Решение № 266 от 19.06.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Плевен, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100865 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.52 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ю. М. М. от гр.Л., Плевенска област, чрез пълномощникът му и съдебен адрес адв. Н. Н. от ПАК, кантора гр.********* против Б. А. А. от гр.Л., Плевенска област, с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 80 000 лв., като сумата се претендира ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.08.2022г./дата на увреждането/ до окончателното и заплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 04.08.2022г., в гр.Л., ответникът нанасяйки побой на ищеца, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка. На 05.08.2022 Ю. М. е постъпил в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД с оплаквания за болки в корема, където при условията на спешност му е била извършена операция отстраняване на слезката/спленектомия/. След операцията е проведено в периода от 05 до 12 август 2022 година и болнично лечение за възстановяване на здравето.

Ищецът твърди, че по повод извършеното от Б. А. деяние, на 04.08.2022г. в гр.Л., от РП-Плевен му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.128 ал.2, вр. с ал.1 от НК, по образуваното за случая ДП №ЗМ 194/2022 по 1 описа на РУ-Л., прокурорска преписка № 4994/2022 по описа на РП-Плевен.

След приключване на разследването, в Районен съд - Л. е бил внесен обвинителен акт против Б. А. и образувано НОХД 27/2023г. По делото е одобрено споразумение между подсъдимият А. и РП-Плевен, с което А. се признава за виновен за това, че на 04.08.2022година, в гр.Л. причинил на Ю.

М. М., от същият град тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка. Със споразумението му е било определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, на основание чл.66 от НК, с четири годишен изпитателен срок. В исковата молба се твърди и това, че вследствие на нанесения побой и причинената сериозна травма довела до отстраняване на слезката, здравословното състояние на ищеца рязко се влошило. Станало е невъзможно да работи поради указанията да спазва режим с минимални физически натоварвания. Болките в корема и чувството на отпадналост станали за него ежедневие.След завръщането си във Федерална Република Германия, където работил преди инцидента, не могъл да възстанови трудовото си правоотношение и останал в къщи на издръжката на съпругата си. През 2023год. посещавал болнични заведения както в Германия, така и в Република България с еднотипни оплаквания за болки в корема, отпадналост, сърдечни смущения. Издадени са му медицински документи-Медицинско удостоверение от 28.04.2023г. от групова медицинска практика в гр.Абтщайнах, ФРГ, констатиращ неговата неработоспособност и епикриза от 28.07.2023год. на МБАЛ „Сърце и мозък" гр.Плевен, установяваща несигнификантна коронарна атеросклероза.

Продължаващите повече от година здравословни оплаквания и неработоспособност, изцяло променили жизненият ритъм на ищеца и създали в него чувството за малоценност и усещането, че животът му е ограничен до домашният режим, до монотонност и невъзможност активно да работи за семейството си. Изживяните болки по време и след инцидента и страхът от влошаване на здравословното му състояние, поради това че отстраненият орган ще оказва неблагоприятно въздействие на здравословното му състояние до края на живота му допълнително са оказали неблагоприятно отражение на неговото общо състояние.

Ищецът се позовава на чл.300 от ГПК, съгл. който текст влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда правните последици от деянието, относно това: извършено ли е 2 деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като счита, че одобреното споразумение по НОХД 27/2023г. по описа на РС Л., имащо последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.383 ал.1 от НПК, следва да се зачете. Съдът следва да приеме за безспорно установено между страните, че настъпването на вредоносния за ищеца резултат е вследствие нанесеният му побой от Б. А. - пряка последица от неговото противоправно поведение. Позовава се на чл.51, ал.1 от ЗЗД, съгл. който обезщетението за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането, като на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, претендира ответника да му заплати за претърпените от него болки и страдания обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до окончателното и заплащане, както и направените в производството деловодни разноски. Към исковата молба са приложени и приети следните писмени доказателства: Заверени копия от епикриза от 12.08.2022, издадена на ищеца от Отделение по колонпроктология и гнойно-септична хирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен; медицинско удостоверение от 28.04.2023 от групова медицинска практика в гр.Абтщайнах, ФРГ/на немски, с превод на български език/, епикриза от 28.07.2023год., издадена на ищеца от МБАЛ „Сърце и мозък" гр.Плевен; протокол със заличени данни от съдебно заседание на 02.02.2023 по НОХД 27/2023г. по описа на РС-Л.; уведомление по чл.75 ал.2 от НПК на РП-Плевен; писмо от 28.08.2022 на РУ-Л..

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б. А. А. от гр. Л., Плевенска област, чрез пълномощника му адв. М.

