Решение № 12758 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12758 гр. *********, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110146275 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от М. С. Р., чрез адв. А. М., уточнен с молба от 14.11.2025 г., против ********** иск правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата в общ размер от 19 000 лева лв. обезщетение за неимуществени вреди и 391.58 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че на 2.05.2023 г., при преминаването през тротоара на ул.

„*************“ № 64, десният й крак пропаднал в необезопасен и полуотворен капак на улична шахта, причинило фрактура на външен латерален малеолус. Към настъпване на инцидента ищцата била бременна. Кракът й бил обездвижен с шина/ботуш в продължение на месец. Претърпяла значителни болки, както непосредствено след инцидента, така и впоследствие – при придвижването й с шина и патерици в продължение на два месеца след инцидента. Търпяла и неудобства от ограничениченията в придвижването - в продължение на два месеца имала нужда от чужда помощ при придвижването си и от използване на помощни средства. Не можела да упражнява професията си, да шофира, да води нормален социален живот. Изпитвала и силни притеснения, чувство на страх травмата да не се отрази негативно на бремеността й. Настъпило депресивно състояние, свързано с невазможността за нормален контакт с близки и приятели, болките, страха от падане и личен дискомфорт.

Във връзка с лечението на фрактурата и проведени рехабилитации ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за шина за глезен TD за сумата в размер от 185.00 лева, разходи за две проекции от 02.05.2023 г., разходи за медицински преглед в „*****************“ ЕООД за сумата в размер от 60.00 лева, разходи за лекарства в размер от 41.58 лева, разходи за две проекции на глезенна става за сумата от 45.00 лева, както и разходи за контролна снимка за сумата от 30.00 лева. Твърди се, че шахтата, като отводнително и канализационно съоръжение на техническата инфраструктура, както и тротоара с плочките на него са собственост на Столична и тя е длъжна да ги стопанисва и да ги поддържа в техническо състояние в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, на основание чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР ЗМСМА.********** не е изпълнила задължението си да обезопаси и обозначи шахтата.

1

Подаден е отговор на исковата молба от **********, чрез ст. юрк. *********. В отговора се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че инцидентът е станал на тротоар на .кръстовището на ул. „*************“ и ул. „******“, попадащи в поземлени имоти с идентификатори ******* и ******* по КККР на гр. *********. В този участък са налични две подземни комуникации, собственост на „***********“ ЕАД и силнотокова мрежа, собственост на „************“ ЕАД. Около тези подземни комуникации възникват сервитути, определени с Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, обн. ДВ бр. 88/2004 г. и Наредба № 6/2019 г. за сервитутите, които възникват в електронните съобщителни мрежи и фзическа инфраструктура, обн. ДВ, бр.

49/2019 г. Поддържането на подземната инфраструктура и на сервитутната зона е в тежест на съответните експлоатационни дружества – в случая „***********“ ЕАД и силнотокова мрежа, собственост на „************“ ЕАД, поради което отговорността по чл. 49 ЗЗД е тяхна, а не на общината, тъй като настъпилите вреди не са в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на служители на **********. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между телесните увреждания на ищцата и процесния инцидент. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените болки и страдания. Направено е и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, с твърдения, че ищцата с поведението си е спомогнала за увеличаване размера на вредите, тъй като първоначално е посетила личния си лекар, който не я е обезопасил, а не е посетила специалист травматолог. Твърди се, че терзанията, причинени от битови неудобства, не са подлежащи на обезщетяване болки и страдания.

Третото лице-помагач „***********“ ЕАД изразява становище по исковите претенции, като излага подробни съображения за неоснователност на исковите претенции.

Оспорва механизма на настъпване на процесното събитие и излага подробни съображения, касаещи обстоятелството за липсата на правен интерес от привличането им в качеството на трето лице-помагач. Излага, че процесната шахта не е тяхна собственост и те не носят отговорност за нейното състояние и обезопасяване. Намира исковата претенция за неоснователна и неподкрепена с доказателства. Оспорва размера на предявените претенции и причинно-следствената връзка. Счита, че ********** носи отговорност за състоянието на рамките и капаците на шахтите по настилката.

Третото лице-помагач „**********“ ЕАД също изразява становище, като развива подробни съображения за неоснователност на исковите претенции. Изтъква, че не е собственик и не стопанисва процесната шахта. Изтъква, че тротоарът представлява публична собственост и всички нейни конструктивни елементи и се стопанисва от ********** и обезопасяването й е задължение на ответника. Оспорва размера на сочените вреди и механизма на твърдения инцидент.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства Амбулаторен лист на пациент № ***** от дата 02.05.2023 г., издаден от д-р *****, видно от който на същата дата ищцата е посетила личния си лекар във връзка с падането й в необезопасена шахта, като в анамнезата е описано, че ищцата е стъпила на нестабилен капак на улична шахта, а при прегледа е констатиран локален оток на латерален контур, спонтанна и палпаторна болезненост в областта на фидурален малеол, като е насочена за изследване – рентгенография – счупване на фибуларен малеол.

