Решение № 72 от 23.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Плевен, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря М. СЛ. Й. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20224400100495 по описа за 2022 година

Настоящото дело е изпратено по подсъдност от СГС.В съдебното заседание на 09.06.2022г.е прекратено производството по гр.д.

№10044/2021г.по описа на СГС и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Плевен. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Съгласно чл.118 ал.2 ГПК извършените пред ненадлежния съд, в случая СГС действия запазват силата си,поради което Окръжният съд е приел,че тези действия не следва да се преповтарят.

В ИМ ищецът „Банка ДСК”АД гр.София твърди ,че банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,въз основа на което пред ПРС е образувано ч.гр.д.№3108/2016г.,че заявлението е уважено , ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,с която длъжникът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ посочените в заявлението суми.Твърди се,че банката е образувала изп.дело №320/2016г.по описа на ЧСИ В. С.,рег.№* на КЧСИ,че от страна на длъжниците е подадено възражение срещу издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване съществуването на вземането.Изложени са доводи,че претендираните суми 1 произтичат от неизпълнение на договор за кредит,сключен на 17.12.2007г.и допълнително споразумение от 29.11.2013г.,като размерът им е удостоверен с приложения документ по чл.417 ГПК-извлечение от счетоводните книги,че този документ е представен на основание чл.417 т.2 ГПК във вр.чл.60 ал.2 ЗКИ и същият съставлява изпълнително основание ,удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание срещу лицата,длъжници по изпълняемото право и отразява неизплатения остатък по отпуснатия кредит.

Изложени са доводи,че със сключения на 17.12.2007г.договор за кредит, “Банка ДСК“АД е предоставила на Н. П. Х. кредит в размер на 300 000лв., който е усвоен изцяло,със срок на издължаване 300 месеца от датата на неговото усвояване.Посочено е,че за предоставения кредит

, кредитополучателят заплаща лихва,формирана от базов лихвен процент и надбавка ,съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют Приложение 2 на договора,че към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен % е 4,19 %, стандартната надбавка е в размер на 4,8 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 8,99 %. Твърди се,че банката е изпълнила изцяло задълженията да предостави на кредитополучателя договорената сума от 300 000лв.,като кредитът е усвоен на 18.12.2007г. Посочено е,че кредитополучателката е подала молба до банката на 04.11.2013г. с искане кредитът да бъде преструктуриран ,без промяна на срока, с гратисен период за издължаване на главницата-9 месеца и падежно число 20-то число,че банката се е съгласила да преструктурира остатъка по вземането , като на кредитополучателите е дадена възможност за оздравяване на кредитната експозиция с доп.споразумение от 29.11.2013г.С подписаното допълнително споразумение страните са договорили следните промени: гратисен период за издължаване на главницата 9 месеца,без промяна на крайния срок за издължаване на кредита,уговорено е част от непогасената лихва в размер на 5925,96лв.да се капитализира към главницата,а останалата лихва в размер на 2177,31 лв.остава дължима и се изплаща в срок до 36 месеца, падежната дата е променена от 10-то на 20-то число,договореният лихвен процент към датата на сключване на доп.споразумение е 9,99 %,като неразделна част от същото е погасителен план ,подписан от кредитополучателката. Твърди се,че въпреки извършените преструктурирания и предоставения гратисен период , обслужването на задължението е просрочено и към датата на настъпване на предсрочната 2 изискуемост не са погасени 16 броя погасителни вноски, подробно описани.Ищецът счита,че са настъпили предпоставките на т.20.2, раздел „Отговорност и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити ,съгласно които при забава в плащанията над 90 дни кредитът става автоматично предсрочно изискуем и непогасеният остатък се отнася в просрочие.Навеждат се доводи,че за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на кредитополучателя е изпратена нот.покана ,връчена лично на 29.12.2015г.,а счетоводно кредитът е превърнат в предсрочно изискуем на 29.12.2015г.Банката –ищец претендира и неплатени такси в размер на 4066,35лв.,която сума включва 3599,08лв.такса на основание т.12 и т.13 от договора за кредит,такса изискуемост 120лв.на основание т.12 и т.13 от договора от които 6,62лв.за Еконт и 49,20лв.разноски за връчване на нот.покана.;застраховка на обезпечение -347,27лв.на основание т.11 от договора, т.27,т.13.5,т.13.6 и 13.7 от ОУ ,застрахователни полици. Твърди се,че договорът за ипотечен кредит е действителен,подписан е при изрично заявена воля на страните и е породил действие,което важи и за допълнителното споразумение ,като дълга е погасяван в продължение на 7 години.Относно размера на вземането е посочено,че се представя подробно извлечение за движението по заемната сметка.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да се признае за установено, че Н. П. Х. дължи на „Банка ДСК“ЕАД сумите,присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК

№2031/03.05.2016г. и изпълнителен лист №2191/04.05.2016г.,издадени по ч.гр.д.№3108/2016г.по описа на РС Плевен ,претендирани от неизпълнение на договор за кредит, сключен на 17.12.2007г.и допълнително споразумение от 29.11.2013г.,както следва:

-293 844лв.непогасена главница ,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.04.2016г.до изплащане на вземането;

-58 270,72лв. договорна лихва за периода от 07.06.2014г. до 27.04.2016 г.;

-8437,39лв.санкционна лихва ,дължима за периода от 18.01.2016г.до 27.04.2016г.;

-4066,35лв.такси,от които такса управление изискуемост 120 лв.,застраховка на обезпечение -3467,27лв.

