Решение № 23376 от 27.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45559/2024
- Вид
- Решение № 23376
- Подписан
- 27.12.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 192, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 357 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 358 ал. 1 т. 2 предл. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 23376 гр. с, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110145559 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 249386/01.08.2024 г., подадена от името на К. И. К., ЕГН: **********, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ срещу * с „д“, за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № */20.07.2021 г. К. И. К. работи в * с „д“ – гр. с“ на длъжност „учител общообразователен предмет - български език и литература в гимназиален етап“.
Поддържа се, че на 17.06.2024 г. на ищцата е връчена Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочва се, че в заповедта се твърди, че К. И. К. системно си позволява да обсъжда публично писмените работи на учениците, засягайки тяхното лично достойнство, като на 19.04.2024 г. е качила в личния си профил в социална мрежа „Инстаграм“ работа на ученик, от която ясно се вижда коментара за поставената оценка. Посочва се още, че в заповедта се съдържа твърдение, че К., облечена във вид, който не отговаря на изискванията за поведение, демонстративно палейки цигара е застанала пред ученическата аудитория, за да чете и коментира писмени работи на ученици в 10 „В“ клас. Отделно, в заповедта се твърдяло, че писмените работи, оценени от г-жа К., са без рецензия и изясняване на допуснатите стилни, граматични, лексикални и пунктоационни грешки.
В исковата молба се поддържа становище за незаконосъобразност на 1 оспорената в настоящото производство заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание. В тази връзка се излагат съображения, че посочените в заповедта разпоредби на чл. 188, ал. 1, т. 8 и т.10 от КТ не съдържат основания за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа се още, че ищцата не е извършила посочените действия и не е имала поведението, което се твърди в заповедта. В тази връзка се излагат съображения, че работата със социалните мрежи в часовете е била по метода на обърнатата класна стая и е част от обучението по медийна грамотност, заложено в учебниците по български език, като целта на това упражнение е било да се проследи логиката на учениците при подбиране на източници на информация, подхода им при употребата на социалните мрежи, езика, който използват. Поддържа се, че по този начин учениците са имали възможност да демонстрират как избират моделите, които следват, коя информация считат за ценна и коя - не, как пазят личните си данни, какво решават да споделят и защо, като въпросната практика целяла да се намери път към учениците, въпреки разликите в поколенията, и да се използват съвременните технологии в преподаването.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е обиждала учениците във включването си на 07.05.2024 г., като в тази връзка се сочи, че същото било подействало добре на писането на децата, защото им е дало възможност да видят как биват оценявани.
В исковата молба се сочи още, че в длъжностната характеристика, подписана от ищцата, в раздел 1.А, се съдържат функциите на изпълнителя на длъжността, част от които са да използва ефективни методи на обучение при организирането и провеждането на образователния процес, както и да използва информационните й комуникационните технологии при организирането и провеждането му. В този смисъл се твърди, че не само, че извършеното от ищцата не е нарушение, а напротив - видно е, че тя проявява креативност, за да прилага ефективен метод на обучение спрямо възрастта и интересите на учениците си.
Излагат се съображения за дискриминационно отношение спрямо ищцата, осъществено от ръководството на учебното заведение.
Поддържа се, че дори да се установи, че ищцата действително е допуснала посочените в заповедта нарушения, то преценката за тежестта на нарушението следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
Посочва се, че твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина са извършени онлайн в неработно време, като в тази връзка се поддържа, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго. Освен това, за работодателя не били настъпили каквито и да е неблагоприятни последици.
2
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана и твърдените нарушения са осъществени от ищцата по описания в заповедта начин.
Не се оспорва, че през исковия период ищцата се намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор, съгласно който заемала длъжността „учител общообразователен предмет - български език и литература в гимназиален етап“ при * с „д“ – гр. с“, както и че със Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за извършени от нея и описани в заповедта дисциплинарни нарушения.
Във връзка със Заповед № 1586/17.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание на лицето К. И. К. се посочва, че в училището са входирани жалби от родители и ученици, които изисквали бърза реакция по проверка на обстоятелствата, изнесени в тях. Подаден бил сигнал от госпожа Левиева, председател на Училищно настоятелство, за постъпили оплаквания от страна на родители за непрофесионално поведение на учителя към подготовката и отношението му към учениците.
