Решение № 3199 от 07.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3199 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20263110100024 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, гр. Стара Загора, с която срещу „НОВО ФИНАНС“ ООД, гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми за изтекли лихви във връзка с два договора за заем, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба и уточняващата молба ищецът „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД твърди, че с влезли в сила съдебни актове на РС-Варна и ОС-Варна му е присъдено право на вземане за главници по договори за заем, които договори са били признати за недействителни. Твърди, че за периода от подаване на предходната искова молба до датата на реалното плащане на главниците от ответника, се е натрупала законна лихва за забава, която не е била предмет на предходното дело. Излага, че е отправил извънсъдебна покана до ответника за плащане на лихвите, но същите не са били заплатени доброволно, което е наложило иницииране на заповедно производство. Предвид подаденото възражение срещу издадената заповед, моли съда да установи съществуването на вземанията му, ведно с разноските в заповедното и исковото производство. Със становище е поискал постановяване на решение при признание на исковете.

Ответникът „НОВО ФИНАНС“ ООД в писмения си отговор и становище признава изцяло предявените искове по основание и размер. Сочи обаче, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не бил канен извънсъдебно да заплати законната лихва, а главниците са изплатени доброволно преди иницииране на исковото производство. Моли съда да постанови решение при признание на иска, като приложи разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК и възложи разноските по делото върху ищеца.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С молба преди това е отправил искане за постановяване на решение при признание на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа 1 отговора.

Съдът в о.с.з е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на исковете.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в исковата молба искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.

Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на исковете и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

Доколкото е извършено плащане в хода на процеса следва да се постанови отхвърлителен диспозитив, защото съдът е длъжен да съобрази настъпилите факти, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

По разноските:

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Претендират се такива в размер на 10.86 евро държавна такса и 245.42 евро с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 32.59 евро държавна такса и 180 евро с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото производство.

За да бъдат възложени разноските върху ищеца, както иска ответникът, следва да са налице кумулативно двете предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В настоящия случай ответникът е признал иска, но е дал повод за образуване на делото.

От представената от ищеца разпечатка от електронна поща /л. 50/ се установява, че на 15.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца е изпратил писмо на процесуалния представител на ответника, както и на имейла адреса на самия ответник, с който имейл е поканил ответното дружество да заплати и законната лихва за забава, натрупала се върху присъдената главница със съдебното решение по в.гр.д. № 1562/2025 г. на ВОС, като е посочил и размера на същата. Ответникът признава, че е получил имейла, но отрича, че е канен в същия имейл да заплати и законната лихва, което твърдение се опровергава от прочита на доказателството. Същевременно в съдебно заседание оспорва да е получавал такъв имейл. Съдът намира оспорването за неоснователно.

Изчакан е разумен срок (почти един месец), като плащане от ответника не е последвало за лихвата (само за главницата на 24.10.2025 г.), което е мотивирало ищецът на 11.11.2025 г. да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение за законната лихва.

Вместо да последва плащане ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. Предвид възражението съдът е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК. В резултат на това е подадена искова молба и е образувано настоящото производство на 05.01.2026 г.

Плащане от ответника е извършено в хода на процеса едва на 04.03.2026 г. Поведението на ответника е причината за образуване на заповедното и на исковото производства, поради което и следва да понесе отговорността за разноски.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че пропускът на страната в основното производство да претендира обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба, като законна последица от съдебното решение, не е пречка да стори това в последващ процес. Това обезщетение всякога се дължи, но кредиторът, в случая, не разполага с изпълнително основание за него, поради което не може да упражни принудително правото си. Това налага, при липса на доброволно погасяване, да иска защита на правата си пред съда. За злоупотреба с права би се мислило, ако предварително извънсъдебно кредиторът не го е претендирал от длъжника, а директно е прибегнал до съда.

Кредиторът не е длъжен да покани предварително длъжника, за да е допустим иска му в 2 този случай, но вероятно би понесъл отговорността за разноските, ако не го беше сторил. В случая ответникът с поведението си (съдебно и извънсъдебно) сам се е поставил в положение да отговаря за сторените от ищеца разноски за заповедното и за исковото производства. Ако беше заплатил сумата, когато е бил поканен, нямаше да има процес и да дължи разноски.

Ответникът своевременно, още с възражението си по заповедното дело, е възразил срещу размера на претендираното със заявлението адвокатско възнаграждение. Възразява се в съдебно заседание и срещу разноските в исковото производство. Настоящият състав намира възраженията за прекомерност за неоснователни, доколкото претендираните размери на възнагражденията са в размер на посоченото в Наредба № 1 за ВАР, или по-ниско, и са с заедно с ДДС. Не е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права, за да е мислимо друго редуциране, съобразно практиката на СЕС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане на задълженията в хода на процеса, предявените по реда на чл. 422 ГПК от „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 207640371, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3, ап. 23, срещу „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца следните вземания:

1/ Сумата в размер на 44.11 € (86.27 лв.), представляваща законна лихва за забава, натрупала се за периода от 09.04.2024 г. до 24.10.2025 г., върху главница от 403.32 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., присъдена с влязло в сила Решение № 1303 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 4251/2024 г. на РС – Варна;

2/ Сумата в размер на 186.66 € (365.07 лв.), представляваща законна лихва за забава, натрупала се за периода от 09.04.2024 г. до 24.10.2025 г., върху главница от 1 706.68 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., присъдена с влязло в сила Решение № 1303 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 4251/2024 г. на РС – Варна, за които суми е издадена Заповед № 2314 от 11.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4350/2025 г. на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 207640371, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3, ап. 23, сумата от 256.28 € /двеста петдесет и шест евро и двадесет и осем цента/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 207640371, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3, ап. 23, сумата от 212.59 € /двеста и дванадесет евро и петдесет и девет цента/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4