3

3599,08лв.такса

Претендират се и направените разноски в заповедното производство ДТ-7292,37лв.,юрисконсултско възнаграждение в размер на 7542,37лв.,както и направените разноски в исковото производство ,вкл.ДТ в размер на 7292,37лв.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

В съдебното заседание на 24.01.2023г.,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на банката ищец.От „БАНКА ДСК“АД чрез юрисконсулт С. П. е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството-ищец.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н. П. Х..Препис от ИМ и приложенията към нея са изпратени от СГС на ответницата Н. Х.,която е получила лично съдебните книжа на 11.10.2021г./л.157 от делото на СГС/.В депозираното в заповедното производство от Н. Х. възражение по чл.414 ГПК ,същата е посочила,че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение,че размерът на предявената главница не отчита правените по кредита погашения,в частност намаляването на базовия лихвен процент през периода.Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за договорни и санкционни лихви по кредита,както и за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,като е посочено,че вземането за деловодни разноски е несъответстващо на реалния дълг.В съдебното заседание на 24.01.2023г.ответницата Н. Х. чрез своя пълномощник съпругът й С. Х. моли съда да се произнесе по същество ,като съобрази извършената погасителна вноска в производството по несъстоятелност на „Хранителни стоки-Плевен“АД , с което на практика е продадено обезпечението по кредита.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Безспорно

П от приложеното ч.гр.д.№3108/2016г.по

С

Р описа на установява,че същото е образувано на основание подадено от “БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София чрез пълномощника юрисконсулт М. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги срещу Н. П. Х. от гр.П.. Заявлението е уважено,като ПРС 4 е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №2031 от 03.05.2021г.,с която е разпоредено длъжни кът Н. П.

Х. от гр.П. да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ЕАД гр.София следните суми:293 844,20лв. главница,договорна лихва за забава 58 270,72лв.за периода 07.06.2014. до 27.04.2016г.;санкционираща лихва 8 437,39лв. за периода 18.01.2016г. до 27.04.2021г.;заемни такси 4066,35лв.,ведно със законна лихва върху главницата , считано от 28.04.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 7 292,37лв.деловодни разноски и 7 542,37лв.за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадената заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е образувано изп.д.№320/2016г. по описа на ЧСИ В. С.,рег.№*.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр.с чл.415 ГПК,положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането на банката ищец за сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №3108/2016г. по описа на ПРС. От приложеното ч.гр.д.№3108/2016г.по описа на ПРС е видно,че заповедта за изпълнение е издадена на 03.05.2016г.,но с оглед справката по чл.418 ал.5 ГПК от ЧСИ В. С.,същата,ведно с призовката за доброволно изпълнение са връчени на 26.03.2021г. на длъжника Н. Х. чрез нейния съпруг С. Х..В срока по чл.414 ал.2 ГПК,на 07.04.2021г. от длъжника Н. Х. е подадено възражение срещу издадената заповед и на основание чл.415 ал.1 ГПК ПРС е указал на банката-кредитор да предяви иск за установяване на вземането си.Банката- заявител е получила съобщението на съда на 14.07.2021г. Исковата молба е подадена в СГС на 10.08.2021г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска.Същият е допустим . В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №1081/21. 07. 2022г.,приет за окончателен в съд.заседание на 25.10.2022г.,по който страните не са направили възражения.

От представените от ищеца писмени доказателства безспорно се установява,че на 17.12.2007г.между „БАНКА ДСК ”ЕАД гр.София като кредитор и Н. П. Х. от гр.П. като кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит ,по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 300 000лв.със срок на издължаване на кредита 240 месеца,считано от дата 5 на неговото усвояване.Страните са договорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 60 месеца,който гратисен период изтича на 17.12.2012г. Съгласно чл.5 от договора кредитът се погасява чрез посочена разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски ,съгласно погасителен план.В чл.6 е постигната договореност падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва да е 10-то число на месеца. В чл.7 е уговорено,че кредитополучателят заплаща на банката лихва общо в размер на 8,99 %,включваща базов лихвен процент 4,19% към датата на сключване на договора и стандартна надбавка в размер на 4,8 процентни пункта.Съгласно чл.8 кредитът е обезпечен със самостоятелни обекти,собственост на АД“Хранителни стоки-Плевен“,със седалище гр. П., представлявано от изп.директор С. Х.,а именно:склад №4 с площ от 256,61 кв.м.и склад №5 с площ от 364,21 кв.м. от мазата на централен разпределителен склад,за които имоти е учредена договорна ипотека с акт №*,том *,дело №*г.,вписана в СВ Плевен.

Съгласно първоначално подписания погасителен план и уговорения гратисен период от 60 месеца за изплащане на главницата,за периода 18.12.2007г.до 10.12.2012г. месечната вноска е в размер на 2 247,50лв.,с които се погасява само и единствено лихвата по кредита,а считано от 10.01. 2013г. месечната вноска е в размер на 3041,02лв.,като за всяка вноска е отразено каква част от главницата и от лихвата се погасява.