Решение № 124 от 27.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1026/2023
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 27.02.2024
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.3, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.36 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
- чл.49 · Търговски закон
- чл.51 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001001026 по описа за 2023 година по описа на Апелативен съд София, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „ВГ“АД, ЕИК 121186623, чрез юрисконсулт М. Б. насочена против Решение № 966/27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1031/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „СНС Травел“ЕООД сумата от 42 305,82 лв. по фактура № 1000000273/09.06.2017 г. въз основа на сключен на 11.05.2017 г. договор за сътрудничество, както и сумата от 12 868,02 лв. мораторна лихва за забава на осн.чл.36 ЗЗД върху главницата от 42 305,82 лв. за периода 07.06.2019 г. - 05.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗЗД, вкл. за необоснованост.
Поддържа се първоинстанционният съд да не е извършил преценка на всички ангажирани по делото доказателства в съответствие с установените съдопроизводствени правила, поради което е достигнал до неправилния и необоснован извод установеност на фактите на договорна обвързаност между страните по делото по договор за сътрудничество от 11.05.2017 г., за наличие на представителна власт в лицето на Е. Й. К. по отношение на въззивното дружество за сключването на този договор.
Твърди се дружеството въззивник развива динамични търговски отношения по повод на които встъпва в множество договорни отношения, а в случая анализът на наличните по делото доказателства не можел да установи за кой точно договор за кетъринг става въпрос, с кой клиент е сключен и т.н.
1
Прави се възражение за погасяване по давност на предявените акцесорни искове за заплащане на лихви, при условието на чл.11, б.“в“ ЗЗД.
По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно предявяване осъдителни искове по чл.51 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „СНС Травел“ЕООД против „ВГ“АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните са били обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за сътрудничество, сключен на 11.05.2017 г.
Със същия страните са се съгласили всяка една от тях да извършва за другата страна посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития, наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на Република България. В чл. 4, ал. 1 от договора било записано, че при сключване на сделка за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот, страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е посредничила за сключването й.
Твърдяло се е възнаграждението да се определя между страните за всяка конкретна сделка и да се записва в изрично писмено споразумение или протокол. Според чл. 4, ал.3 от договора възнаграждението по ал.1 от с.чл. се дължало между страните само когато за конкретна услуга по чл. 1, ал.1 от договора има реално сключен и влязъл в сила договор и само след като дължимото възнаграждение от клиента (наемател) бъде реално заплатено на съответната страна.
Ищецът твърди да е посредничил на ответника, сключвайки договор за кетъринг за мероприятие с клиент на изпълнителя. С приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество страните констатирали, че такова посредничество е извършено от страна на ищеца, а в резултат на това клиент на изпълнителя е сключил договор за кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47 754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС. След съставяне на протокола, в същия ден ищецът издал фактура № 1000000273/09.06.2017 г. в размер на 57 305,82 1 лева с основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“, която връчил на ответника за плащане. Ответникът приел фактурата, осчетоводил я и извършил частични плащания по нея - на 06.07.2017 г. в размер на 10 000 лева и на 14.08.2017 г. в размер на 5 000 лева.
Остатъкът от фактурата в размер на 42 305,82 лева не е бил платен.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 42 305,82 лева, представляваща неплатен остатък от комисионно възнаграждение за посредничество при сключен договор за кетърингова услуга. Поради забавата за плащане на парично задължение претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и лихва за забава в размер на 12 868,02 лева, дължима за периода от 07.06.2019 г. до 05.06.2022 г. изчислена само върху остатъка от главницата по фактурата - 42 305,82 лева, както и законна лихва върху главницата т датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило основателността на предявените исков.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца в насока, че страните са били обвързани от валиден договор за посредничество така, както се сочи в исковата молба, че е съставен протокол относно приемане на работа по този договор, че се дължи плащане на 2 възнаграждение в полза на ищеца на основание същия договор за сътрудничество и протокола към него.
Не е оспорил твърдението ищецът да е осъществил посредничество по сключване на договор между ответника и трето лице, но поддържа това да е осъществено по друг, предходен договор, който не уточнява, но по който било извършено плащане.
Отделно поддържа според чл. 4, ал. 3 от договора от 11.05.2017 г. възнаграждението да се дължи само и единствено при наличието на следните две кумулативни условия: 1/за конкретната услуга да е налице реално сключен и влязъл в сила договор и 2/ дължимото възнаграждение от клиента (наемателя) да е било реално заплатено на съответната страна.