Л. С. от АК-Плевен, в който е взето становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен в предявения му размер. Ответникът признава факта, че е одобрено посоченото в исковата молба споразумение по НОХД № 27/2023г. по описа на РС-Л.. В тази връзка признава иска за неимуществени вреди по основание, но относно размера, счита че е многократно завишен, с оглед съдебната практика. Счита, че липсват доказателства за „рязко влошаване на здравето", а напротив - от писмените доказателства е видно, че следоперативният период е протекъл гладко, а ищецът е изписан с подобрение, като препоръката е единствено за спазване на хигиенно-диетичен режим. Не се твърди, а и не се представят доказателства ищецът да е с намалена трудоспособност и освидетелстван от ТЕЛК. Последното му 3 изследване /от 28.07.23г./ е констатирало "добро общо състояние", а поставената диагноза "несигнификантна коронарна атеросклероза" е заболяване на сърцето и няма връзка с нараняването му.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 от ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл.45 от ЗЗД и е допустим.

Относно неговата основателност, съдът взе предвид следното:За уважаване на предявения иск следва да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки, а именно: противоправно поведение на ответника; вреди, причинени на ищеца; причинените вреди на ищеца да са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника и неговото поведение да е виновно, като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция.

Безспорно е между страните, че вследствие нанесен побой на 04.08.2022 г. в гр. Л. на ищеца е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка. На следващия ден ищецът е постъпил в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, където му е извършена спленектомия /отстраняване на слезката/, като болничното лечение е проведено в периода от 05.08.2022 г. до 12.08.2022 г., след което ищецът е бил изписан с указания за извършване на периодични наблюдения. Безспорно е, че по повод деянието на ответника Б. А. А., на 04.08.2022 г., в гр. Л. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.128 ал.1 вр. ал.2 от НК. След приключване на разследването е внесен обвинителен акт в Районен съд – гр. Л., като е образувано НОХД № 27/2023г. по описа на същия съд. Наказателното производство е приключило със споразумение от 02.02.2023г., по силата на което подсъдимият Б. А. А. се е признал за виновен в това, че на 04.08.2022 г. в гр. Л. е причинил на Ю. М. М. от същия град тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като му е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с четиригодишен изпитателен срок.

Безспорно е извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, установено в проведеното наказателно производство.

4

В тази връзка съдът съобрази ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, с което е прието, че ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това в настоящия граждански процес не само не е необходима, а и е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно споразумение или решение. Съдът приеме и зачита установеното с посоченото по-горе споразумение № 13/02.02.2023 г., постановено по НОХД № 27/2023 г. по описа на ЛРС.Причинната връзка между нанесения побой и травматичните увреждания, причинени на ищеца не се оспорвата, а и се установяват от приложената по делото Епикриза на Ю. М. М., ИЗ № 22834 /л.5 от делото/. Видно от същата, ищецът е постъпил в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен на следващия ден след инцидента – 05.08.2022 г. и на същия ден е извършена операция за отстраняване на слезката.Безспорно е, че с Експертно решение № 93828 от 31.10.2023г. на ТЕЛК – трети състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, на ищеца е призната 56,00% ТРН, без чужда помощ, за срок от две години, с водеща диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“.

Спорно по делото е какъв е видът и размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди, какъв е справедливият размер на обезщетението, който може да компенсира парично претърпяната травма, представляваща тежка телесна повреда, с оглед на оздравителния период и степента на възстановяване на здравето на ищеца.

За изясняване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и е назначена съдебно-медицинска експертиза.

От представената от ищеца Епикриза, издадена от Клиника по хирургия, Отделение по колопроктология и гнойно-септична хирургия при УМБАЛ „Др Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, където на Ю. М. М. е направена операцията за отстраняване на слезката, по ИЗ № 22834, се установява, че той 5 е постъпил на 05.08.2022г. и е изписан на 12.08.2022г., т.е престоял е 7 дни в болничното заведение. По делото е представена и приета и Епикриза, издадена от Клиника по кардиология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.

Плевен, където ищецът е постъпил на 27.07.2023г. и е бил изписан на 28.07.2023г., от която се установява, че е лекуван за „Несигнификантна коронарна атеросклероза“. Съгласно посоченото в „Изход от заболяването“, той е бил изписан с подобрение, без усложнения. Представено е и Медицинско удостоверение от 28.04.2023г., издадено от общопрактикуващ лекар от Германия, което е оспорено от ответника като документ и в което е отразена следната „анамнеза" по разказ на пациента : „След инцидента пациента имал постоянни болки в корема и отпадналост. Оттогава бил неработоспособен". От Експертно решение № 93828 от 31.10.2023г. на ТЕЛК/на л. 69/, с което на ищеца е призната 56,00% ТРН, без чужда помощ, за срок от две години, с водеща диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“, се установява, че поради диагнозата му на същия са противопоказни условия на труд, които изискват системни физически усилия. Определената обща 56% ТНР е за 50% ИБС/исхемична болест на сърцето/ и 30% за ломбална радикулопатия с хронично рецидивиращ характер и чести болкови рецидиви.