Решение № 181 от 20.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1622/2025
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Доротея Младенова Димова-Северинова
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 59 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 76 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Русе, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201622 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. З. М., депозирана чрез процесуален представител - адв.
М. В., АК Русе против Наказателно постановление № 25-0453-000467/08.10.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР- Русе, РУ Сливо Поле издадено на основание чл. 53 от ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП са наложени: глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 76 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, оспорва се изцяло фактическата обстановка. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Явява се и адв. М. В. от АК – Русе, редовно упълномощен. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Намира, че от събраните доказателства е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с включени дневни светлини, противно на посоченото в АУАН-а и наказателното постановление. Представя писмени бележки и претендира присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, 1 имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 14.10.2025 г., а жалбата е депозирана на 28.10.2025 г. чрез „Български пощи“ ЕАД с вх.№ УРИ 336000-9015/30.10.2025 г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН серия GA № 4492708 от 30.09.2025 г. от св. С. Т. Б. в присъствието на св. Я. С. Я. срещу Д. З.
М., ЕГН ********** от гр. Русе, затова, че на 30.09.2025 г. около 08:30 часа гр. Сливо поле, обл. Русе, бул. „България“ № 17, в посока гр. Силистра, управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 330 Д“, с регистрационен номер Р2205КХ, като използвал светлини непредвидени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, като и по време на движение през деня се движел без включени светлини за движение през деня или къси светлини.
Като нарушени в АУАН били посочени разпоредбите на чл. 76 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на М., който го е подписал без възражения.
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от М..
Въз основа на съставения АУАН Началник група в ОДМВР Русе, РУ Сливо поле издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185 от ЗДвП и за двете нарушения наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на по 50 (петдесет) лева/25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро за всяко едно от тях.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянията осъществяват съставите съответно на чл. 76 от ЗДвП и чл. 70 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на Д. М. на 14.10.2025 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетелите, експертното заключение и другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
През 2024 г. жалб. Д. М. потърсил специализиран автосервиз за монтиране на модулна система за светлините на собствения си лек автомобил „БМВ 330 Д“, с регистрационен номер Р2205КХ. Св. Х. И. М. демонтирал стара модулна система и поставил нова такава на процесния автомобил на жалбоподателя, която при подаване на контакт, посредством ключа на автомобила, активирала дневните светлини, т.нар. „ангелски очи“.
На 30.09.2025 г., в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 330 Д“, с регистрационен номер Р2205КХ, а на пасажерска седалка до него се возела св. Ц. Н.. Св. С. Б. и св. Я. Я. изпълнявали служебните си задължения, като обхождали територията на Районно управление Сливо поле, при ОДМВР Русе. Около 8:30 ч автомобилът, управляван от жалбоподателя се движел по бул. България, в гр. Сливо поле, обл. Русе, когато от насрещната лента за движение на същия булевард бил възприет от полицейските служители – св. Б. и св. Я.. Св. Б. възприел, че автомобилът се движи без изискуемите дневни светини, но с включени габаритни светлини в ярък червен цвят.
2
Полицейските служители предприели действия по спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил с цел проверка. Същите обърнали посоката на движение на служебния автомобил и последвали лекия автомобил „БМВ 330 Д“, с регистрационен номер Р2205КХ, като подали светлинен и звуков сигнал. Жалб. М. преустановил движението на автомобила без да изключва двигателя му. След като полицейските служители се легитимирали, съобщили на жалбоподателя, че причината за спирането му са нарушения във връзка със светлините на автомобила – липсата на дневни светлини и наличието на светлини в яркочервен цвят. Жалбоподателят изразил несъгласие с констатациите на св. Б., като и двамата се насочили в предната част на автомобила, за да възприемат отново наличните светлини. Там жалбоподателят показал, че светлините работят, като обяснил, че са в различен режим в светлата и тъмната част на денонощието и изразил несъгласие да бъде глобен за липсата на дневни или къси светлини. Св. Б. възприемайки единствено наличието на ярките червени светлини, направил снимка на активните светлини на процесния автомобил и пристъпил към съставянето на АУАН. В резултат на проверката св. Б. констатирал, че водачът използвал други светлини непредвидени в закона, както и че през деня се движи без задължително включени светлини през деня или къси светлини и приел, че с поведението си жалб. М. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 76 от ЗДвП и по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. АУАН серия G A № 4492708 от 30.09.2025 г. бил връчен срещу подпис на жалб. М.. В процесния АУАН не били вписани възражения от нарушителя.
