Решение № 1495 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100900305 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 305 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „С.Л.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „*******, представлявано от управителя М.С.Т., срещу „В.С.” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Tриадица, ул. *******, представлявано заедно от управителите Р.С.Т. и И.А.М., обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на сума в размер на 25100 лева, част от дължимо обезщетение за причинени вреди в общ размер на 753000 лева, надхвърлящи 1 размера на уговорената мораторна неустойка за неизпълнение на задължението за завършване в срок на строителството на обекти, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 11.07.2008 г. и на предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 08.08.2008 г., изразяващи се в пропуснати ползи – неполучен наем за периода 12.06.2009 г. – 13.02.2023 г., сума в размер на 11500 лева, представляваща дължима, съгласно посочените договори, мораторна неустойка в максимален размер от 10 %, заедно с обезщетение за забава върху тази неустойка в размер на 15767,02 лева за периода от 13.09.2009 г. до 13.02.2023 г..

В исковата молба „С.Л.“ ООД твърди да е сключило с ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството на 11.07.2008 г. с предмет строеж и прехвърляне правото на собственост върху апартамент № 5 и апартамент № 6 и гаражи № 17 и № 18, част от жилищна сграда, изграждаща се в УПИ ХХХIХ, кв. 22а местност „Симеоново - Драгалевци“ и последващ предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 08.08.2008 г. с предмет строеж и прехвърляне правото на собственост върху апартамент № 8 и гараж № 9 от същата сграда. Срокът за изпълнение на строителството по двата договора бил 12.06.2009 г., като забавата на ответника пораждала вземане за мораторна неустойка в размер на 0,05 % на ден, но не повече от 10 % от заплатената от купувача за обектите сума. По договорите купувачът заплатил общо 115000 лева, съответно дължимата мораторна неустойка, с начален момент на начисляване 13.09.2009 г. била в размер на 11500 лева, а обезщетението за забава върху нея – 15767,02 лева. Претърпените от ищеца в резултат на забавата вреди били в размер на 753000 лева, от които заявява, че претендира част в размер на 25100 лева, наред с неустойката от 10 % и начислената върху нея законна лихва в размер на 15767,02 лева.

В отговор на исковата молба ответникът, „В.С.” ООД, излага доводи за нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно как претенцията за вреди се отнася към мораторната неустойка, което възражение е неоснователно, тъй като няма пречка ищецът да претендира мораторна неустойка, заедно с обезщетение за вредите, които твърди да я надхвърлят.

По същество счита исковете за неоснователни, като твърди, че договорите са подписани само от един от управителите на дружеството, при упражнявана заедно представителна власт, с оглед което изрично се противопоставя на извършеното само от един от управителите действие по сключване на предварителните договори с ищеца. Прави и изрично възражение за изтекла давност по отношение на претендираните вземания.

В допълнителна искова молба, с оглед направените от „В.С.” ООД оспорвания, ищецът уточнява претенциите, като заявява изменение на основанието за дължимост на сумата 11500 лева, която вместо мораторна неустойка следвало да се счита обезщетение за пропуснати ползи за периода 13.12.2019 г. – 13.02.2020 г., съответно намалява пълния размер на претенцията за пропуснати ползи до сумата 210000 лева, което обаче не представлява изменение на предявения частичен иск, но периодът за който се твърди настъпването на вредите се ограничава до 13.02.2020 г. – 13.02.2023 г.. Претендираното мораторно обезщетение от 15767,02 лева следвало да се счита върху обезщетението за вреди, а не върху вземането за неустойка.

Съдът е приел за необходимо ищецът да уточни претенциите за обезщетение по всеки от сключените предварителни договори, които са различни, както и вземането за 2 обезщетение за забава върху дължимото по всеки договор обезщетение в рамките на предявените общи размери на исковете.

В изпълнение на указанията е постъпила молба, вх. № 54382/07.06.2023 г., с която указанията на съда са изпълнени, но едновременно с това е направено искане за увеличаване размера на предявените частични искове за престиране на обезщетение за пропуснати ползи, което е допуснато с определение от 08.06.2023 г., като съдът е приел, че предмет на производството са предявени частични искове за заплащане на обезщетение за причинени вреди, надхвърлящи размера на уговорената мораторна неустойка от неизпълнение на задължението за завършване в срок на строителството на обектите, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 11.07.2008 г. и предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 08.08.2008 г., изразяващи се в пропуснати ползи – неполучен наем за периода 13.02.2020 г. – 13.02.2023 г., в размер на 25050 лева по всеки договор, частично от вземане в размер на 140000 лева по договора от 11.07.2008 г. и от 70000 лева по договора от 08.08.2008 г., съответно претенцията за заплащане на сумата 11500 лева в обезщетение на пропуснатите ползи за периода 13.12.2019 г. – 13.02.2020 г. от неизпълнение на задължението за изграждане на недвижимите имоти в уговорения срок е предявена за сумата 8000 лева за вредите по договора от 11.07.2008 г. и за сумата 3500 лева – по договора от 08.08.2008 г., като се претендира върху обезщетенията и законна лихва в размер на общо 15767,02 лева за периода 13.12.2019 г. – 12.02.2023 г..

В отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа доводите за нередовност на исковата молба и съответно неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 11.07.2008 г. и предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка в строителството от 08.08.2008 г., „В.С.” ООД и „С.Л.“ ООД се задължили да сключат окончателен договор за прехвърляне правото на строеж и правото на собственост върху самостоятелни обекти от жилищна сграда, изграждаща се в УПИ ХХIХ, кв. 22а, местност „Симеоново - Драгалевци“ – II част, по плана на гр. София, а именно: апартамент № 5, апартамент № 6, апартамент № 8, гараж № 17, гараж № 18 и гараж № 9, срещу цена в общ размер от 280000 лева, без ДДС. С договорите продавачът „В.С.” ООД се задължило да изгради обектите, представляващи апартаменти в посочената в договора степен на завършеност: стени и тавани – гипсова шпакловка, под – циментова замазка, ел. инсталация – изградена до апартаментно табло, ВиК инсталация – на тапа, ОиВ инсталация – с поставени отоплителни радиатори, външна ПВЦ-дограма, метална входна врата и вътрешни дървени врати, в срок от 24 месеца, считано от 12.06.2007 г., което означава до 12.06.2009 г..

Предварителните договори са сключени от юридически лица и съответно волята им е обективирана от вписаните в търговския регистър органни представители. По отношение на продавача „В.С.” ООД към момента на сключване на предварителните договори, представителството се е осъществявало съвместно от Бранимир Г. и Румен Терзиев, което означава, че за да е налице волеизявление на дружеството е необходимо то да бъде обективирано и от двамата съвместно представляващи го управители. В случая, представените с исковата молба преписи от предварителните договори съдържат подписи на 3 заедно осъществяващите представителството физически лица и макар подписът на управителя Г. да е недостатъчно ясно визуализиран, видно е, че такъв е положен и съответно оспорването на автентичността му е следвало да бъде направено с отговора на исковата молба. Пропускането на този срок от страна на ответника „В.С.” ООД налага съдът да счита, че положеният във всеки от договорите подпис е изпълнен от соченото за него автор лице Бранимир Г., тъй като обвързващата съда формална доказателствена сила на документите не е опровергавана.

С договор за продажба на право на строеж върху недвижи имот, оформен в нотариален акт № 191, том IІ, рег. № 11192, дело № 376 от 2009 г. на нотариус Р.Д. № 274 в регистъра на НК, на 29.04.2009 г. „В.С.” ООД прехвърлило на „С.Л.“ ООД правото на строеж върху недвижими имоти, представляващи апартамент № 5, апартамент № 8, апартамент № 6, подземен гараж № 8 (предварителният договор няма за предмет гараж № 8, а № 18), подземен гараж № 17 и подземен гараж № 9, които са част от жилищна сграда № 1, която ще бъде изградена в УПИ ХХІХ -1515 от кв. 22а по плана на гр. София, срещу цена в общ размер от 115000 лева, която продавачът признал да му е заплатена преди сключването на договора. Спор относно автентичността на положените от представляващите „В.С.” ООД в нотариалния акт подписи не е повдиган.

В производството са приети основно и допълнително заключение на съдебнооценителна експертиза, въз основа на които съдът изгражда фактическите си изводи.

Вещото лице е категорично, че предлаганите за отдаване под наем на пазара обекти са с изпълнени довършителни работи, обзаведени и с необходимото за ползването им оборудване като апартаментите обичайно се предлагат с включено ползване на паркомясто или гараж. Пазарният наем за тристаен апартамент (каквито са апартамент № 5 и апартамент № 8) за периода 13.12.2019 г. – 13.02.2023 г. възлиза на общо 49050 лева, а за двустаен, какъвто е апартамент № 6 за същия период възлиза на сумата 50960 лева. Определената стойност не представлявала пазарна, тъй като имоти в сгради с незавършено строителство не се предлагали на пазара. Наемната цена за ползване на гараж за същия период би била 6845 лева, съгласно допълнителното заключение, но в този случай наемната цена за процесния период за всеки апартамент следва да бъде редуцирана и би възлязла съответно за апартамент № 5 на сума в размер на 42630 лева, за апартамент № 6 – 43330 лева и за апартамент № 8 - 45010 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД .

Исковете са неоснователни.

Основателността на предявените осъдителни искове за престиране на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за строеж на самостоятелни обекти (апартаменти и гаражи), виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя да изгради обектите в уговорената степен на завършеност в срок, в пряка причинно-следствена връзка, с което неизпълнение в правната сфера на възложителя са настъпили неблагоприятни изменения, изразени в пропусната сигурна възможност за получаване на парична престация (месечен наем) от предоставянето им за ползване на трети лица.

В производството не се събраха доказателства да е налице сигурност за получаване на 4 наемна цена за предоставено ползване на процесните имоти, т.е. в производството не е доказано в правната сфера на „С.Л.“ ООД да са настъпили вреди, поради което е безпредметно да се обсъжда дали тези вреди надхвърлят размера на уговорената мораторна неустойка.