Присъда № 36 от 12.03.2026, Районен съд - Плевен

МОТИВИ

/ Присъда №36/12.03.2026г. по НОХД №1945/2025г. по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Н.Т. Г. ЕГН: **********: за това, че на 17.04.2025 г. в с.Търнене, обл.Плевен, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***“ с номер на рама ***, си служил с табели с регистрационен номер ***, издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил „***“, с номер на рама *** - престъпление по чл.345 ал.1 НК; за това, че на 17.04.2025г. в с.Търнене, обл.Плевен, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „***“ с номер на рама ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство /с Наказателно постановление №24-3391- 000307/10.09.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-ПЛЕВЕН, Второ РУ- Плевен, в сила от 04.10.2024г./ - престъпление по чл.343в ал.2 НК.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвиненията така, както са повдигнати. Счита същите за доказани по несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от около шест месеца - за престъплението по чл.345 ал.1 НК и наказание лишаване от свобода в размер на около две години, както и глоба в размер на 1000 лева – за престъплението по чл.343в ал.2 НК; да бъде определено едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, с приложение на разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, като наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим; на подсъдимия да бъдат възложени и направените по делото разноски.

Подсъдимият Н.Г. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен, като се ползва от правото да даде обяснения, в които развива собствена версия за случая; пледира да бъде оправдан.

Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин за нито едно от двете престъпления, за които на Г. е повдигнато обвинение. Оспорва наличието на пряк умисъл у подсъдимия при извършване на престъплението по чл.343в ал.2 НК, тъй като по делото са представени два екземпляра от връчено Наказателно постановление №24-3391- 000307/10.09.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-ПЛЕВЕН, Второ РУ- Плевен – от една страна, лично на подсъдимия, а от друга – на негов роднина /***/, св.Ж.Р.Б.. Касателно екземпляра, връчен на Ж.Б. отбелязва, че от неговите показания се установява, 1 че свидетелят не е предал на подсъдимия, връчения му екземпляр от Наказателното постановление, а касателно екземпляра, връчен лично на подсъдимия – изтъква, че става дума за неподписан от административнонаказващия орган екземпляр и че в този смисъл – че не е налице редовно връчване на същото Наказателно постановление, включително – по реда, предвиден в чл.186а ал.3 ЗДвП, а оттук – и че Г. изобщо не е бил наказан по административен ред, за да се обсъжда наличието на предходно административно наказание по смисъла на чл.343в ал.2 НК. По отношение на деянието по чл.345 ал.1 НК изтъква, че управляваният от страна на Г. автомобил, в действителност е собственост на неговия баща, като през 2024г. е бил дерегистриран от органите на КАТ-ПЛЕВЕН; същевременно обаче, защитникът счита, че не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел, че управляваният на инкриминираната дата товарен автомобил е бил с табели, предназначени за друго МПС, като от показанията на свидетеля Т.М.Н. извежда, че този свидетел е предал рег.табели, предназначени за лек автомобил „***“ - на *** на подсъдимия, но е останало недоказано кой, кога ги е монтирал на товарен автомобил марка „***“, вкл. - че подсъдимият е бил наясно, че управлява превозното средство с рег.табели, предназначени за гореспоменатия лек автомобил. В този смисъл, пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, като бъде оправдан и по двете повдигнати обвинения.

След щателно обсъждане на събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Н.Т. Г. е роден на ***, български гражданин, със завършен 4-ти клас, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Н.Т. Г. не е правоспособен да управлява МПС от никоя категория, съобразно Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С Наказателно постановление №24-3391- 000307/10.09.2024г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, ВТОРО РУ- ПЛЕВЕН /в сила от 04.10.2024г./, подсъдимият Г. бил наказан по административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.150 ЗДвП, извършено на 23.08.2024г. управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на МПС. Нещо повече. На същата дата – 23.08.2024г., както и преди това, на 13.07.2024г., във връзка с управлението на МПС, подсъдимият Г. извършил престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК, като съзнателно се ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС с №***, на което е придаден вид, че издадено в РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, като от него за самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност. За това престъпление, по НОХД №374/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, подсъдимият Г. понесъл наказателна отговорност, като му било наложено наказание ПРОБАЦИЯ, за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца. Определението, с което било одобрено Споразумението по същото дело /приложено за послужване към настоящото НОХД №1945/25г./, влязло в сила на 04.04.2025г.

