Решение № 973 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Варна, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50027/05.06.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от Т. Д. Л., чрез процесуалния си представител срещу решение № 1456/28.04.2025г. постановено по гр.д.№ 15645/2024г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на Й. П. М., ЕГН ********** сумата 7228 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.12.2021г. до 09.12.2024г. върху сумата 20000 лева – изтеглени от ответницата Т. Л. суми от банкова сметка на ищеца Й. М. в „УниКредит Булбанк“ АД в периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, която главница е присъдена с влязло в сила решение № 588/16.10.2024г. по гр. д. № 4152/2023г. по описа на ВКС, IV гр.о., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1389,12 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

1

Въззивникът Т. Л., чрез процесуалния си представител оспорва първоинстанционното решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа завените в отговора на исковата молба възражения за неоснователност на предявения иск поради това, че обезщетението за забава по отношение на вземане произтичащо от неоснователно обогатяване се дължи от момента на поканата, а не от момента на настъпване на неоснователното обогатяване. Позовава се на неоснователност на исковата молба и на база настъпилата погасителна давност за вземането за законна лихва, на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, като излага, че възражението в този смисъл е направено с отговора на исковата молба и е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на съдебното решение. Посочва също, че вземането за законна лихва, доколкото не е било предмет на производството касателно главното вземане не е обхванато от проведения процес и спрялата за последното давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като на въззивника бъдат присъдени сторените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Й. П. М., чрез процесуалните му представители. Заявеното становище е за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се въведените с въззивната жалба възражения за неоснователност на предявения иск поради това, че е предявен отделно от вземането за главницата. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е зачел, че вземането за лихва за забава възниква от момента на поканата към длъжника да заплати паричното задължение, което се е случило с предявяване на исковата молба по гр.д.№ 16346/2018г. на ВРС, като не е необходимо да бъде отправена покана за заплащане на самата законна лихва предвид на това, че на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД тя се дължи от датата на изпадане на длъжника в забава касателно главното задължение. Заявява становище за законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за незачитане на възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за законна лихва поради това, че същото не е заявено в срока за отговор на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

2

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Й. П. М. срещу Т. Д. Л. иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 7228 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.12.2021г. до 09.12.2024г. върху сумата 20000 лева – изтеглени от ответницата Т. Л. суми от банкова сметка на ищеца Й. М. в „УниКредит Булбанк“ АД в периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като главница е присъдена с влязло в сила решение № 588/16.10.2024 г. по гр. д. № 4152/2023 г. по описа на ВКС, IV гр.о.

В исковата си молба ищецът Й. П. М. твърди, че с влязло в законна сила решение, по предявен от него иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, Т. Л. е осъдена да му заплати сумата от 20 000 лева, която е била изтеглена от ответницата от банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД в периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г. и с която се е обогатила неоснователно. Посочва, че в рамките на това съдебно производство не е претендирал за заплащане на законна лихва върху сумата, която се дължи като законна последица от уважаване на паричния иск, поради което го прави в настоящото самостоятелно производство.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Т.

Д. Л., чрез процесуалния си представител. Заявила е становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че при парично задължение възникнало поради неоснователно обогатяване, обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от момента на поканата, а не от имущественото разместване. На това основание счита, че лихва върху сумата от 20 000 лева ще се дължи едва след като кредиторът покани длъжника да му заплати обезщетението за забава, респективно считано от датата на образуване на настоящото дело. Моли предявеният иск 3 да бъде отхвърлен като неоснователен.

В първото по делото съдебно заседание в първоинстанционното производство, ответницата чрез пълномощника си е заявила възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за лихва.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, че с решение № 588/16.10.2024г. по гр. д. № 4152/2023г. по описа на ВКС, постановено при касационна проверка на решението по гр.д.№ 16346/2018г. по описа на ВРС, ответницата Т. Л. е осъдена да заплати на Й. П. М. сумата 20 000 лева, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, предвид на това, че я е изтеглила от банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД в периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г.

Предмет на заявената облигационна претенция е било само паричното вземане за главницата, без да е претендирана и присъждана законна лихва.

Настоящото съдебно производство е образувано по предявения от ищеца М. иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати лихва за забава върху съдебно установеното вземане за главница в размер на 20 000 лева за периода от 09.12.2021г. до 09.12.2024г. в размер на 7228 лева. Искът е допустим, предвид на това, че незаявената в процеса относно главното вземане претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва може да бъде предмет на самостоятелна искова защита.

Основателното провеждане на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи както наличието на ликвидно и изискуемо парично вземане спрямо ответника, така и момента на изпадане в забава на длъжника за изплащането му.

При общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от деня на забавата на длъжника. Тя, от своя страна, при липса на определен ден за изпълнение и по аргумент от чл.84, ал.2 от ЗЗД, настъпва след покана от кредитора. Поканата касае изпълнение на главното парично задължение, а не покана за заплащане на самото обезщетение, доколкото последното се дължи по силата на закона при доказано настъпила забава на длъжника.

4

В случая функцията на покана за заплащане на паричното задължение основано на настъпилото имуществено разместване /сумата от 20 000 лева/ изпълнява исковата молба, с която ищецът М. е предявил срещу ответницата Л. претенцията си по чл.59 от ЗЗД. Същата е депозирана на 29.10.2018г. и въз основа на нея е образувано гр.д.№ 16346/2018г. по описа на ВРС, завършило с уважаване на предявения иск. Следователно считано от датата на сезирането на съда, длъжникът Т. Л. е в забава досежно плащането на сумата от 20 000 лева. Периодът на забавата е от посочената дата 29.10.2018г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.12.2024г., като съдебно предявената претенция е считано от 09.12.2021г., т.е три годишен срок назад считано от предявяване на иска. По размера на присъденото обезщетение за забава от 7228 лева няма заявени възражения от въззивника, поради което настоящият съдебен състав приема същия за доказан.

Що се отнася до заявеното с въззивната жалба възражение за неправилност на първоинстанционното решение поради несъобразяване на заявеното възражение за настъпила погасителна давност за вземането за законна лихва, на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно. Преклузивният срок за заявяване на правоизключващи и правопогасяващи възражения от страна на ответника, съгласно чл.133 от ГПК, е срокът за подаване на писмен отговор. В случая в депозирания такъв от ответника Л. липсва позоваване на изтекла погасителна давност за вземането за обезщетението за забава. Такова е направено едва в изразеното становище по същество на спора, след края на устните състезания в първата инстанция, но на това основание се явява преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези, до които е достигнал първоинстанционния съд постановявайки обжалваното решение, същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направили и двете страни, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемата страна в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1100 лева.

Воден от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1456/28.04.2025г. постановено по гр.д.№ 15645/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: с. К., община Варна ДА ЗАПЛАТИ н а Й. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „И.Р.“ *** сумата 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент от чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6