Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3437/2024
Вид
Решение № 301
Подписан
19.03.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300503437 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез юрисконсулт Р. Х., против решение №4343 от 05.11.2024 г., постановено по гражданско дело №15798/2023 г. на ПдРС, ХVІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от „*********” ЕООД срещу О.

В. З., З. С. З. и В. С. З., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 1880.04 лева, разпределена по 626.68 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г. за имот, находящ се в гр. *********, с потребителски номер *******, както и сумата от 519.31 лева, разпределена по 173.10 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на мораторната лихва върху главницата за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3567/01.06.2023 г. по ч.гр.д. №7849/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Оспорва се изводът на съда, че не е доказано по какъв начин е определено количеството ползвана вода. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, предявени от „**********” ЕООД гр. *********, срещу О. В. З., ЕГН **********, З. С. З., ЕГН ********** и В.

С. З., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на доставяни от ищеца услуги за имот в гр. **********, за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима 2 сума и период. Претендира се и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 519.31 лева за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г. Ответниците фигурирали в базата данни на оператора с потребителски номер *******, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Твърди се, че измервателното устройство в имота на потребителите в процесния период не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, в която връзка било връчено известие за нередовен водомер, като предоставените в имота ВиК услуги били определяни съгласно чл. 26, ал.

1 от общите условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период е определено за двама обитатели по 5 куб.м на човек или 10 куб.м. Връчвани са покани за доброволно изпълнение, но това не е направено.

Вземанията са претендирани по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7849/2023 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се да се признае за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 1880.04 лева, разпределена по 626.68 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.11.2016 г. – 30.03.2023 г. за имот, находящ се в гр. *********, с потребителски номер *******, както и сумата от 519.31 лева, разпределена по 173.10 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на мораторната лихва върху главницата за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3567/01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7849/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, чрез назначения им особен представител адв. К., с който се оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответниците имат качеството потребители на предоставената от ищеца услуга. Твърди се, че между страните не е налице валидно облигационно отношение, по което ищецът да е извършил доставка, а ответниците да са потребявали начислените количества вода. Възразява се, че в процесния период за посочения в исковата обект са доставяни твърдените ВиК услуги по доставка на питейна вода и се оспорва реалното потребление на същите. Възразява се срещу методиката на изчисление на претендираните от ищеца суми. Оспорват се твърденията, че за процесния период измервателното устройство в имота не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, както и, че е връчвано известие за нередовен водомер. Не са налице предпоставки за служебно начисляване на стойност на ВиК услуги по тарифа в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество. Оспорват се описаните в исковата молба фактури, доколкото 67 от описаните 69 фактури, с посочени номера, са с идентична дата, а именно:

09.02.2023 г., а същевременно се отнасят за различни месечни периоди на 3 потребление. Оспорват се представените от ищеца карнети и справки за водомерите на абонати, като се сочи, че същите съдържат единствено благоприятни за издалата ги страна данни. Оспорва се приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, доколкото същата е адресирана до друго лице, което не е страна в настоящото производство, като се изтъква, че по делото не са налице доказателства за това, каква е връзката между посоченото в поканата лице и ответниците. Освен това абонатният номер не съответствал на посочения в исковата молба. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на районния съд е прието за установено следното:

Ч. гр. д. № 7849/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII гр. с., е образувано по подадено от „******** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед №3567/01.06.2023 г. Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е предявен искът – предмет на настоящето производство, като е налице пълен идентитет между претенциите по двете дела, като предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.

86 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответниците са потребители на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ********, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това, дали ответниците имат качеството „потребители” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Прието е, че от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 030232134/28.05.1998 г. на Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“, се изяснява, че като собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. *******, са вписани С. З. и О. З.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № ГР-321/06.06.2024 г., издадено от Община П., С. З. З. е починал на *******г. и е оставил за наследници О. В. З. /съпруга/, З. С. З. /син/ и В. С. З. /син/ 4 ответниците по делото. С оглед изложеното съдът е приел, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост на основание наследствено правоприемство по отношение на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребители на процесния имот, които имат задължението да заплащат потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга е съобразено, че начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „********” ЕООД – гр. П. Прието е, че в исковата молба се излагат съображения, че измервателното устройство в процесния имот не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, поради което начисляването на потребеното количество вода е извършено по правилата на чл. 26, ал. 1 ОУ според средномесечния разход за съответния период през предходните три години. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По делото не е представено известие за нередовен водомер, поради което изложените в тази насока твърдения не са подкрепени с доказателства. Не се установило водомерът да не е отговарял на съответните изисквания за годност, нито от кога, евентуално, е бил неизправен или кога е монтиран такъв. Не се установило и да са извършвани каквито и да било проверки в тази връзка. При установени повреди или несъответствия, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срок за отстраняването . В тази насока от страна на ищеца не са ангажирани нито гласни, нито писмени доказателства за нередовност на измервателното устройство. По този начин същият не се установила изправността на страната в изпълненията на задълженията по договора, а именно: доставено количество питейна и отведена вода, която да е отчетена по надлежния ред, за да възникне задължението на ответниците за нейното заплащане. Именно това е мотивирало съда да отхвърли исковете.