2

Същото осъждане обаче - бидейки впрочем само едно от множеството осъждания на Н.Г. – отново не дало необходимия поправителен, превъзпитателен и индивидуално-превантивен ефект върху неговата личност.

Въпреки че бил неправоспособен съгласно ЗДвП, Г. нямал намерение да преустанови управлението на МПС или да положи необходимите усилия и предпоставки, за да придобие СУМПС по предвидения в Закона, ред. Към 17.04.2025 г., подсъдимият Г. имал в свое притежание /фактическа власт/ товарен автомобил марка „***“ с номер на рама ***. Същият товарен автомобил бил регистриран на името на свидетеля Б.С.Р., като за автомобила били издадени табели с рег.№ ***. На неустановен ден преди 17.04.2025г. обаче, св.Р. предал фактическата власт върху товарния автомобил на трето лице – и се дезинтересирал напълно от превозното средство, като впоследствие, отново на неустановен ден преди 17.04.2025г., същият автомобил преминал във фактическата власт на Н.Г.. Поради междувременно извършено служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство от органите на ОДМВР-ПЛЕВЕН /чл.143 ал.10 ЗДвП/, по времето, когато подсъдимият Г. придобил владение върху същия т.а., той бил без издадените за него табели с рег.№ ***; впоследствие, на 30.12.2024г. регистрацията на превозното средство била възстановена, но поради дезинтересирането на св.Р., съответните рег.табели с рег.№ ***, така и не били поставени обратно на товарен автомобил марка „***“, с номер на рама ***. По този начин, към 17.04.2025 г., подсъдимият Г. де факто притежавал товарен автомобил марка „***“ с номер на рама ***, който бил регистриран по съответния ред, но бил без издадените за превозното средство табели с рег.№ ***.

Подсъдимият Г. обаче, имал намерението да управлява споменатия товарен автомобил, независимо както от липсата на съответно Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, така и на съответно поставени рег.табели с рег.№ *** на превозното средство. Същевременно, Н.Г. знаел, че негов роднина - св.Т.М.Н., се занимава с разглобяване на автомобили и продажбата им на части. На неустановен ден преди 17.04.2025 г., св.Т.Н. придобил лек автомобил „***“, с номер на рама ***, който бил регистриран на името на св.О.А.В. и за който автомобил били издадени табели с регистрационен номер ***. Тъй като не била извършена изискуемата по Закон пререгистрация на автомобила след придобиването му от Т.Н., превозното средство останало регистрирано именно на св.О.В., като междувременно било оборудвано с табелите с регистрационен номер ***. Свидетелят Н. обаче решил да разглоби превозното средство и именно това сторил, като го разпродал на части, без да извърши бракуване/дерегистрация, а табелите с регистрационен номер *** – запазил. И така, известно време преди 17.04.2025 г., подсъдимият Г. посетил дома на свидетеля, забелязал в двора споменатите рег.табели и попитал св.Н. дали му трябват. Последният отговорил отрицателно и казал на Г., че може да ги вземе. Подсъдимият направил именно това, като впоследствие, на неустановена дата преди 17.04.2025г., така издадените табели с регистрационен номер *** били монтирани на 3 съответните места на /неразполагащия със своите собствени рег.табели/ товарен автомобил марка „***“ с номер на рама ***.

В утрото на 17.04.2025г. подсъдимият Г. привел в движение товарен автомобил марка „***“ с номер на рама ***, с поставени табели с рег.

№ *** и около 08:00 часа се придвижвал към края на с.ТЪРНЕНЕ – по ул.