Поддържа въз основа на последното, че за да дължи възнаграждение в полза на ищеца следва клиентът, с който „ВГ“ АД е сключил договор за кетъринг, да е заплатил изцяло възнаграждението по него. И т.к. ответникът не бил получил плащане по процесната услуга задължението му към ищеца не е изискуемо. Освен това твърди, че е встъпвал в многобройни договорни отношения и било невъзможно да се презюмира за сключването на кой точно договор за кетъринг ищецът е посредничил преди повече от 5 години.
Оспорена е представителната власт за дружеството от лицето, подписало договора от 11.05.2017 г. и протокола към него - Е. Й. К. с твърдение никога не е била упълномощавана за сключване на търговски сделки от името и за сметката на „ВГ“ АД, както и от управителя на това дружество, нито от което и да е друго физическо или юридическо лице, което е имало качеството на представляващ последното. С нотариално заверено пълномощно К. била упълномощена за извършва правните и фактически действия, изрично посочени в него, свързани само с представителство на „ВГ“ АД пред длъжностни лица на кредитни институции/банки и техни клонове, с цел реализиране на изрично посочени действия и постигането на конкретни резултати. Това пълномощно не включвало сключването на сделки и встъпването в търговски правоотношения от името и за сметката на дружество „ВГ“ АД.
Оспорило е и автентичността /разб. - авторстовото/ на посочените документи с твърдение, че не са подписани от Е. К..
В условията на евентуалност е въведено възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихви.
Във връзка с оспорванията на ответника в допълнителната искова молба ищецът е пояснил, че е осъществил посредничество и е оказал съдействие за организиране на кетъринг и гала вечеря по възлагане от „Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“, във връзка с провеждане на 40-ти Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на Международна организация по лозарство и винарство в сградата на хотел „М.“, гр. София. Поддържал е, че посоченото сдружение било сключило два договора с „ВГ“АД в тази насока, като единият е за организиране на кетъринга, а другият за галавечерята. От тях ответникът получил плащания от Сдружението и с това се осъществил фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от процесния договор. Акцентирал е, че с представения протокол за извършена услуга към договора ответникът е признал настъпването на всички условия за изискуемост на посочената като дължима сума, а изявлението му съдържа и признание за осъществяването на предпоставките по чл. 4, ал.3 от договора.
Акцентирал е повторно и върху твърдения с първоначалната искова молба факт ответникът да е приел и осчетоводил фактура № 273/09.06.2017 г., съдържаща изявление за извършената посредническа услуга, вкл. извършил частични плащания на дължимото възнаграждение, обективирано и във фактура № 273/09.06.2017 г., както следва: на 06.07.2017 г. - сумата от 10 000 лева, а на 14.08.2017 г. - сумата от 5 000 лева. С тези си действия ответникът е признал дължимостта на процесното възнаграждение, вкл. осъществил частично изпълнение по него и то - два пъти.
Оспорени са твърденията на ответника договорът от 11.05.2017 г. да е сключен от лице без представителна власт, като поддържа това възражение да не е въведено своевременно, а далеч след узнаване за сключената сделка, защото след сключването на договора от 11.05.2017 г. били сключени и договорите със „Сдружение Национална Лозаровинарска камара“, чрез същия пълномощник, съставен бил протокол за отчитане на 3 изпълнението и определяне на дължимото възнаграждение, била приета и осчетоводена фактура, по която са извършени са две плащания. Поддържа дори да се приеме, че сделката е сключена без представителна власт, то ответникът е узнал за нея и не се е противопоставил веднага, а напротив, приел я е за валидна и е започнал да плаща по нея.
Оспорено е възражението за изтекла погасителна давност за претендираните лихви.
В отговора по допълнителната искова молба ответникът не е навел твърдения, доводи и възражения, различни от изложените в първоначалния отговор.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост, съобразно посоченото в исковата молба, че решението се обжалва изцяло, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.
Същото решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция приема, че същото е и правилно, като поради споделяне на изводите на първоинстанционния съд в насока основателността на предявените искове и за избягване на тяхното приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Разпечатката съдържа 42 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/842f42d8-49c9-456e-a8d2-a4ac32150600