Решение № 51 от 30.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Б. Андр. М. като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600123 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т. е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е въззивна жалба от адв.Е.С. от АК - Варна, защитник на подсъдимия АТ. Н. М., против присъда № 58/26.08.2021 г. постановена по НОХД № 1647/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна-36-ти състав.

С атакуваната присъда подсъдимият А. М. е признат за виновен в това, че през периода 31.05.2020 г.-07.06.2020 год. в гр.Варна,в условията на продължавано престъпление е нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората-т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., издадена и допълнителна Заповед № РД01-140/19.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г.,изменена и допълнена със Заповед № РД -01-271/19.05.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД -01288/01.06.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД -01-314/04.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като лице по т.5 от последната заповед, пристигнало от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и било поставено под 14-дневна карантина в домашни условия с Предписание за поставяне под карантина № 200528/266121 на РЗИ-Варна,считано от 28.05.2020 год.,не изпълнил задължението да не напуска адреса ,на който се изпълнява карантината за посочения в предписанието срок-гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26,ет.4,ап.10,като деянието е извършено по време 1 на извънредна епидемична обстановка,обявена с Решение на Министерски съвет № 325/14.05.2020 год., поради което и на основание чл.355,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.54 от НК било осъдено на ТРИ МЕСЕЦА месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ,считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се заявява, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон. По отношение на обвинението защитата на подс.М.-адв.С.,счита същото за недоказано от обективна и субективна страна,тъй като самото предписание е следвало да се счита за незаконосъобразно и невалидно,тъй като е било издадено от некомпетентен орган,освен това лицето не знаело че за него въобще съществувала забрана да напуска дома си ,поради което и фактическата обстановка по делото не е безспорно установена и доказана.Поради което и се настоява за отмяна на присъдата на ВРС и постановяване на оправдателна такава.

В с. з. пред въззивната инстанция подсъдимият М., редовно призован, не се явява лично, а за него се явява упълномощения му защитник. Последната поддържа жалбата на посочените в нея основания, като заявява, че желае нейният подзащитен да бъде оправдан,тъй като изобщо не е извършил така посоченото деяние в обв.акт на ВОП.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за обективната и субективната съставомерност на деянието, а установените фактически обстоятелства, относими към обективните признаци не дават основание за преквалифициране по чл.355,ал.1 от НК. Настоява присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Варненският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с. з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2020 г. в 02,52 часа подсъдимият А.М. се завърнал от Кралство Великобритания в Република България, като преминал границата през ГКПП Аерогара -Варна. В изпълнение на процедурата ,М. бил посрещнат от служител на РЗИ-Варна,още на летището,т.к. бил лице с данни на пристигащи от рискови страни.Той заявил адрес на който ще пребиваваул.“Г.Д.“№26. Като на същият било направено предписание за поставяне под карантина вх.

№100528/266121/28.05.2020 год. на РЗИ-Варна. В документа било посочено,че същият се поставя под карантина на горепосочения адрес за срок от 14 дни,считано от 28.05.2020 г.

2 до 10.06.2020 г. Той подписал предписанието,както и разписка за връчена декларация за запознаване с предписанието за поставяне под карантина. С това била завършена и процедурата по уведомяването му и за наказателна отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да напуска адреса ,на който е заявил,че ще пребивава за срока на карантина.Контролът върху изпълнението на предписанията на Министъра на здравеоопазването бил възложен на съответните районни полицейски управления в страната. Въпреки това подс.М. решил на 31.05.2020 год. да напусне адреса за карантина ,за да се разходи.Междувременно свидетелите И.Ж. и Ц.Л.-служители в Първо РУ-ОДМВР-Варна,които били натоварени със задачата да проверят лицата поставени под карантина отишли около 12,18 часа на 31.05.2020 год. на адрес гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26 да проверят лицето,където при позвъняване на мобилния му телефон той не отговорил. Те позвънили и на жилището му,но там се показал баща му ,който казал че е излязъл. След около 8 /осем/минути лицето се върнало с такси ,като ги уведомило, че не смята да спазва въведената му забрана. На 07.06.2020 год. подс.М. отново напуснал адреса си ,като през това време свидетелите П.Д. и П.М.,служители на Първо РУП при ОД на МВР-Варна извършили проверка на лицето около 14,40 часа,като отишли на адреса на лицето .Свид.М. пристигайки пред дома на подс.М. се обадила на мобилния му телефон,който отново не отговорил. След около 05,00 минути същият се върнал пред входа където го чакали служителите на РУ.

Подсъдимият М. сам лично подписал предписанието и бил запознат със задължението си да не напуска посочения в предписанието адрес ул.“Г.Д.“№26,гр.Варна за срок от 14 дни, считано от 28.05.2020 г. до 10.06.2020 год.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т. е. до изложените по-горе фактически констатации.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства доказателства и доказателствени средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.

От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд е дал вяра на показанията на свид.П.М.,П.Д.,И.Ж.,Ц.Л. и на свид. П.И.П./таксиметров шофьор, както и и на писмените доказателствени материали – заверено за вярност копие на предписание № 200528/266121 за поставяне под карантина на РЗИ - Варна, които действително напълно кореспондират помежду си.

3

Следователно присъдата на ВРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.

Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с. з., настоящият съд намира, че присъдата на НЗРС не само че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна.

Относно оспорването на така издаденото предписание от страна на защитата на подсъдимия,съдът счита ,че той при подписването на същото е имал право да го обжалва пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаването му по реда на АПК.Но по делото не са налични такива данни и не се възведоха такива твърдения,подсъдимият М. да се е възползвал от това предоставено му право. Що се отнася до издателя на същото,то настоящата инстанция счита че това предписание макара и издадено по електронен път,представлява общоизвестен и достъпен нормативен акт,като компетентността на съставителя на предписанието произтича от разпоредбата на чл.61,ал.6 от Закона за здравето.При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали и приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е бил признат за виновен и осъден т. е.,при така установената фактическа обстановка,настоящата инстанция намира от правна страна ,че подс.М. е осъществил деянието по чл.355,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК,тъй като през периода 31.05.2020 г. 07.06.2020 год. в гр.Варна,при условията на продължавано престъпление/на два пъти/,нарушил мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората,като не изпълнил задължението да не напуска адреса,на който изпълнява карантината за посочения в предписанието срок-гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26,ет.4,ап.10,като деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка,обявена с Решение на Министерски съвет № 355/14.05.2020 год. В мотивите си районният съд подробно и аргументирано е обосновал и изложил съображенията си относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, като настоящата инстанция изцяло ги въз приема и споделя.

Действията на подсъдимия, изразяващи се в напускането на конкретния адрес в гр.Варна, на който той е посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в издаденото предписание с № 200528/266121 от 28.05.2020 г. не са предмет на спор и са категорично установени от събраните доказателства.

Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт. От външна страна то е било издадено в изискуемата от закона форма, от компетентен орган и съобразно целите на закона.

С напускането на мястото за изолация подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние "наруши" от състава на престъплението по чл.355,ал.2,вр.ал.1 от НК.Правилна е 4 преценката на районния съд, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и това е ноторен факт, а ноторните факти не подлежат на доказване.Неоснователни са възраженията на защитата, че деянието следва да се квалифицира по основния състав т. е. като такова по чл. 355, ал. 1 от НК с аргумента, че квалифициращото обстоятелство "свързано със смъртни случаи" следва да се отнася до конкретното, а не до елементите "епидемия, пандемия или извънредно положение" т. е. самото деяние на подсъдимия да е свързано със смъртни случаи.