Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17949 от 07.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29928/2025
Вид
Решение № 17949
Подписан
07.10.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 17949 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110129928 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове срещу "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумата от 777,63 лева, представляваща неплатена част от регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 26.12.2022 г., в гр. Пазарджик, с участието на МПС с рег. № ***, застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, и МПС с рег. № ***, със сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна лихва за период от 17.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 172,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2023 г. до 04.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8805/25.03.2025 г. по ч.гр.д. № 15439/2025 г. на СРС, 76 с-в.

Твърди се в исковата молба, че на 26.12.2022 г., около 14:30 часа, в гр.

Пазарджик, на кръгово кръстовище на моста на р. Марица, при движение в една посока, но в различни ленти, водачът на лек автомобил марка „MERCEDES", модел „С 220 D”, с рег. № ***, е ударен в предна дясна част на бронята от лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза", с рег. № ***, който навлиза лява пътна лента, засича го и реализира ПТП.

Сочи се, че за увредения автомобил „MERCEDES", модел „С 220 D”, с рег. № *** е била сключена имуществена застраховка "Каско", обективирана в застрахователна полица с № 93002210047530 при ищцовото застрахователно 1 дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Твърди се, че във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „MERCEDES“ при ЗК „Лев Инс“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 1205-1261-22-000092, като в съответствие с установените по вид и степен щети, ищецът е издал Възлагателно писмо, с което е възложил на Автосервиз „Силвър Стар Ритейл” ЕАД да извърши ремонт на лекия автомобил. В съответствие с представената фактура за извършен ремонт, ЗК „Лев Инс" АД е изплатил на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД стойността на ремонтната дейност в размер на 1079.17 лева, с преводно нареждане от 01.06.2023г. с УРН № 176277183.

Поддържа се, че за лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза", с рег.

№ *** е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, ищецът е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв - общо 1094.17 лева.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като ответното дружество изплатило доброволно сумата от 316.54 лева с преводно нареждане от 21.07.2023 г. За остатъка от претенцията в размер на 777.63 лева бил постановен отказ, поради което ответникът изпаднал в забава.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове и установяване дължимостта на сумите, така, както са описани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковата претенция единствено по размер.

Сочи, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП, както и вината на застрахования при него водач.

Оспорва обстоятелството, че всички отстранени вреди са предизвикани от процесното ПТП, като твърди, че същите са съществували към датата на сключване на застрахователния договор.

Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита същото за неоснователно завишено. Сочи, че ищецът нито твърди, нито от представените доказателства, от които да може да се установи дали увреденото МПС е било в заводска гаранция, както обстоятелство би мотивирало същото да бъде отремонтирано в официален сервиз на марката.

Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно извънсъдебно плащане е погасил пълния размер на действителните вреди, равняващи се на средните пазарни такива, като моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2 / плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба, с приетия за окончателен по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка за автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер н а 1079.17 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил с рег. № ***, валиден към датата на ПТП; 4/ настъпването на ПТП на 26.12.2022 г., около 14:30 часа, в гр. Пазарджик, на кръгово кръстовище на моста на р. Марица, при което, при движение в една посока, но в различни ленти, водачът на лек автомобил марка „MERCEDES", модел „С 220 D”, с рег.

№ ***, бива ударен в предна дясна част на бронята от лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза", с рег. № ***, който навлиза лява пътна лента и го засича; 5/ получаването на извънсъдебна покана от ответника за сумата от 1094.17 лева /включваща ликвидационни разноски в размер на 15 лева/ и извършването на доброволно плащане в размер на 316.54 лева с преводно нареждане от 21.07.2023 г.

Спорни между страните са единствено въпросите относно дали всички отстранени щети са причинени от процесното ПТП, както и какъв е 3 размерът на действителните вреди.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.

Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години - в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката .

В конкретния случай, от представеното по делото удостоверение от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД /л. 62/ се установява, че увреденият автомобил „MERCEDES", модел „С 220 D”, с рег. № *** е бил в заводска гаранция до 4

11.07.2018 г., т.е. към датата на ПТП /2022 г./ същият не е ползвал гаранционно покритие.

С оглед на това, независимо, че автомобилът е бил реално отремонтиран в официалния сервиз на марката, съдът намира, че при определяне действителната стойност на вреди релевантни са средните пазарни цени, а не цената на ремонта по представената фактура.

За определяне на средната пазарна стойност на вредите по делото е приета неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, действителната стойност на констатираните от застрахователя щети по автомобила вследствие на процесното ПТП възлизат на сумата от 396.54 лева.

За определяне на регресното вземане на ищеца, към тази сума следва да се добави и сумата от 15 лева – стойност на обичайните ликвидационни разноски. Т.е. общият размер на претенцията на ищеца, до който същата е основателна, възлиза на сумата от 411.54 лева.

Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, че по предявената извънсъдебно застрахователна претенция за сумата от 1094.17 лева /включваща и 15 лева обичайни разноски/ ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 316.54 лева, предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 95 лева.

За горницата над този размер до пълния размер на претенцията от 777.63 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /17.03.2025 г./ до окончателното плащане.