Решение № 106 от 01.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600375 по описа за 2021 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Въззивното производство по предметното ВНОХД №375/2021 година е второ по ред. Резюмирането на процесуалната му хронология, преминава през решение №35/21.06.2021 година по ВНОХД №124/2021 година на Апелативен съд-Варна, с което присъда №1/05.01.2021 година по НОХД №777/2020 година по описа на Окръжен съд-Варна е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.3, т.т.1 и 2, пр.1 от НПК и на основание чл.335, ал.2 от НПК делото е върнато в първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Вторият по ред първоинстанционен съдебен стадий е в рамките на НОХД №664/2021 година и приключва с осъдителната за подс.АН. М. присъда №69/14.10.2021 година, с която той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, защото на 22.11.2019 година в гр.Варна умишлено умъртвил Н. Д. Н.. За престъплението му е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, приложен е чл.59, ал.1 от НК, разрешение имат въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото. Присъдата съдържа и гражданско-осъдителна част, в която частично са уважени три граждански иска от по 20000лв в полза на всеки от гражданските ищци Д.Д., Р.Д. и Ц.Н., обезщетяващи неимуществени вреди от деянието, ведно със законните лихви върху главниците от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Правилността на присъда №69/14.10.2021 година се атакува с въззивна 1 жалба по чл.318, ал.6 от НПК, с оплакване за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за въззивна намеса по чл.337, ал.1, т.2 от НПК чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.119 от НК. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, защитникът предлага обосновка, с която критикува оценката на гласните доказателства, проведена от окръжния съд, изразява несъгласие с приетата форма на вина в мотивите към присъдата, явяваща се по-тежка от обоснованата с обвинителния акт, оспорва и изводите по субективната съставомерност на деянието, поддържайки проява при неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. И подсъдимият, в саморъчно допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, представя своята гледна точка по достоверността на някои от гласните доказателства, потвърждава че е действал при самозащита и желае да отговаря по по-леко наказуемото престъпление по чл.119 от НК.

По съществото на делото, устната реч на прокурора поддържа обвинителната конструкция и подкрепя правилността на проверяваната присъда. В аргументацията си, въззивният прокурор насочва вниманието на съда към показанията на непредубедени свидетели, разисквайки ги в насока на устойчивост и убедителност, че именно подсъдимият е провокирал конфликта с пострадалия, а поведението на последния, макар и дразнещо, не е пораждало опасност от нападение спрямо дееца. Оценката на пледиращия обвинител продължава с обмисляне на лансираната по делото защитна теза за правомерно отбранително поведение на подсъдимия, за каквото прокурорът не намира доказани условия.

В пренията, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа обвинението, счита първоинстанционната присъда за добре мотивирана и основателна, и затова пледира за потвърждаването й.

Представляваните частни обвинители и граждански ищци се присъединяват към становището на упълномощения от тях адвокат.

Защитната реч на адв.Я. се придържа към въззивните оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт вследствие на отсъстващ цялостен анализ на всички доказателства по делото. На критика се подлагат мотивите към присъдата, окачествени като неубедителни, при липса на задълбоченост и аналитичност, оспорват се изводите на първата инстанция за субективната страна и мотива на деянието. Поантата на защитната теза е за деятелност при превишаване пределите на неизбежната отбрана, с процесуален интерес от изменение на атакуваната присъда по материалната квалификация и в частта наказанието. Съдебният акт не се оспорва относно основателността и справедливостта на гражданските искове.

В лична защита подсъдимият поддържа версията, че е взел нож, за да респектира агресивния пострадал и да го мотивира да напусне жилището.

Нанесените наранявания обяснява като последица на удар с чук от страна на Н., с цел да отблъсне ново нападение с този предмет. В последната си дума подсъдимият счита, че следва да отговаря за престъпление по чл.119 от НК.

При извършената цялостна проверка на правилността на постановената 2 присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, след обсъждане на доводите във въззивната жалба, допълненията към нея, устните съображения на страните и повереника, и на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав установява следното:

В първоинстанционния съдебен стадий е проведена процедура по чл.371, т.1 от НПК, в която окръжният съд е съблюдавал съответните процесуални предписания. Служебно въззивната инстанция инициира съдебно следствие пред себе си, допускайки различен вид доказателства и съдебни експертизи. След събиране на същите, този състав прие предметът по чл.102 от НПК за изчерпен и реши делото частично във фактическите положения, отразени в проверяваната присъда и при нови фактически обстоятелства по чл.316 от НПК, представени накратко по следния начин:

Към 21.11.2019 година подс.М. и св.Д.Д. живеели под наем в тристаен апартамент в гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ №23, ет.5, ап.17, състоящ се от две спални и хол с кухненска част. Вечерта на 21.11.2019 година, на двамата гостували св.св.М.Т. и В.С.. Всички заедно се черпили с бира и водка, подсъдимият и други употребили кристали и марихуана. След полунощ на 22.11.2019 година, легнали да спят. В хола на дивана се установил св.Т., в същото помещение на леглото св.Д., а св.С. и подс.М. останали в едната от спалните.

На 22.11.2019 година, около 07.45ч на вратата на апартамента позвънили св.С. и приятелят й Н. Н., отворил им св.Д. и всички се насочили към хола на жилището.

