Решение № 459 от 14.07.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. гр. Хасково, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640101668 по описа за 2022 година

Предявен е от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против Е. Р. Е., ЕГН **********, от ***********, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД – за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 730/2022г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелствата, възоснова на които била издадена заповедта за изпълнение, били сключени между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, а именно: договор за мобилни услуги от 20.12.2019г. с предпочетен номер *************; договор за мобилни услуги от 20.12.2019г. с предпочетен номер **********; договор за лизинг за устройството SAMSUNG Galaxy А 1 0 32GB Dual Black от 20.12.2019г.; договор за лизинг за аксесоари от 20.12.2019г. и договор за мобилни услуги от 08.7.2019г. с предпочетен номер ************. Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договорите, същите били прекратени едностранно от мобилния оператор на 09.06.2020г. Така, към 15.06.2020г. ответницата имала незаплатени задължения за предоставени услуги в общ размер на 361.00 лева, които били обединени във Фактура №7300576168/15.02.2020г., Фактура №7301830863/15.03.2020г., Фактура №**********/15.04.2020г., Фактура 7304513092/15.5.2020 г., във всяка от които било подробно посочено как се формира вземането. Освен горното, ответницата имала и незаплатени задължения за лизингови вноски за периода 1

05.05.2020г-14.06.2020 г. в размер на 374.30 лева, от които 315,21 лв. по договор за лизинг от 20.12.2019г. за устройството SAMSUNG Galaxy A 10 32GB Dual Black и 59,09 лв. по договор за лизинг от 20.12.2019 г. за аксесоари. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени и договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 210.27 лева, на основание т. 11 от договорите, формирани както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************* - сума в размер на 33,54 лева, представляваща три месечни такси; по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********** - сума в размер на 49,05 лева, представляваща три месечни такси; по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************ - сума в размер на 99,38 лева, представляваща три месечни такси; сумата от 28,30 лв. за устройството SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Тези задължения на ответницата били обединени във Фактура № 7305820007/15.6.2020г. за клиентски номер ********. Поддържа се, че горепосочената клауза за неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която същата е обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесиите договори, изначално поставяла праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и така договорена не създавала неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излизала извън обезщетителната си функция. Освен това, този размер на неустойката бил изцяло съобразен и с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018г. Според ищеца частта от неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, също не противоречала на закона и добрите нрави и не се основавала на неравноправни клаузи. Същата била формулирана по начин, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановявала в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за всички устройства претендираната неустойка била на значително по-ниска стойност от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената на която същите били предоставени на ответницата, а този й размер не противоречал на добросъвестността и не водел до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следвало да бъде извършвана в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката 2 задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Сочи се решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Посочва се още, че всички горепосочени задължения на ответницата в общ размер на 945,57 лв били обединени във Фактура № 7305820007/15.06.2020г. за клиентски номер ********, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването им, като към момента същата не била заплатена. За вземането си ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, възоснова на което било образувано Ч.гр.дело № 730/2022 г. по описа на Районен съд - Хасково. По образуваното производство била издадена Заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес да сезира съда с положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК за вземането си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца горепосочените суми в общ размер на 945.57 лева, от които:

361 лева - незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 15.01.2020г. до 14.05.2020г., 374.30 лева - незаплатени задължения за лизингови вноски за периода 05.05.2020г. - 14.06.2020г., 210.27 лева договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги; ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и по размер. Оспорва твърдението за наличие на сключен между страните договор от 20.12.2019г. с предпочетен номер *********, както и за възникнали между ответницата и ищеца договорни правоотношения за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за лизинг за мобилно устройство Samsung GalaxyAlO 32GB. Оспорва твърдението, че ответницата ползвала предоставени от ищеца далекосъобщителни услуги, оспорва и представените с исковата молба фактури. Прави възражение за недействителност на сключените между страните договори от 08.07.2019 г. и 20.12.2019г., както и за неравноправност и нищожност на клаузите за неустойка в тях като навежда доводи в тази насока. Предвид тези и останалите, изложени в отговора на исковата молба, съображения, моли съда да отхвърли предявения иск.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото и по заповедното производство са представени Фактура № 7300576168 от дата 15.02.2020г. за отчетен период 15.01.2020г.- 14.02.2020г. за обща сума от 82.75 лева с получател Е. Р. Е., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура № 7301830863 от дата 15.03.2020г. за отчетен период 15.02.2020г.- 14.03.2020г. за обща сума от 142.20 лева с получател Е. Р. Е., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура №********** от дата 15.03.2020г. за отчетен период 15.03.2020г.14.04.2020г. за обща сума от 49.96 лева с получател Е. Р. Е., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура №7304513092 от дата 15.05.2020г. за отчетен период 15.04.2020г.- 14.05.2020г. за обща сума от 16.67 лева с получател Е. Р. Е., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Договор за мобилни услуги, Заявка №622647596, сключен между „Теленор България“ ЕАД гр.София и Е. Р. Е., Декларация-съгласие от дата 20.12.2019г., подписана от Е. Р. Е., Договор за лизинг на базови аксесоари, сключен между „Теленор България“ ЕАД гр.София и Е. Р. Е. на 20.12.2019г., Договор за мобилни услуги, Заявка №621821604, сключен между „Теленор България“ ЕАД гр.София и Е. Р. Е. на 03.07.2019г., Фактура № 7305820007 от дата 15.06.2020г. за отчетен период 15.05.2020г.- 14.06.2020г. за обща сума от 945.57 лева с получател Е. Р. Е., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 730/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 5415/05.04.2022г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 313/06.04.2022г. за сумата от 945.57 лева – главница, дължима за заплащане на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства и неустойки по Договор за мобилни услуги от 20.12.2019г. за предпочетен номер +*************, Договор за мобилни услуги от 20.12.2019г. за предпочетен номер +**********, Договор за лизинг от 20.12.2019г., Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.12.2019г. и Договор за мобилни услуги от 08.07.2019г. за предпочетен номер +************ и издадена възоснова на тях фактура, 4 ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, от които 25 лева за заплащане на държавна такса и 360 лева – възнаграждение за упълномощен по делото адвокат. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са пред явени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД , които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, като съображенията за това са следните:

О т приетите и неоспорени Договори за мобилни услуги, както и от Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответницата да заплаща дължимото възнаграждение за това. Съдържанието му е подробно регламентирано в горепосочените документи, които са подписани и от ответницата, която не е възразила срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорила относно автентичността им или пък от гледна точка верността им, въпреки че е разполагала с възможност за това. Ето защо и на на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД процесните договори имат силата на закон за страните. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 о т Т З , тъй като е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, тя попада под приложното поле на ТЗ, а само за неуредените в него положения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл.288 о т ТЗ. Тук е уместно да се отбележи, че в договорите за мобилни услуги изрично е посочено, че потребителят е получил и е запознат с Общите условия и е съгласен да ги спазва, като същото обстоятелство се установява и от декларацията-съгласие от 20.12.2019г. и от декларацията-съгласие от 08.07.2019г., поради което и на основание чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ те също са задължителни за него.