Възражения не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, от Началник Група в ОДМВР- Русе, РУ Сливо Поле, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 76 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а за нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – жалба, пълномощно, АУАН серия GA № 4492708 от 30.09.2025 г., копие на НП № № 25-0453-000467/08.10.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР- Русе, РУ Сливо Поле, копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., 2 бр.фотоснимки,, писмо вх.
№39960/19.12.2025 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. Т. Б., Я. С. Я., Ц. В. Н. и Х. И. М..
В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно постановление е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава заключение, че визуализираните светлини на снимките, направени от актосъставителя по повод нарушението са в жълтеникав цвят около основните несветещи фарове за къси и дълги светлини. Това са светещи пръстени – т.нар.“ангелски очи“, които са дневни светлини по смисъла на чл. 59, § 6 от ДР на ЗДвП и не отговарят на изискванията за къси светлини.
Вещото лице дава заключение и че при подаване на контакт с ключ на автомобила светват т.нар. „ангелски очи“ и продължават да светят при включване на къси или дълги светлини.
Съдът намира, че предвид даденото заключение по категоричен начин се установява факта, че процесния автомобил, управляван от жалб. Д. М. на 30.09.2025 г. се е движел с включени дневни светлини.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът кредитира показанията на св. Б. и св. Я., в частите им относно: възприемането на движещия се автомобил на бул.България в гр. Сливо поле на 30.09.2025 г. около 8.30 ч., предприетия начин на спиране, установяването 3 на водача, както и начина на формиране на изводите им за наличието на двете нарушения – а именно чрез пряко възприемане на активираните светлини на процесния автомобил.
Същите са взаимно допълващи се, последователни и кореспондират с показанията на св. Н.
(частично – с изключение начина на посочения от нея начин на спиране на процесния автомобил и относно това какви светлини са били активни). При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Б. и Я., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло в посочените части, доколкото всеки един от тях лично и в непосредствена близост е възприел случилото се. В останалата си част – че визуализираните светлини по време на движение на автомобила и заснети от актосъставителя на приобщените към доказателствения материал два броя снимки не представляват дневни или къси светлини съдът намира за напълно опровергани от заключението на вещото лице по АТЕ, приобщените фотоснимки. както и от показанията на св. Н.. Не намират подкрепа и показанията на св. Б. и Я. в частта, че в предната част на автомобила светели „кървавочервени“ светлини.
Съдът кредитира показанията на св. Х. М. по отношение на поставената от него модулна система на процесния автомобил, начина и на работа, времето на поставяне, кои светлини активира, по какъв начин и невъзможността същите да бъда изключени от водача, както и относно факта, че при авариен режим на работа би светела или само лява или само дясна част от светлините на автомобила. Показанията на този свидетел са последователни, безпротиворечиви и касателно вида на светлините и начина на активирането им се подкрепят напълно от заключението на вещото лице.
Съдът даде вяра и на показанията на св. Н. отчасти, като счете, че допринасят за изясняване част от релевантните факти. Въпреки заинтересованост на същата, предвид приятелските й отношения с жалб. М., съдът ги прецени като надлежно доказателство в частта, в която тя описва времето и мястото на деянието, както и частично относно обстоятелствата на проверката, извършена от полицейските служители, включително и относно спора светят или не дневните светлини на автомобила между полицейският служител и жалбоподателя. Съдът намира, че противоречието в нейните показания с останалата доказателствена съвкупност по отношение на това по какъв начин е бил спрян за проверка процесния автомобил се дължи на дистанцията на времето. Освен това посоченият факт е без правно значение за конкретното производство. По отношение наличието на модулна система показанията на св. Н. се подкрепят от тези на св. М. и от заключението на вещото лице.