Решение № 1067 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

„*“ № *, чрез адв. В. Б. срещу Наказателно постановление № 25-1030005891/19.08.2025 г., издадено от Р. К. П. – Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) л е в а и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди актът за установяване на административното нарушение да е съставен след изтичането на предвидените в ЗАНН срокове, с което да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва авторството на деянието, като твърди не тя да е управлявала автомобила по време на извършване на нарушението. Поддържа превозното средство да е чужда собственост – на нейната баба, а последната да не е посочвала жалбоподателката за водач на автомобила, но въпреки това наказващият орган необосновано да е издал наказателното постановление срещу нея. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. В. Б., с 1 пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 96295/17.09.2025 г. взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й счита за категорично доказани. Поддържа при описанието на нарушението ясно да са посочени мястото на извършване на деянието и посоката на движение на автомобила, а жалбоподателката да е запозната със снимковия материал при явяването й за съставянето на акта.

Досежно установяването на самоличността на нарушителя взема становище това да е сторено след попълването на декларациите от собственика на автомобила и от жалбоподателката. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. Д. А., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката чрез ССЕВ на 20.08.2025 г., а жалбата е подадена на 01.09.2025 г. в Районен съд – Пловдив и е препратена на наказващия орган за окомплектоване с материалите по преписката, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.02.2025 г. в 20:49 часа в гр. Пловдив, по бул. „Христо Ботев“ № 1б в посока от изток към запад жалбоподателката Н. Д. А. управлявала лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ** **** ** със скорост на движение от 105 км/ч при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч.

Автомобилът бил собственост на свид. З. В. Т., която била баба на жалбоподателката. Движението със скоростта от 105 км/ч на лекия автомобил с рег. № ** ***** ** било заснето и установено със система за измерване на скоростта тип Celeritas MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 109,08 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 105 км/ч. Деянието било заснето на снимка с № 017285.

На 02.07.2025 г. свид. З. В. Т. като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, се явила в сградата на РУ Труд, където в присъствието на свид. В. Ч. П. – инспектор в същото Районно управление на МВР, попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП. В декларацията свид. Т.

2 писмено посочила, че при извършване на процесното деяние в 20:49 ч. на 01.02.2025 г. автомобилът й с рег. № ** **** ** се е управлявал от жалбоподателката А..

На 25.07.2025 г. била предоставена възможност и на жалбоподателката да посочи кой е управлявал превозното средство към момента на извършване на нарушението чрез попълване на същата по вид декларация с правно основание чл. 188 от ЗДвП. В тази декларация жалбоподателката записала, че не можела да посочи кой е управлявал автомобила с рег. № ** **** ** в 20:49 ч. на 01.02.2025 г., когато е извършено нарушението.

На същата дата – 25.07.2025 г. свид. З. Н. Г., след като се запознал с материалите по преписката, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4245718 срещу жалбоподателката А., в нейно присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка. За установяване на авторството на деянието свидетелят се позовал на двете декларации по преписката.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. З. Н. Г. се разкриват обстоятелствата по съставянето на АУАН и ползваните материали за установяване на нарушението. Изяснява се, че самоличността на водача е узната въз основа на двете попълнени декларации по преписката, след което актът е съставен в присъствието на жалбоподателката. Свидетелят пояснява, че не е присъствал при изготвянето на декларациите, а те са били приложени при получаване на материалите по преписката. Относно действията по съставянето на акта установява се, че жалбоподателката е запозната със събраните доказателства, предоставена й е възможност да даде обяснения и възражения. Накрая изяснява се от показанията на свид. Г., че нарушението е установено чрез заснемането му от временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, без автомобилът да е спиран на място. Показанията на свид. Г. получават доверие, тъй като намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка и доказват достоверността им.

От показанията на свид. В. Ч. П. се установяват обстоятелствата по попълването на първата декларация по чл. 188 от ЗДвП, чийто автор е свид. З.

В. Т.. За свид. П. се доказва да е присъствал при това действие и възприятията си е формирал като очевидец. Изяснява се от показанията му, че той е разяснил на свид. Т. причините за попълването на декларацията, както и възможните неблагоприятни последици. Установява се още, че преди 3 посочването на името на жалбоподателката свид. Т. се е обадила по телефона, а след това сама е заявила, че автомобилът се е управлявал от нейната внучка, за която по делото се доказва да е жалбоподателката А..

По делото като свидетел е разпитана и З. В. Т., за която се установява да е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, както и да е баба на жалбоподателката А.. Разкрива се от показанията на свид. Т., че преди попълването на декларацията тя е търсена във връзка със случая както на регистрирания си адрес, така и по телефона от полицейски служители, но първоначално не се е явила, защото е била болна. Тези обстоятелства имат отношение към твърденията по жалбата за бездействие на контролните органи преди съставянето на акта, като доказват неоснователността им. Свидетелката Т. поддържа версия, че не е знаела целта и последиците от декларацията, която е попълнила, но това няма отношение към преценката за достоверността на декларираните обстоятелства. Задължението за деклариране на верни данни не е поставено в зависимост от това дали свидетелката е предвиждала, че ще бъде съставен АУАН срещу посоченото лице или не. Показанията в тази част са и вътрешно противоречиви, тъй като свидетелката първо заявява, че мислила, че не е направила нищо лошо, но същевременно когато се прибрала, казала на децата си, че е постъпила грешно. Това ясно сочи, че противно на твърденията й, свидетелката напълно ясно е разбирала каква е целта на декларацията. Както се посочи, от показанията на свид. П. се доказва, че той й е разяснил целта на декларирането на самоличността на водача и възможните последици. Най-съществено значение показанията на свид. Т. имат за установяване, че тя правилно е разбрала какво обстоятелство трябва да декларира: „Отидох и ми казаха, че трябва да…кажа кой е карал автомобила ми“. Свидетелката е категорична и че свид. П. не я е принуждавал да казва, подписва или прави нещо, което тя не иска. Следователно налице е напълно съзнателно направено волеизявление. В заключение твърденията, че не е разбирала какво попълва и че е допуснала грешка съдът намира, че представляват защитна версия, поддържана от свид. Т., за да обясни и извини действията си пред семейството си, тъй като тя разказва, че са й се скарали, когато и жалбоподателката също е призована да се яви в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.

От приложената по преписката извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се установява, че системата за измерване на скоростта Celeritas MVD 2020 е от одобрен тип и е вписана в регистъра на 13.12.2022 г. под № В-70, като срокът на валидност на одобряването на типа е безсрочен.

От Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип CELERITAS MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ е преминало метрологична проверка на дата 17.10.2024 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото 4 средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-353/07.01.2025 г. се установява, че на дата 02.01.2025 г. системата за измерване на скоростта тип CELERITAS MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ е заснела статични изображения с поредни номера от 014624 до 014725, с начален час на работа 20:00 ч. и краен час на работа 06:00 ч. на 03.01.2025 г. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 1, с посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка с № 017285 от АТСС с № 0х000355ВВ се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ** **** **, стойността на измерената скорост е 109,08 км/ч, а заснемането е извършено на 01.02.2025 г. в 20:49 часа в посока „отпътуване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото е собственост на свид. З. В. Т. и представлява лек автомобил с марка и модел „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“.

От декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от 02.07.2025 г. от свид. З. В. Т. се изяснява, че тя писмено е декларирала, че на дата 01.02.2025 г. в 20:49 часа жалбоподателката Н. Д. А. е управлявала лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ** **** **.