Между пострадалия Н. и св.Т. имало познанство отпреди, както и стар конфликт по повод позната на св.С.. Под давление на тези отношения, Н. нанесъл удари и изгорил св.Т. с цигара по лицето. Подс.М. се събудил от вдигналия се шум и отишъл в хола, където заварил св.св.Д., Т., С. и пострадалия Н., в този момент насилието по отношение на св.Т. било приключило и същото останало неизвестно за подсъдимия в рамките на последвалия инцидент. Възприемайки пострадалия и св.С., подсъдимият на висок глас им казал да напуснат апартамента, Н. Н. попитал какъв е той, откъде се появил. Последвала размяна на реплики между двамата. В това време св.Т. излязъл от стаята, а подсъдимият замахнал със стол към пострадалия с думи да заминава, иначе ще го удари, а след намесата на св.Д., взел нож от кухненския плот, заплашвал вербално Н., че нещо ще му направи, повтарял да напусне апартамента. От своя страна, пострадалият дразнил с движение и реплики подсъдимия, който продължавал да държи ножа в ръка и да вика към новодошлите да се махат.

В един момент, в хола пристигнали св.св.Т. и С.. Заедно със св.Д. правили опити да успокоят подсъдимия, същевременно св.Д. тръгнал към изхода на жилището с надеждата пострадалият и приятелката му да го последват, както те постъпили.

В коридора на апартамента имало ниски мебели, на които се намирал дърводелски чук. Пътьом, пострадалият взел инструмента и замахнал с него към подсъдимия с фрази дали иска да го оправи с този чук, също се 3 подигравал, че след като М. има сърп, той има чук и други подобни.

Приблизително в този момент и почти едновременно от жилището излезли св.св. Д. и Т.. В коридора останали пострадалият, св.С. и подсъдимият. Първите двама били насочени към входната врата, подсъдимият ги следвал без да остави ножа. В близост до тази врата, пострадалият и подсъдимият се оказали лице в лице и тогава Н. нанесъл удар с чука в лявата гръдна половина на дееца, оставяйки следа от бледосинкаво червеникаво кръвонасядане с размери 3см х 9/10мм. От своя страна, подсъдимият замахнал с лявата ръка, в която бил ножът и нанесъл два удара в предна дясна гръдна част и в горна външна част на дясната мишница на Н..

Св.С. се намесила с удари с ръце и крака върху подсъдимия, причинявайки му ожулвания и кръвонасядания в областта на бедрата и по гръдния кош, а той (АН. М.) реализирал порезна рана в областта на дясното й коляно.

След това пострадалият (без чука) и св.С. напуснали жилището. Докато слизали, Н. казал на изчакващия ги св.Д., че бил намушкан от подсъдимия.

По-надолу по стълбището Н. Н. се свлякъл на земята и тогава св.Д. възприел обилно кървене от ръкава на якето му. Незабавно подал уведомление до тел.112, екип на спешна помощ транспортирал Н. Н. в МБАЛ “Св.Анна“, където в 09.35ч той починал вследствие на прободно-порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош вдясно, с ангажиране на аортата, излив на около 400мл кръв в околосърцевата торбичка, развила се тампонада на сърцето. Леталният изход бил бърз и неизбежен.

Веднага след деянието подсъдимият доброволно се предал на правоохранителните органи, започнали следствени действия.

Отразената дотук фактическа обстановка, се извлича частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св.св.С., С., Т., Д., от показанията на св.св.Ц., В. Н. и Юсеинов, заключенията на множество експертизи – СМЕ за аутопсия, СМЕ по ВД, СМЕ на ВД, СХЕ, повторна КСППЕ, СФхЕ и СТрЕ, от писмени доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателствени средства, веществени доказателства.

Подсъдимият дава подробни обяснения по обвинението, изграждайки версията, че желаел само да респектира агресивния пострадал, да го мотивира да напусне жилището, а нанесените удари с нож представя за самозащита, вследствие на удар с чук от страна на Н.. Тази теза, по мнение на настоящия въззивен състав, не е проверена от първоинстанционния съд в съответствие с принципа за обективност, пълнота и всестранност на съдебното следствие.

Окръжният съд не е преодолял съществуващите противоречия в доказателствената съвкупност, допускайки нарушения по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, на критика се подлага и качеството на мотивите към присъдата, които са противоречиви по фактическите обстоятелства на деянието, схематични по доказателствения анализ, без убедителна аргументация по възраженията на защитата. Под действието на тази констатация и при ограничението на чл.335, ал.3 от НПК, въззивният състав проведе съдебно следствие, в което бяха приобщени гласни доказателства от досъдебното производство, бяха събрани нови писмени доказателства, също изслушани 4 експертизи от досъдебното производство, назначени нови експертизи и предявени веществени доказателства, с което, по мнение на този състав, доказателствените предели по чл.102 от НПК бяха изчерпени. При съблюдаване на принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.16, чл.18, чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК, и вследствие на собствения въззивен доказателствен анализ, се установиха гореотразените фактически положения. Те (фактическите положения) носят всички белези на битов инцидент, оставил доказателствен отпечатък както във възприятията на свидетели-очевидци, така и под формата на множество следи, позволяващи убедително възстановяване на събитието, предмет на наказателното производство. За постигането на този резултат и в изпълнение на задачата по чл.1 от НПК, въззивният състав изследва много внимателно доказателствата и източниците им за достоверност, придържайки се към утвърдените процесуални стандарти: 1) всяко доказателство да се изследва самостоятелно за пълнота, да се подложи на анализ за последователност и логическа непротиворечивост, 2) доказателствата да се сравнят от съдържателна страна за съвпадения и противоречия и 3)за едни и същи обстоятелства да се съберат доказателства от различни източници.