Решение № 137 от 27.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Смолян, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500123 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 521/11.11.2025г., постановено по гр.д.№ 1398/2024г. по описа на Районен съд-Смолян е признато за установено в отношенията между М. Р. К.,с ЕГН **********, и "Т. Б. А.

Б." ЕАД, с ЕИК *********, че договор за потребителски кредит №7053539924 от 18.12.2023г., сключен между М. Р. К. и "Т. Б. А. Б." ЕАД, е нищожен, на основание чл.26 от ЗЗД, поради противоречието му със закона. Осъден е ответника "Т. Б. А. Б." ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца М. Р. К., с ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 122,47 лева за платена държавна такса, както и 355,34 лева за възнаграждение за вещото лице по ССчЕ(с таксите за превод). Осъден е ответника „Т. Б. А. Б." ЕАД, ЕИК*********, да заплати на адвокат Л.

К. Б. от АК – гр.София адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева за осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство по делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ *****/04.12.2025г., изпратена по ЕПЕП на 03.12.2025г. от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К. З. оплаквания за неправилност.Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР.Твърди се, че в отговора на исковата молба подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита и че кредитополучателят сам е пожелал ползването на тази допълнителна услуга - застраховка, както и че отказът от застраховката,след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователната премия е разход по кредита само когато сключването на договора 1 застраховка е задължително условие за получаването на кредита.За установяване на обстоятелството, че застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит е поискано назначаване на експертиза, което доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстанционният съд. Съдът не е обсъдил и изложените правни и финансови аргументи относно характера на застрахователната премия, която от правна страна представлява допълнителна услуга, а от финансовата застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. В този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита.При отказ от застраховката застрахователната премия се възстановява на потребителя, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Преди да сключи договора за кредит ищецът е подписал Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, като е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка и приемането на Общите й условия. В чл. 4.4. е предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя. В чл.

13.2. е предвидена и възможността клиента да поиска да бъде прекратено покритието му по застраховката в хипотезата при пълно предсрочно погасяване. Неправилно съдът е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Няма съмнение, че при включването на разход по застраховката към ГПР последният ще се измени. Основният въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат включени в ГПР, като отговора следва да бъде отрицателен, каквато е и съдебната практика. След като е приел , че застрахователната премия следва да се включи в ГПР и респективно, че като не е включен реалният размер на ГПР не отговаря на посочения на в договора, районният съд е постановил неправилно решение, като е приел, че процесният договор за потребителския кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1523/26.02.2026г. от М. Р. К., чрез пълномощника й адв.Л. Б., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно първоинстанционния съд е определил процесния договор като недействителен. Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, доколкото се явява показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя, като му позволява да прецени икономическите последици на сключения от него договор. Неправилно застрахователната премия е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „Т. Б. А.“ ЕАД и в нито един момент сумата не е била на разположение на ищцата, т.е. тя не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. С оглед характера на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР.Кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 38.18 % нараства допълнително и обогатява неоснователно 2 кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, което е безспорно се доказва от съдебносчетоводната експертиза.В настоящата хипотеза сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото въпреки клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10-годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. След като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ответното дружество е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Потребителят е поставен в невъзможност да прецени икономическите последици на заемното правоотношение. Посочените обстоятелства водят до недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК и към него следва да се приложат последиците на чл. 23 от ЗПК, като потребителят дължи само чистата му стойност.Моли да потвърдено обжалваното решение като правилно и на основание чл.38,ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят "Т. Б. А. Б." ЕАД, редовно призован не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззиваемият М. Р. К., чрез пълномощника й адв.Л. Б., в представено писмено становище оспорва въззивната жалба и поддържа отговора й.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно ,допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявени от М. Р. К. срещу „Т. Б. А. Б.“ ЕАД установителен иск да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 7053539924/18.12.2023г., сключен „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК и като съдържащ нищожни клаузи.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.11,л.1,т.10 от ЗПК. Твърди се, че таксата за застрахователната премия не е нищожна и не следва да се включва в ГПР, тъй като застраховката не е била задължителна за сключването на договора за потребителски кредит, поради което не следва да се приема като част от разходите при 3 изчисляването на ГПР.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 7053539924/18.12.2023г., по силата на който „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, като кредитор е предоставил на М.

Р. К. като кредитополучател (потребител) потребителски паричен кредит в размер на 3000 лева, с общ размер на застрахователна премия 382,68 лв., от които Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА+ Сметка(bill) 262,80 лева и застраховка ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill) в размер на 119,88 лв. Общият размер на кредита е 3382,68 лева със срок за връщане до 25.12.2024 г. , съгласно чл.6 от Договора. В чл. 9 е договорен ГЛП в размер на 34,13 %, а в чл.10 ГПР в размер на 38,18 %.

Общата дължима сума по договора за кредит е 4040 лева. От приложения към договора погасителен план се установява, че връщането на кредита следва да се извърши от потребителя на 12 равни месечни вноски в размер от по 336,67 лева всяка, включващи лихва и главница. От представеното заверено копие от сертификат № 170535399242023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, се установява, че между застрахователите Кардиф Животозастраховане, клон България и Кардиф Общо застраховане, клон България и М. Р. К. е възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка с предмет съгласно Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Т. Б. А. Б. ЕАД. По делото са представени и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подадена от М. Р. К., за сключване на процесния договор.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с Договор за потребителски кредит от 18.12.2023г., „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е предоставила на М. Р. К. потребителски паричен заем при следните условия: - размер на кредит 3000 лв.; - размер на застрахователна премия -328,68 лв.; - застраховка - BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА262,80 лв.; - застраховка - ВANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА-119,886 лв.; - общ размер на кредита -3382,68 лв.; - срок на кредита-25.12.2024г.; - ГЛП -34,13%; - ГПР - 38,18 %; - обща дължима сума - 4040 лв.Съгласно погасителния план кредитът следва да се върне на 12 месечни погасителни вноски от по 336,67 лева всяка в периода от 25.01.2024г. до 25.12.2024г. , като сумата по погасителната вноска включва главница, лихва и застрахователна премия, която е присъединена към главницата, съгласно чл.7.1 от договора. Вещото лице установява, че при включване на застрахователната премия в общия размер на разходите по кредита размерът на ГПР става 77,65%, а ГЛП 58,86%, като относимия основен лихвен процент на БНБ за периода на договора е 3,79%.