„***“, в посока с.ГРАДИНА. По същото време, в тази част на пътния участък, изпълнявали служебните си задължения дежурни полицейски служители – свидетелите А.Г.И., И.Ц.Д., Х.И.. Същите спрели за проверка управляваното от подсъдимия моторно превозно средство и установили самоличността на водача; установили и това, че Н.Г. е неправоспособен да управлява МПС. На място пристигнали и полицейските служители, свидетелите П.Л. И Д.П., които чрез използването на служебен таблет, установили, че управляваното от подсъдимия МПС е с табели, които са издадени за друго МПС - лек автомобил „***“, с номер на рама ***. По случая, от страна на св.Л. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №846623/17.04.2025г. – за извършени нарушения по чл.140 ал.1 и по чл.150 ЗДвП.

От друга страна, с първо действие по разследването – разпит на свидетеля И.Ц.Д., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство пр.пр.№2489/25г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което, Н.Т. Г. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за извършени престъпления по чл.345 ал.1 НК и по чл.343в ал.2 НК.

Съдът намира, че възприетата по – горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата върху следните доказателствени материали: показания на свидетелите: А.Г.И. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК; И.Ц.Д. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК; Г.Н.Р. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК; Х.Н.И. – дадени в хода на съдебното следствие; О.А.В. – дадени в хода на съдебното следствие; Б.С.Р. – дадени в хода на съдебното следствие; Т.М.Н. – прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК. Показанията на тези свидетели способстват за изясняване на различните аспекти на относимата към случая фактология, в т.ч. – собствеността и ползването на т.а. „***“ с номер на рама *** и на л.а. „***“, с номер на рама ***, вкл.

- по какъв начин регистрационните табели на второто от двете МПС, се оказали монтирани на първото; кога, къде, от кого и с какви рег.табели, е бил управляван т.а. „***“ на 17.04.2025г.. Във връзка с отбелязаните гласни доказателствени средства, се налага обаче да бъдат направени някои бележки. На първо място, показанията на свидетелите О.А.В. и Б.С.Р., дадени в хода на съдебното следствие, са изключително общи по своя характер и ниско информативни, но не оставят съмнение в тяхната достоверност, тъй като касаят специално собствеността и ползването 4 върху споменатите по-горе две моторни превозни средства, които и към момента на приключване на съдебното следствие, са регистрирани именно на името на тези две лица. На второ място, Съдът държи сметка, че прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите А.Г.И., И.Ц.Д. и Г.Н.Р. са по-подробни от непосредствено дадените в хода на съдебното следствие - и доколкото същите свидетели заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените показания в хода на съдебното следствие. На трето място, в показанията си в хода на съдебното следствие, свидетелите А.И. и И.Д. отбелязват, че след спирането за проверка на Н.Г. и установяването на обстоятелството, че е неправоспособен и че управляваният т.а. е с табели, издадени за друго МПС, са провели известен разговор с подсъдимия, насочен към изясняване на причините да управлява превозното средство по този начин. Съдът намира, че не се касае за проведени разузнавателни беседи по ЗМВР /в светлината на законовата забрана по чл.118 ал.2 НПК/, но все пак, за обезпечаване редовността на гласните доказателствени средства, без съмнения за тяхната годност, не основава вътрешното си убеждение върху показанията на свидетелите А.И. и И.Д. в частта, в която същите споделят за провеждани разговори и така набавената от тях информация, в хода на полицейската проверка. В останалата част обаче, показанията на свидетелите И. и Д. /в т.ч. – прочетените по реда на чл.281 НПК/ няма пречка и следва да бъдат кредитирани, като следва да бъде подчертано, че не се касае за недопустим избирателен подход при обсъждането на гласните доказателствени средства, а за трайна съдебна практика, касаеща законовата забрана по чл.118 ал.2 НПК /в този смисъл - Решение № 434 от 20.10.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 501/2025 г., Решение № 462 от 29.10.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 891/2025 г., Решение № 466 от 3.11.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 631/2025 г. и др./; заключение по съдебно-почеркова експертиза /л.74 – 81 от делото/, съобразно което ръкописният цифров текст „19.09.24“ в Наказателното постановление