Решение № 8620 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8620 гр. С, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110160607 по описа за 2024 година

Предявени са искове от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В, насочени срещу В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата 2 398.40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../20.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 985.54 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 344.02 лв., представляваща лихва за забава за период от 26.01.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 176.87 лв., представляваща законна лихва за период от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., сумата 931.83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф, сумата 1 400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ..., въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на Т. сумата от 2500.00 лв., със срок на погасяване от 30 месеца. Сочи се, че към основния договор, ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ на стойност съответно 1000.00 лв. и 1500.00 лв. Отбелязва се, че ищецът е изпълнил задълженията си като е превел по предоставената от ответника банкова сметка сумата на кредита от 2500.00 лв.

Признава се, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил 539.32 лв., като с тази сума са погасени 437.19 лв. задължения по договора и 42.13 лв. са отнесени за лихва за забава.

В исковата молба подробно са развити съображения относно закупения от ответника пакет допълнителни услуги.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява становище по основателността на предявените искове. Ответникът признава, че е сключил с ищцовото дружество процесния договор /за кредит и за пакет от допълнителни усулги/, но 1 прави възражение за тяхната нищожност. Изразява становище, че закупените пакети допълнителни услуги не са включени в ГПР и по съществото си представляват скрито възнаграждение на кредитора. Аргументира се противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК, при което според ответника е налице нищожност на целия договор, съобразно предвиденото в чл.22 от ЗПК.

Наведени са оплаквания и досежно действителността на пакетите допълнителни услуги, обосновани с противоречието им на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответницата направените от нея разноски.

В съдебно заседание страните не явяват, не се представляват. Ищеца взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена срещу ответника заповед за изпълнение за следните суми: сумата 2 398.40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../20.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 344.02 лв., представляваща лихва за забава за период от 26.01.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 176.87 лв., представляваща законна лихва за период от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., сумата 985.54 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 931.83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф, сумата 1 400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф, сумата 500.00 лв., представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.07.2023 г.

С възражение от 30.08.2024 г. длъжникът е оспорил вземането с мотив, че неправилно е посочен и изчислен годишния процент на разходите по кредита.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 20.12.2022 г. във връзка с отправено искане за отпускане на потребителски кредит, на ответницата е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него. На същата дата страните са сключили договор за потребителски кредит П К С № ... за предоставяне в заем на сумата от 2500.00 лв. за срок от 30 месеца. Отразено е и постигнато съгласие за закупуване от кредотополучателя на пакет от допълнителни услуги Ф и Ф на стойност съответно 1000 лв. и 1500 лв. В срока на действие на договора, клаузите му са предоговорени от страните, като за целта на 24.03.2023 г. е сключени анекс № 1.

До ответницата е изпратено уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което не е потърсено от нея.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в обявения в договора ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги Ф и Ф, като в случай, че последните бъдат калкулирани, стойността на ГПР би нараснала до 126.80%. Според вещото лице, от страна на ответницата по процесния договор за кредит са погасени 1189.32 лв., с които са закрити задължения за лихва в размер на 101.60 лв., за договорна лихва в размер на 167.42 лв., за допълнителни услуги в размер на 168.17 лв., за такси в размерна 60.00 лв., за лихва за забава в размер на 42.13 лв., за законна лихва в размер на 288.06 лв., и за съдебни разноски в размер на 361.94 лв.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.9 от ЗПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и "П К Б” ЕООД са се намирали в облигационно отношение по договор за потребителски кредит П К С № .../20.12.2022 г . Видно от съдържанието на представения договор и погасителния план към него, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да стане на 30 месечни погасителни вноски, последната от които на 25.06.2025 г. Тези условия са предоговорени с анекс № 1, изменяйки падежа и установявайки датата на последната вноска на 25.07.2025 г.

В същото време, в договора, в раздел „параметри”, е предвиден годишен лихвен процент по кредита в размер на 41.00 %, като е заложен годишен процент на разходите от 49.02%. Страните са уговорили и неустойка при забавено плащане на вноските в размерите, отразени в чл.12.1 от ОУ, а именно в размер на основния лихвен процент + 10% годишно.

Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. с ДВ бр.104 от 08.12.2020 г. С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, и след преценка на посочените факти и обстоятелства, настоящият състав приема, че сключеният договор за кредит от 20.12.2022 г., е действителен и не страда от пороците, визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта, клаузите му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението. Спазени са изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като на ответницата е предоставен стандартен европейски формуляр с информация за искания от нея кредит. Налице са и всички изискуеми реквизити на договора, предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен на кредитополучателя погасителен план с отразени месечни вноски като е обявена на кредитополучателя и възможността да погаси предсрочно договора. Предвидените в договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в рамките на нормативно установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.

Тук е мястото да се отбележи, че според настоящия състав уговорени между страните разходи по неравноправни клаузи, дори и да не са включени в ГПР, не са основание да се приложат предвидените в чл.22 вр. чл.чл.11, ал.1 т.10 ЗПК последици, тъй като неравноправните клаузи са нищожни и като такива не създават права и задължения за страните. Т.е. не може да се направи извод, че въз основа на тях възникват задължения, които следва да бъдат отчетени при определяне на ГПР.

По отношение проверката за наличие на неравноправни клаузи следва да се отбележи, че съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; а по аргумент от чл.143, т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно, а примерно /т.нар."черни" и "сиви" списъци на примерни неравноправни клаузи по Директива 93/13 ЕС/.

В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, също е въведено ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са 3 предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

Съобразявайки тези дефиниции, съдът намира, че посочените в общите условия към договора допълнителни услуги /чл.15 от ОУ/ представляват именно неравноправни клаузи. Те от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което са включени в договора за кредит, а не го предхождат.

От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл.10а, ал.2 ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит, кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска, която е определена като основния лихвен процент + 10% годишно.

Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84303e12-284c-4f10-910b-ba7a71eb2647