Била подадена жалба с вх. № 906/25.04.2024г. от госпожа вбд, която е свързана с публикация в Инстаграм, в профила на учителя, който е следен от много ученици от гимназиален етап. След реакция на ученика публикацията е свалена, но ученикът е бил подложен на груби нападки и подигравки от страна на учителя пред целия клас. Поддържа се, че ученикът, за когото ставало дума в публикацията, е с видимо заболяване и пареза на дясна ръка. Поддържа се още, че ищцата не спазвала професионална етика при обработване на лични работи на учениците, както и изискванията за конфиденциалност по отношение на тях. В тази връзка се сочи, че в съвременния образователен процес е заложен принципът на индивидуална подкрепа и работа с учениците, а не изнасяне на лична информация в публичното пространство.
Посочва се, че след проведен разговор с госпожа К., в присъствието на зам.директор Гергана Г., ищцата продължила да качва ученически работи и да ги обсъжда публично пред ученическа аудитория, която се познава много добре.
Поддържа се, че учениците от XI „А“ клас поискали среща с директора на училището – ответник, на което споделили смущаващи изказвания на ищцата, в които се прокрадвали груби коментари по международни теми - войната в Израел, които искрено огорчили ученическата аудитория.
Според учениците, учителят е отправял предупреждения да внимават какво ще говорят пред ръководството, ако случайно се коментират часовете по БЕЛ.
Твърди се, че на 30.05.2024 г. е внесена жалба от родителите на ученици от XI „А“ клас, в резултат на което е разпоредена проверка върху проведените писмени работи на учениците, изискванията за оценяване и качеството на подготовка в часовете. От събраните контролни и класни работи била направена 3 следната констатация: липсва минимум професионално отношение към проверката на писмените работи - няма рецензия, изясняване на допуснатите граматични, лексикални или стилни грешки; не са предоставяни предварително критерии за оценка на учениците; на 5 някои работи присъствали неприемливи коментари на английски език като „OMG!“, без нищо друго. В разговор с учителя и споделяйки, че е длъжна да спазва книжовно-езиковите норми на българския език в преподаването и в общуването с децата и учениците и да контролира техния изказ, на директора на училището бил поставен въпрос - „В кое време живея“. Поддържа се още, че ищцата многократно, грубо и безцеремонно, си е позволявала да обижда ученици, който вече са млади хора със собствена позиция и мнение, градящи самочувствие на личности, чиито права били защитени от институцията.
Посочва се, че на 07.05.2024г. е качен в социалните мрежи публичен коментар върху писмени работи на ученици, в който учителят прави опит за обсъждането им в непристоен вид, палеща демонстративно фасове пред екрана и правейки опити за анализ. В тази връзка се излагат съображения, че поведението на ищцата категорично противоречало на преподавателската визия на училището, свързана с идеята, че учителят е длъжен да не разпространява информация от личен характер, която да накърни личното достойнство на ученик в публичното пространство, независимо че се демонстрира привидна анонимност.
В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за мотивите за постановяване на процесната заповед на работодателя и за наложеното с нея дисциплинарно наказание на ищцата.
В същия се поддържа още, че дисциплинарното наказание е наложено от директора на училището, който е оправомощен със закон да реализира дисциплинарната отговорност, съобразно нормата на чл. 192, ал.1 от КТ, като в изпълнение на изискванията на чл. 193, ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание със Заповед № 1506/10.06.2024г. на ищцата са изискани писмени обяснения, които са били взети предвид при определянето на наказанието, заедно с всички събрани и оценени доказателства по дисциплинарната преписка.
Поддържа се също, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал.1 от КТ, като в изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Поради изложените обстоятелства, моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 ал. 1 вр. чл. 358 ал. 1 т. 2 предл. 1 от КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на 4 директора на * с „д“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, към момента, към който се твърди налагане на дисциплинарно наказание.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на работодателска власт, посредством упражняване, чрез атакуваната заповед на правото да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца, при спазване на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане на същото.
С Определение № 39727/02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45559/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период между последните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор, по силата на който, ищцата заема длъжността „учител общообразователен предмет - български език и литература в гимназиален етап“ при * с „д“ – гр. с“, както и че със Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.