Определение № 2088 от 20.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2088 гр. Бургас, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501194 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Разпореждане № 7773/15.07.2024 г., постановено по ч.гр.д № 4313/2024 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Т. М. за сумата от общо 1 210,56 лв., дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № ***** г., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на заявителя, формирана както следва: 1 020,03 лв. – главница, 57,02 лева – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.11.2023 г., 133,51 лв. – обезщетение за забава за периода 30.11.2023 г. - 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2024 г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 75 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, без да са изложени конкретни доводи в тази насока, а единствено е цитирана съдебна практика на други съдилища в РБ. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се прознесе по съществото на заявлението.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от правоимащо лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС-Бургас е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Т. М. за следните суми, дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № ***** г., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и длъжника, вземането 1 по който е прехвърлено на заявителя, а именно: 1 020,03 лв. – главница, 57,02 лева – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 29.11.2023 г., 133,51 лв. – обезщетение за забава за периода 30.11.2023 г. - 26.06.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2024 г. до изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Към заявлението са приложени горепосоченият договор за кредит „Бяла карта“, приложение № 1 и общи условия към него.

С Разпореждане № 7177/01.07.2024 г. районният съд е оставил производството по делото без движение като е указал на заявителя в 3-дневен срок от съобщението да изложи твърдения на какво основание претендира главница в размер на 1 020,03 лв., предвид факта, че съобразно представения договор за кредит „Бяла карта“ е отпуснат кредит в размер на 300 лв., както и да представи по делото анекс за увеличаване на кредитния лимит, ако такъв е бил сключен между страните. На заявителя е указано също така, че при неизпълнение на дадените указания в срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба, в която е посочил, че първоначалният кредитен лимит е бил увеличен впоследствие съобразно разпоредбите на раздел ІV от процесния договор, в който са предвидени три начина за това, но не е конкретизирал по кой от тези три начина е бил увеличен кредитния лимит в настоящия случай. Заявителят също така е посочил, че към заявлението вече е представен договорът, от който произтича вземането, като в ГПК не е предвидено задължение за представяне на други доказателства. Към тази молба не са представени писмени доказателства.

С Разпореждане № 7519/08.07.2024 г. районният съд отново е дал указания към заявителя за отстраняване на нередовности на заявлението му, а именно в 3-дневен срок от съобщението да изложи твърдения относно сключения между страните анекс, чрез който е увеличен първоначалния кредитен лимит, като посочи индивидуализиращите му белези, както и да посочи на какво основание претендира главница в размер на 1 020,03 лв., ако твърди, че е предоставен кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Указани са и последиците при неотстраняване на нередовностите в срок, а именно отхвърляне на заявлението.

На 12.07.2024 г. по делото е постъпила нова молба от заявителя, но с нея отново не са изпълнени дадените от съда указания, тъй като не е посочено дали между страните е бил сключен писмен анекс към първоначалния договор за кредит или кредитния лимит е бил увеличен по друг начин, предвиден в договора. Не са изложени и твърдения за извършени от кредитополучателя конкретни транзакции, надвишаващи разполагаемия кредитен лимит, със сумите по които същият да е бил увеличен, съгласно чл. 7, ал. 5 от процесния договор. Не са представени нови доказателства.

В резултат на горното районният съд е счел, че нередовностите на заявлението не са отстранени и е постановил обжалваното разпореждане.

Въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане на БРС е правилно и законосъобразно, а частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 и 2 от ГПК, а ал. 3 предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, 2 ако има такива. Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК предвижда, че съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В настоящия случай подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като въпреки двукратно дадените му от първоинстанционния съд указания заявителят не е изложил конкретни твърдения относно обстоятелствата, от които произтича вземането му за претендираната главница в размер на 1 020,03 лв. – същият двукратно е цитирал клаузи от сключения между длъжника и „Аксес файнанс“ ООД договор за кредит, но не е посочил конкретни обстоятелства относно това дали и по кой от предвидените в договора начини е бил сключен анекс към този договор, с който да е бил увеличен първоначалния кредитен лимит от 300 лв., нито са налице твърдения длъжникът да е извършил транцзакции, надвишаващи разполагаемия кредитен лимит, със сумите по които да е бил увеличен този лимит, кога евентуално са били извършени такива транзакции и в какъв размер са били те, т.е. не става ясно на какви обстоятелства се основава претендираното от заявителя вземане за главница в размер на 1 020,03 лв., при условие, че в договора е разрешен кредитен лимит в размер на 300 лв.

Предвид горното въззивният съд намира, че не са налице условията за издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което отказът на първоинстанционния съд да издаде такава заповед следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7773/15.07.2024 г., постановено по ч.гр.д № 4313/2024 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3