Решение № 2694 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330100065 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. М. М. срещу “Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 200 лева, представляваща вписано вземане в ЦКР под № **с дата на разрешаване на кредита **г.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата извършила справка в ЦКР, като установила, че ответното дружество е вписало като дължимо вземане в размер на 200,00 лева с източник – договор за кредит № **с дата на разрешаване на кредита: **г. Посочва се, че ищцата никога не била сключвала такъв договор, като ако е сключвала – вземанията по него били погасени.

Поради изложеното предявява исковата претенция и претендира разноски в производството.

С молба вх. № 3741/13.01.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, се посочва, че справката в ЦКР била извършена през март 2024 г., като вземането било вписано и към настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от “Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, с който се признава, че между страните е бил сключен договор за кредит № **от **г., но се оспорва вземания по същия да са вписани в ЦКР. Поради изложеното се посочва, че ищецът не е дал повод за завеждане на делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна и правна следното:

По делото е представена справка от ЦКР към БНБ на името на ищцата, от която е видно, че ответното дружество е вписало вземане в размер на 200 лева по договор за потребителски кредит от **г.

С отговора на исковата молба изрично се признава, че ищецът няма 1 задължения към ответното дружество в размер на 200 лева по договор за заем от **г.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск се явява основателен, като съображенията за това от правна страна са следните:

Според разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с подаваната информация от ответника в Централния кредитен регистър към БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира, че с наличието на така заявеното вземане от ответника, за ищеца е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост. С подаването на информация в Централния кредитен регистър ответникът е декларирал в публичното пространство кредитна задлъжнялост на ищеца за сумата от 200,00 лева, при което същият се обективира като ненадлежен платец и с това се накърнява неговият кредитен авторитет. Ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред погасяването на процесното задължение, чиято дължимост публично е декларирана от ответника.

Съобразно гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се поражда право на разноски в полза на ищеца. Такива са извършени за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение дължимо от ответника на процесуалния представител на А.

М. – адв. Б..

При определяне на размера на следващото се възнаграждение както за осъщественото представителство по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., така и това осъществено въз основа на сключения от ищеца по насрещния иск Договор за правна защита и съдействие следва съдът счита следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако 2 установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид цената на предявения иск, фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е приключено в едно съдебно заседание, като са събирани единствено писмени доказателства, съдът счита, че на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД адв. Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 300,00 лева.

В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото, да не се присъждат разноски на ищеца. Видно от приетата по делото справка от ЦКР към БНБ, посоченото задължение фигурира като текущо за ищеца. Същото е вписано от ответника на основание чл. 4, т.2 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, като ако същият действително не е претендирал вземането по договора, е следвало да подаде такава информация по реда на чл. 10 и чл. 11 от посочената Наредба. След като не е отразено, че сумата е погасена след постъпване на информация от ответника, то настоящият съдебен състав приема, че същата се претендира, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, респ. възлага в тежест разноските на ответника /в този смисъл Решение № 909 от 28.06.2022 г. по в. гр. д. № 1316 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив/.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът А. М. М., ЕГН: ******, не дължи на ответника “Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, ЕИК: 206613478, сумата от 200 лева, представляваща вписано вземане в ЦКР под № **с дата на разрешаване на кредита **г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, ЕИК: 206613478, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. М., ЕГН: ********, сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА “Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, ЕИК: 206613478, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Б., личен номер **, АК – **, със съдебен адрес: гр. **, ул. „**“ № **, сумата в размер на 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца А. М. М., ЕГН: *******, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3