.2011г., когато със Заповед № 2014 е задържан за 24 часа, до 19.01.

2017г., когато е потвърдено постановлението за прекратяване на наказател ното производство, или около пет години и десет месеца; взетите мерки за неотклонение и тяхната продължителност – „задържане под стража – общо 11 месеца, начиная от 12.04.2011г. до 12.03.2012г., изменена в последствие в „домашен арест“ в продължение на 40 дни.

Свидетелката К., съпруга на ищеца, сочи, че задържането му заедно с още хора станало показно в едно от заведенията на квартала. Вечер та с белезници и с трима цивилни полицаи дошли в дома им, направили обиск и отвели съпруга й в 05 РУ на МВР. След това започнал целият тор моз, който се отразил зле на цялото семейство. Нямал реална възможност за телефонен контакт с децата си от ареста, които впоследствие разбрали, че баща им е задържан, което ги разстроило за дълго време; престоят в ареста се отразил на съпруга й много зле, липсвали му децата и контакта с тях; поради задържането му, го уволнили от работа; семейството останало само с доходите на свидетелката, която трябвало да се грижи и за двете деца, поради което трябвало да търси помощ от роднини; трудно поемала и финан совите задължения, между които и погасяване на вноски по кредити, което в един 4 момент й се оказало невъзможно, поради липса на средства. В ареста му се появили психически проблеми; венците започнали да му се възпаля ват, получил парадонтоза; пиел лекарства за психиката; от него разбрала за тежките условия в ареста. Нямало промяна към него от близките, които добре го познават, но усетила промяна в хората от квартала.

От показанията на свидетеля В., водещ дело по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, съкалийник на ищеца, с когото са били в ареста през по-голямата част от престоя на ищеца, се установява, че състоянието му било доста изнервено; постоянно пушил – по две-три кутии на ден; бил нестабилен, притеснявал се за семейството си, за финансите и кредитите; че условията в ареста са не човешки – първо били трима човека, след това шест на шестнадесет кв.м.; започнали да му капят зъбите, имал парадонтит, но ни кой не му обръщал внимание; имал изтръпване на крайници, за което ходел на преглед; изпускал си нервите пред него, плачел; най-много се измъчвал, затова че никога не е бил криминално проявен и че го задържат „ей така, без нищо“.