Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20593 от 14.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26511/2023
Вид
Решение № 20593
Подписан
14.11.2024
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20593 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110126511 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от “,Б, представлявано от А,в, срещу наследника на С. А. М. с ЕГН: **********, а именно: В. А. Львова, в качеството й на наследник на общински наемател на процесния имот за процесния период.

В исковата молба се твърди, че С. А. М. с ЕГН: **********, е била ползвател на общински имот адрес гр. София, общ. ,5, като не е заплатила суми в размер на 718,52 лв.

Моли съдът да осъди В. А. Львова да му заплати сумата в общ размер на 718.52лв., от които 547.41лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 171.11лв. -мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 26.04.2022г., както и разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от В. А. Львова, но същата не е изпълнила указанията дадени и с разпореждане № 89223 поради което отговора е върнат. С оглед връщането на отговора на исковата молба, съдът намира, че не е бил сезиран с допустим отговор на искова молба от страна на ответницата.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за 1 ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Страните не спорят, че ответника наследник на С. М., която е била потребител на топлинна енергия през процесния период в качеството и на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. ,5.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото не се спори относно количеството на доставяната топлинна енергия или цената и забавата за заплащане на главницата. Съдът приема, че за процесния имот на ответникът е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно, ответника е в забава за заплащането на сумите.

С оглед на гореизложеното, иска се явява основателен.

По разноските:

Право на разноски има ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А. ,, в качеството и на наследник на С. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „,6, сумите както следва: 547.41лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г., за недвижим имот с адрес: гр. София, общ. ,5, ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 2 до изплащане на вземането, и 171.11лв. -мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 26.04.2022г., както и 215,00 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „,9, като помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 40, ал. 2 ГПК предвид обстоятелството, че ответницата живее в чужбина и не е посочила адрес или пълномощник в България - решението и съобщението следва да се приложат по делото и да се смятат връчени от този момент.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3