Решение № 243 от 07.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103100 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Й. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. м.“№4, вх.А, ет.4, ап.10 срещу „А. Т. Е. Г.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. райно Л., ул.“С.“№16, П. Л. Офис Център , ет.8, представлявана от Ф. Г. Д., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 25.08.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 498577. При подписването на договора на ищцата не са представени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК липсва посочване на сумата на договора, годишния лихвен процент и други съществени елементи от правоотношението - същите са посочени в отделно приложение към договора. В чл. 1 от Приложение №5 към договор за потребителски кредит № 498577 е посочено, че найкъсно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита. Записани са ред неизпълними условия за гаранта, а именно, в случай, че потребителят намери и осигури двама поръчители, то кредиторът по свое усмотрение може да поиска и повече от двама поръчители. Поръчителят да е лице над 20 г., да има не помалко от 5 г. трудов и осигурителен стаж и редица други условия.В чл. 4 от Приложение №5 към процесния договор е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план.Основните параметри на заема по договор № 498577 са уговорени в Приложение №1 към него, съгласно който сумата по кредита е в размер на 1 000 лв. със срок па погасяване 25.08.2023 г., размер на погасителната вноска - 107,75 лв. с одобрено обезпечение и 192,78 лв. без одобрено обезпечение. Съгласно чл. 4 от Приложение №5 към този договор размерът на неустойката случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 2,80 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита.Към договора е представен погасителен 1 план, съгласно който ищцата е следвало да заплати 12 вноски по 192,78 лв. Сумата е формирана по следния начин: 1 000 лв. главница, 233 лв. възнаградителна лихва, 60 лв. такса преференциално обслужване, която такса е уговорена в Приложение№3 и неустойка в размер на 1 020,36 лв.Твърди се, че процесният договор е сключен за задоволяване на лични нужди на ищцата, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на договора му е начислена така наречената „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона размер на ГПР. Същата е включена в погасителния план още от самото начало. Твърди се, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.На първо място с нея се цели заобикаляне на предвидения максимален размер на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с високи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл.

Твърди се, че с уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесните заемни суми - т.нар „скрита възнаградителна лихва“. Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица /евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът може да поиска и повече от две/, отговарящи на определени условия в срок от 24 часа от подписването. Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и 2 предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.Уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде разсрочено за срока за изпълнение на договора отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.

Относно предоставената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Твърди се също така, че уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост па поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Сочи се, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.20Юг. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 102,04 % от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението.

На следващо се твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла па чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено 3 обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.В тази връзка се поддържа, че подобно кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо.

Поддържа се също така, че неустоечната клауза в процесния договор е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно е периодичните вноски.

Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани е договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани е договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.В случая е записана общата дължима сума, но същата не отговаря на посочения ГПР.

Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 192,78 лева.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. /В този смисъл редица решения на СЕС/ Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането 4 на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение, същевременно се влошава финансовото състояние на потребителя. Освен това неустойката не е точно определена в договора за кредит и е посочена, като размер едва в погасителния план. В този случай при сключване на договора потребителят не е наясно какъв е размерът на неустойката и дали този отразен в погасителния план съответства на договорения средно на ден, но не повече от 1 % от главницата".Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика но смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики. Това означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.