По делото са представени и Амбулаторен лист № 2********** г., видно от който на посочената дата ищцата е посетила МЦ „****“ и д-р******** където е прегледана от Ортопед Травматолог, който след поставена диагноза счупване на външен летален малеолус и обездвижване за период от 30 дена с шина, е констатирал оток в дясна глезенна става по латералния контур; пълен обем на движение; придружени с болезненост движения и нарушение в ДЕЖ. Предписана е терапия ИФТ на глезенна става, НИМП на глезенна става и 2

КТ на обем на движение в дясна глезенна става.

По делото са представени четири фискални бонове от 02.05.2023 г., фискален бон от 10.05.2023 г., фискален бон от 30.05.2023 г., от които се установява, че ищцата е заплатила 185 лв. за закупуване на „Шина за глезен TD „air walker”, 30.00 лева за извършване на две проекции, 60.00 за извършване на медицински преглед в „*****************, 41.58 лева – закупени лекарства „аулин сашета – 100 мл“, „сераза таблетки – 3 броя“ и „олгасан арника МО“ от аптека „Новефарм“ , 45.00 лева за извършване на 2 бр. Проекции на глезенна става изследвания на става и 30.00 лв. за контролна снимка от 30.05.2023 г.

Прието е и становище от д-р ********Д. – ортопед-травматолог в КОТ на *********** от което се установява, че след извършен преглед на ищцата, последната е диагностицирана с неразместено счупване на дясна фибула в дистална трета, което налага обездвижване за срок от 35-40 дена в гипсова имобилизация или ортеза, последвано от рехабилитация за преодоляване на следтравматичната контрактура на глезена, като е посочено, че времето за зарастване на счупването е около 3 месеца, а пълното функционално възстановява на крайника отнема около 4 месеца.

По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р М. Х. М.., специалист по ортопедия и травматология, което съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на представените по делото документи вещото лице е установило, че при процесния инцидент ищцата е получила счупване на външен глезен на дясната глезенна става с минимална дислокация. Вещото лице е заключило, че установеното увреждане може да бъде получено по описания в исковата молба начин. За лечението на констатираното счупване е проведено консервативно лечение, чрез поставяне на имобилизираща ортеза на дясна глезенна става и ходило за 40-45 дни. Според заключението ищцата е изпитвала болки в резултат на травмата в първите 30 дена, като в първите дни болките са били с по-голям интензитет. Разяснява, че през периода на костното зарастване се ползват помощни средства с частично натоварване на накрайника, а след имобилизацията е задължителна рехабилитация, която става паралелно с натоварване на крайника и премахване на едната патерица и около 75-80 ден от травмата се отстранява и втората патерица. Вещото лице е посочил, че периодът на възстановяване при нормално протичане на лечебен процес, без усложнения, периода на възстановяване, включително с периода за рехабилитация, при такъв вид увреждания е между 120-150 дена. Описва, че в хода на лечението не са описани усложнения. След преглед, достига до извод, че е налице добро функционално възстановяване и към настоящия момент е налице пълен обем от активни движения.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищцата не са били налице усложнения. Вещото лице посочва, че при този тип травма следва пълно възстановяване.

Уточнява, че липсват медицински данни, от които да се наложи извод, че към датата на процесното събитие ищцата е била бременна, като би следвало при посещението си при съответните лекари пострадалата да съобщи, че е имала бременност, а такива данни не са отразени в медицинските документи.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите *******, ************

От показанията на св. ******, се установява, че през месец май 2023 г. в гр.

*********, около обяд с ищцата – негова дъщеря и майка им отишли до пазара на ул.

„*************“, за да купят цветя, като майката на ищцата останала да ги чака в колата.

Докато вървели по тротоара с ищцата се виждало, че е извършван ремонт на тротоара, тъй като имало шахта, която стърчала и не била на една равнина с тротоара. От едната страна на шахтата липсвала плочка, като при стъпването в плочката,ищцата се спънала с десния си крак, политнала напред и се ударила. При удара се подпряла и си ударила лактите на ръцете, като си ударила и малко главата. М. не можела да стане, била в шок, разплакала се, прилошало й. Тогава свидетелят я вдигнал и я завел до колата им, като тя накуцвала и подскачала, защото не можела да стъпи на десния си крак, и се прибрали вкъщи. След като се прибрали, ищцата легнала, мислейки, че е навехнала крака си. Впоследствие кракът 3 започнал да се подува, да посинява, поради което свидетелят завел М. в *****ДКЦ, за да й направят снимка и там установили, че имало счупване. Разказва, че видимо кракът бил посинял, ищцата не можела да го движи, като непрекъснато й се повръщало, била пребледняла, притеснена. След това посетили травматолог, който предписал обездвижване с ботуш за 45 дена, като възстановяването продължило дълго. През това време ищцата загубила социалния си живот, който преди имала, не можела да излиза, а било лято, била депресирана, тъй като не можела да излиза с приятели и колеги. Към днешна дата отново имало моменти, в които чувствала болка, дискомфорт, пазила крака си. След инцидента продължила да изпълнява трудовите си задължения, като работела хоум офис. Излага, че липсвали знаци или обозначение около бетонената правоъгълна шахта, тя стърчала леко, не била поставена на равно ниво с тротоара.